Р Е Ш Е Н И Е

№ 77

Гр. Перник, 22.03.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на шести март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 572/2016 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Г.В.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Б. ***, офис 6, против Заповед рег. № *** от 21.10.2016 година на директора на Областна дирекция на МВР – Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и постановен при съществени нарушения на административно-производствените правила. Моли съда да отмени оспорената заповед и присъди направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Г.В.К. редовно призован не се явява, представлява от адвокат В.Б. ***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата Директора на Областна дирекция на МВР Перник редовно призован не се явява и не се представлява. Моли съда да отхвърли жалбата по подробни съображения изложени в представеното писмено становище.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г.В.К. е младши експерт – *** в „***“ към Районно управление *** при ОД на МВР Перник.

По делото е представено извлечение от дневник за получени сигнали, от което е видно, че на 12.01.2016 година, в 16.30 часа е подаден сигнал на тел 112 от г-н *** за отрязани 10 плодни дръвчета в с. *** за периода от 02.01. до момента. Сигналът е приет от настоящия жалбоподател и е предаден на младши полицейски инспектор В. Георгиев.

Със справка рег. № 249000-198 от 04.02.2016 година РУ – *** е изпратило материалите по преписка вх. № 249000-61/13.01.2106 година на Районна прокуратура – *** за произнасяне по същество.

С Постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство от 02.03.2016 година прокурор при Районна прокуратура *** е прекратил преписка рег. № 72/2016 година с отказ да бъде образувано досъдебно производство, тьй като не са налице установени данни за извършено престъпление от общ характер.

Видно от Заповед № 313з-944 от 21.04.2016 година директора на ОД на МВР Перник е разпоредил извършване на цялостна и задълбочена проверка по организацията на деловодната дейност в РУ – *** за периода от 01.01.2016 година до 25.04.2016 година, както и е определил поименно състава на комисията.

Със справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година /лист 15 и 16, т. 4.2./ назначената поименна комисия от директора на ОД на МВР Перник е извършила проверка и е установила, че настоящия жалбоподател по подаден сигнал на 12.01.2016 година, в 16.30 часа не е взел необходимите мерки при получаване на сигнала и не е организирал първоначалните действия, което е нарушение на чл. 26, т. 4 от Инструкция Iз-1373 от 21.06.2010 година за организацията и реда за осъществяване на дежурство в министерството на вътрешните работи, като е искал и изпълнявал нарежданията на дежурния по произшествие в РУ – младши полицейски инспектор ***, което е нарушение на установените правила. Комисията е установила, че полицейския служител е допуснал дисциплинарно нарушение изразяващо се в непознаване на организацията и реда за осъществяване на дежурство в министерство на вътрешните работи и типова длъжностна характеристика на заеманата длъжност, представляващо нарушение на чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, поради което е предложила на директора на ОД на МВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.

Директорът на ОД на МВР в качеството си на дисциплинарно наказващ орган се е запознал с посочената по-горе справка на 11.08.2016 година, видно от поставената от него резолюция.

Настоящият жалбоподател на 29.09.2016 година се е запознал със справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година, както и му е разяснено правото да даде обяснения.

Със сведение № 249р-5183 от 29.09.2016 година настоящия жалбоподател е дал сведение, с което заявява, че поддържа първоначално дадените обяснения, а именно, че по получения сигнал е уведомен дежурния по произшествията, а подадения сигнал е отразен в дневника за получени сигнали, след което заявителя е подал жалба и е приложил документи за собственост върху недвижимия имот. Така дадените обяснения са приети от административно наказващия орган – Ст. Комисар В. ***, видно от поставената резолюция.

С оспорената в настоящето съдебно производство Заповед № *** от 21.10.2016 година на директора на Областна дирекция на МВР – Перник на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца, за това, че на 12.01.2016 година в качеството си на полицейски орган, изпълняващ служебните си задължения като оперативен дежурен в „***“ към Районно управление – *** не е взел необходимите мерки при получаване на сигнал за извършено престъпление от общ характер и не е организирал първоначалните действия по получения сигнал съгласно Раздел III, т. 8 от длъжностна характеристика рег. № Iн-98/02.08.2011 година и в нарушение на чл. 26, т. 4 от Инструкция Iз-1373/21.06.2010 година за организацията и реда за осъществяване на дежурство в министерството на вътрешните работи, като е искал и изпълнявал нареждания от дежурния по произшествие в РУ – младши полицейски инспектор *** – съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля ***, воден от страна на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че работи като началник на „***“ към РУ – *** и при отсъствие на началника го замества. Заявява, че е запознат със сигнала от 12.01.2016 година, по който е започнала проверка с оглед установяването на престъпление. Твърди, че практиката при подобни сигнали е първо да се заведе в заявителски дневник, с цел извършване на предварителна проверка, след което ако се установи престъпление се завежда досъдебно производство. Така установения начин на работа е с оглед да не се образуват досъдебни производства преди да се установят всички факти, които биха довели до прекратяване на досъдебните производства. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло, тьй като се базират на лични, преки и непосредствени впечатления на свидетеля, кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, последователни и непротиворечиви са.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, като е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37, като в конкретния случай това е Директора на Областна дирекция на МВР Перник.

Дисциплинарната отговорност е реализирана извън срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението. В оспорената заповед № *** от 21.10.2016 година директора на ОД на МВР Перник, като фактическо основание е посочил резултатите от извършена проверка, приключила със справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година по описа на ОД на МВР Перник, който факт безспорно се признава от административния орган в представеното по делото становище. В конкретния случай дисциплинарно наказващият орган се е запознал със справка № 313р-10788 от 29.07.2016 година на 11.08.2016 година, видно от поставената от него резолюция, а процесната заповед е издадена на 21.10.2016 година, поради което както се посочи по-горе оспорената заповед е издадена извън установения в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – двумесечен срок, което е съществено нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Видно от справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година по описа на ОД на МВР Перник се установява, че в същата се съдържат конкретни данни по разследвания случай и анализ на поведението на служителите от РУ – ***, включително и по отношение на настоящия жалбоподател – лист 15 и 16, т. 4.2. Нещо повече посочено е от комисията установените нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и е предложено налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за срок от 3 до 6 месеца. От данните по делото се установява, че друго разследване не е било извършено, а и в заповедта няма позоваване на такова. Ето защо настоящия съдебен състав не може да приеме, че след 11.08.2016 година административно наказващият орган тепърва е трябвало да установява самоличността на нарушителя. При това положение, обстоятелствата, че на служителя е било предоставено да се запознае със справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година по описа на ОД на МВР Перник едва на 29.09.2016 година, съответно му е изискано обяснение, което служителя е дал на същата дата, а директора на ОД на МВР Перник се е запознал с обясненията на непосочена дата, тьй като е налице само резолюция „Приех сведението“ Ст. комисар В. ***, не променя извода за пропускане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. В посочения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение №10 877 от 18.10.2016 година, постановено по административно дело №6 355/2016 година, 5-членен състав и Решение №11 200 от 24.10.2016 година, постановено по административно дело №6356, 5-членен състав.

Въпреки гореизложеното което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт, настоящия съдебен състав счита, че следва да изложи и правни изводи относно извършеното нарушение на служебната дисциплина. От събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че вменените на жалбоподателя нарушения се съдържат в справка рег. № 313р-10788 от 29.07.2016 година по описа на ОД на МВР Перник, обяснението на настоящия жалбоподател, което е обективирано в сведение рег. № 249р-5183 от 29.09.2016 година, което съдържа сведения, които опровергават изложеното в нея относно вида и характера на нарушението. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че сигнала е приет от настоящия жалбоподател на 12.01.2016 година, както и е организирал първоначални действия по него, като е уведомил дежурния по произшествие в РУ – младши полицейски инспектор ***, съответно на следващия ден са представени доказателства за правото на собственост от лицето подало сигнала. Така изложените данни от жалбоподателя по административната преписката не са обсъдени от наказващия орган преди да се произнесе с оспорената в настоящото съдебно производство заповед.

При налагане на дисциплинарно наказание процесуална гаранция за законосъобразността на акта е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР – да се вземат обяснения на служителя и те да се обсъдят в крайния акт. Второто изискване в разглеждания случай не е изпълнено. Наказващият орган дори не ги е обсъдил формално, а само е пояснил че такива са приети. Обясненията на жалбоподателя е следвало да бъдат анализирани за изтъкнатите от него факти. В случая липсват доказателства за настъпили вредни последици от твърдяното нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя, което също е следвало да бъде преценено от административнонаказващия орган. В посока на така направения извод е и Постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство от 02.03.2016 година от прокурор при Районна прокуратура ***, с което е прекратил преписка рег. № 72/2016 година и е отказал да бъде образувано досъдебно производство, тьй като не са налице установени данни за извършено престъпление от общ характер. Липсата на мотиви защо се налага дисциплинарното наказание „Писмено предупреждение“ в случая представлява съществено административно-процесуално нарушение на чл.206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР.

Дисциплинарнонаказващият орган е нарушил принципа за съразмерност и е постановил несъответен на целта на закона акт – незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК. Като е преценявал поведението на жалбоподателя, за да определи вида и размера на дисциплинарното наказание, няма данни органът да е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По делото не се събраха доказателства за такава преценка, няма мотиви за това в заповедта. В йерархията по чл. 197 от ЗМВР „Писменото предупреждение“ е на второ място и изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. В посочения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд обективирана в Решение № 1 136 от 03.02.2016 година, постановено по адм. дело № 8032/2015 година на V отделение.

Мотивиран от гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник счита, че оспорената Заповед № *** от 21.10.2016 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък е основателно, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 810 /осемстотин и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 800 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 01400 от 01.11.2016 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № *** от 21.10.2016 година на директора на областна дирекция на МВР – Перник, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на Г.В.К. с ЕГН ********** ***, който работи като младши експерт – *** в „***“ към Районно управление *** при ОД на МВР Перник е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати на Г.В.К. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: