гр. Перник,08.03.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на девети февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Емилия Иванова
при съдебния секретар А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 548 по описа за 2016 г. на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
АПК.
Образувано по жалба на А.И.Н.
***, срещу заповед рег.№ 313з-2345/21.10.2016 г., издадена от Директора на ОД
на МВР Перник за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от
една година за неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията
на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Според жалбоподателя при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон.
По подробно изложени мотиви в писмена защита жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли съда да отмени атакуваната заповед.
Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Директорът на ОД на МВР - Перник, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. По делото е представено становище рег.№313р-16127/16.11.2016 г. относно основателността на жалбата и заявява, че същата следва да бъде оставена без уважение като недоказана.
Административен съд - Перник, като обсъди изложените в жалбата и становището доводи, приложените в административната преписка писмени доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Със заповед рег. № 313з-2345/21.10.2016 г., издадена от Директора на ОД на МВР гр. Перник, на А.И.Н.*** на длъжност „младши оперативен дежурен” в ОДЧ при РУ-Брезник на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР за неизпълнение на служебни задължения е наложено на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 и т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година.
В заповедта са описани няколко нарушения:
Ha 16.02.2016 г. след
получаване на сигнал за извършено престъпление oт обш характер, в качеството му на полицейски орган, не е взел
необходимите мерки и не е организирал незабавно първоначалните действия по
получения сигнал съгласно Раздел III, т. 8 от длъжностна характеристика per.
№ Iн-98
от 02.08.2011 г. за длъжността
„Младши оперативен дежурен в ОДЧ на РУ" и в нарушение на чл.26, т.1 и т.4 oт Инструкция 1з-1373/21.06.2010 г. за организацията и реда за
осъществяване на дежурство в министерството на вътрешните работи, не е взел
мерки за запазване на местопроизшествието до пристигането на дежурна оперативна
група и за предотвратяването на допълнителни вредни последици за собствеността
на г-н Евлоги Методиев Н., като сигналът е посетен па 17.02.2016 г. Случаят не е отразен от Н. и в ежедневния бюлетин на РУ-Брезник.
На 27.03.2016 г. след получаване на сигнал за
извършено престъпление от общ характер - кражба на агне в с. Велковци. махала „Пали
Лула“е допуснал
следните дисциплинарни нарушения:
1.Не е изпълнил в цялост задълженията си по
процедурата за незабавно реагиране на сигнал за извършена кражба
2.Не е организирал запазване на
местопроизшествието след получен сигнал за извършено престъпление до пристигането на дежурна оперативна група.
3. Не е регистрирал заявителски материал по
подученото съобщение за извършено престъпление
4. Не е отразил данни за извършеното
престъпление в ежедневния бюлетин на РУ – Брезник.
На
01.01.2016 г. след получаване на сигнал, подаден от г-н К. Й. Ц.*** за установени от него на същата
дата щети по личният му автомобил -
множество надраскания по боята на автомобила
и счупено задно стъкло е
допуснал следните дисциплинарни нарушения:
1.Не с организирал запазване на местопроизшествието
след получен сигнал за извършено престъпление до пристигането на дежурна
оперативна група.
2.Не е регистрирал заявителски материал по
полученото съобщение за извършено престъпление.
3.Не е отразил данни за извършеното престъпление в ежедневния бюлетин па районното управление.
Дисциплинарно наказващия орган е квалифицирал деянието по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т.4 от ЗМВР и съобразно разпоредбата на чл. 204, т.3 от ЗМВР е определил дисциплинарното наказание.
Според чл. 208 ЗМВР ответникът не е бил длъжен да образува дисциплинарно производство с издаване на нарочна заповед и определяне на дисциплинарно разследващ орган. В този случай производството се счита, че започва с първото действие за установяването му, разпредено или извършено от дисциплинарно наказващия орган.
Дисциплинарното производство е започнало по повод извършена проверка в РУ Брезник, въз основа на заповед № 313з-944 от 21.04.2016 г. на Директора на ОД на МВР Перник. Въз основа на проверката е изготвена справка рег. №313р-10788 от 29.07.2016 г. Според описаните факти в справката са проверявани деловодната дейност, воденето на отчетни документи в деловодствата със системата ЦАИСДО, работата с предложенията и сигналите в МВР и организацията на работата по заявителски материали за престъпления от общ характер. В нея е констатирано, че младши оперативен дежурен – А.Н.***, на 01.01.2016 г.; на 16.02.2016 г. и на 27.03.2016 г. не е отразил по надлежния ред подадени до РУ – Брезник сигнали и не е предприел първоначални действия по отработване на престъпленията. С бездействието си според справката служителят е нарушил чл.7, ал.1, т.1 от Правилата за регистриране на заявителски материал, утвърдени със заповед № 8121з-780/2014 г. на Министъра на вътрешните работи. Като нарушени в справката са посочени чл. 25, т.12 и няколко от разпоредбите на чл. 26 от Инструкция Iз-1373 от 21.06.2010 г. За всяко от нарушенията е направено предложение до дисциплинарно наказващия орган да наложи съответното по вид и размер наказание.
Съобразявайки се с констатациите и предложението на комисията Директорът на ОД на МВР издава заповед № 313з-2345/21.10.2016 г., с която налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година на младши експерт А.Н.***, като посочва, че дисциплинарните нарушения са множество и това обосновава по тежката санкция.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,съобразно критериите визирани в чл. 146 АПК съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от Директора на ОД на МВР-Перник - ръководител на основна структура по чл. 37, ал.1, т.2 ЗМВР и в изискуемата писмена форма, поради което не се установява отменително основание по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която административният орган е ограничен в рамките на двумесечен срок от откриване на дисциплинарното нарушение да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието "откриване на дисциплинарното нарушение" е дадено в чл. 196, ал. 1 ЗМВР, а именно дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а по смисъла на чл. 196, ал. 2 ЗМВР нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая фактите и обстоятелствата релевантни за преценката дали е нарушена служебната дисциплина са отразени в справка № 313р-10788/29.07.2016 г., която видно от резолюцията поставена от Директора на ОД на МВР-Перник е доведена до знанието му на 09.09.2016 г. При това положение заповедта за дисциплинарно наказание издадена на 21.10.2016 г. е в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР.
Според мотивите на заповедта, като нарушение е възприето само бездействието на жалбоподателя на 01.01.2016 г., на 16.02.2016 г. и на 27.03.2016 г. във връзка с подадени сигнали за извършени престъпления от общ характер. При всички описани нарушения се касае за констатирано бездействие от страна на полицейския служител и за него е наложена съответната дисциплинарна санкция. Описанието им е подробно и непрецизно, което препятства изясняването на конкретните факти и обстоятелства послужили за издаване на атакуваната заповед.
Некоректна и неясна е правната квалификация на вмененото нарушение. Според посоченото в заповедта, с бездействието си служителят е извършил нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР- неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Посочената правна норма предвижда множество хипотези на неизпълнение, които не се конкретизирани в оспорената заповед. Посочено е, че се касае за вменени на служителя задължения по длъжностна характеристика и съгласно Инструкция Iз-1373 от 21.06.2010 г., но това не е отнесено към установените факти и обстоятелства по делото. Задължението, което според ДНО е нарушено от длъжностната характеристика е в раздел трети т.8. То е формулирано по следния начин: „при получаване на сигнал за подготвяни или извършени престъпления и други правонарушения взема незабавно необходимите мерки, с оглед тяхното предотвратяване, пресичане и задържане на извършителите, за недопускане настъпването на възможни вредни последици, както и за запазване на местопроизшествието до пристигането на дежурната оперативна група“. Видно е, че и съгласно т.8 от длъжностната характеристика на служителя са вменени множество задължения по превенция на престъпленията и други правонарушения. Посочването на т.8 в заповедта не изяснява кое точно от тези задължения не е изпълнено.
Другата посочена като нарушена разпоредба е т. 26 от Инструкция Iз-1373 от 21.06.2010 г. относима към изготвянето на ежедневен бюлетин за състоянието и динамиката на оперативната обстановка. Така както е вписано в заповедта нарушението е за невписване на конкретно обстоятелство в бюлетина-извършено престъпление, за което е получен сигнал, а не касае липса на изготвен ежедневен бюлетин изобщо. Двете нарушения са различни, както по начина на извършването им, така и с оглед тяхната тежест, поради което и следва да бъдат конкретизирани с оглед правилната преценка на ДНО.
Другата посочена като нарушена правна норма чл.7, ал.1, т.1 от вътрешните правила за организацията на работата в МВР. По делото, а и по административната преписка не са събрани доказателства жалбоподателят да е запознат със заповедта на министъра, с която са утвърдени вътрешните правила за работа по заявителски материал, нито със самите вътрешни правила. Тази заповед не е публикувана в Държавен вестник, поради което не може да се приеме, че служителят е запознат с нея. С оглед на това от обективна страна същият не е могъл да извърши виновно неизпълнение на заповед № 8121з-780/24.10.2014г. и по конкретно на чл. 7, ал. 1, т.1 от Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал.
Излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин, както адресатът на акта, така и съда при провеждане на съдебен контрол може да разберат каква е действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия.
Не на последно място следва да се посочи и обстоятелството, че като нарушена е възприета и разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, относима към дисциплинарни нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Такива нарушения не са описани в мотивите на заповедта и не са обсъждани от ДНО. Кое точно от посочените в атакуваната заповед нарушена е квалифицирано по т.4 на ал.2 от чл.194 от ЗМВР не е конкретно посочено и не е изяснено.
За да бъде доказано дисциплинарното нарушение
и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се
установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, от обективна
страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице
обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или
небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя по време на
изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен актът,
с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установяват посочените
елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е
изложил мотиви за всеки от тях, което в случая не се наблюдава. При това
положение следва да се приеме, че атакувания акт се явява материално
незаконосъобразен.
Съгласно чл. 194, ал. 4 ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, което задължава наказващия орган, преди налагане на наказанието, да извърши задълбочено преценката по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Както не веднъж е имал възможност да отбележи настоящия състав в съдебните си актове преценката относно факти и обстоятелства при извършване на нарушението и неговата тежест заедно с преценката на цялостното поведение на държавния служител следва ясно да личат от мотивите на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Не е достатъчно само да бъде вписано, че е „взета предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител и т.н., а да е видно, че преценката е извършена. Смисълът на разпоредбата на чл.206 от ЗМВР е да осигури възможност дисциплинарно наказващият орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към конкретното нарушение като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността. В конкретния случай това не е направено. Дисциплинарно наказващия орган не е съобразил цялостното поведение на служителя, имал ли е преди това наказаният и получавал ли е награди и отличия и не е съотнесъл тази преценка към обстоятелствата при които е извършено нарушението.
Оспореният административен акт не съответства и на целта на закона. Дисциплинарнонаказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. В глава VІІІ от ЗМВР е уредена дисциплинарната отговорност на служителите в МВР като подробно са описани нарушенията и видовете наказания. С оглед ЗНА отделните разпоредби следва да се тълкуват логически и систематически във връзка една с друга съобразно общия им смисъл и целта на закона. Видно от нарушенията, за които е предвидено наказание "порицание" е, че извършеното от жалбоподателя не съответства по тежест на визираните в чл. 200 от ЗМВР нарушения. От своя страна налагането на наказание не следва да бъде самоцел, а чрез него да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители.
По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т.4 и т.5 от АПК.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени и направените в хода на производството разноски общо в размер на 410 лв., в това число 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. възнаграждение за един адвокат определено по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал.1 и във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при съобразяване на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 313з-2345 от 21.10.2016 г. на Директора на ОД на МВР - Перник, с която на А.И.Н.*** е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.
ОСЪЖДА Директор ОД на МВР гр. Перник да заплати на А.И.Н.***, с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 410 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/