Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр. Перник,15.03.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Емилия И.

при съдебния секретар Т.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 591 по описа за 2016 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/.

Образувано е по жалба на В.К.И.***, с адрес: *** срещу Решение №14-РД06-0015 от 01.11.2016 г. на Директора на РДСП- Перник, с което е отхвърлена жалбата подадена по административен ред срещу заповед №ЗСП/Д-РК/2145/20.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Перник. С оспорената заповед на жалбоподателката е отказана целева социална помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/17 г., на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-05/2008 г.

Прави се искане за отмяна на заповедта, с която му е отказано отпускане на целева помощ, като се навеждат твърдения, че макар да живее заедно с пълнолетната си дъщеря и внучката си в една къща е самостоятелно домакинство и подлежи на подпомагане.

Ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане"-Перник, оспорва жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна. При издаването й не са допуснати процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, което е основание жалбата да не бъде уважавана.

Административен съд Перник, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Оспорваната в настоящето производство заповед е била предмет на оспорване по административен ред пред по-горестоящия административен орган- Директора на РДСП - Перник, и е била потвърдена от последния.

По аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, тъй като с акта на по-горестоящия административен орган жалбата срещу първоначалния е била отхвърлена.

По същество жалбата е основателна.

Производството пред административния орган е започнало със заявление декларация вх.№ЗСП/Д-РК/2145/24.08.2016 г., подадена от В.К.И.*** за отпускане на целева помощ за отопление по реда на Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г. По направеното искане на 13.09.2016 г. е изготвен социален доклад. От него се установява, че В.К.И.*** е 65 годишна живее заедно с дъщеря си /разведена с едно дете/. Доходите й са единствено от получавана пенсия. Като заключение в доклада се съдържа предложение да се откаже исканата целева помощ поради неспазено условие на чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-05/16.05.2008 г.

Същите мотиви са изложение и в оспорената в настоящето производство заповед № ЗСП/Д-РК/2145/20.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Перник, като е постановен отказ да бъде отпусната на жалбоподателката целева помощ за отопление. Мотивът на отказ, е, че средномесечния доход за предходните шест месеца на В.И.*** е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление. Направен е извод, че лицето не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5/16.05.2008 г.

Жалбоподателката е оспорила заповедта пред Директора на РДСП-Перник, който с Решение № 14-РД06-0015 от 01.11.2016 г. е отхвърлил жалбата. Мотивите на решението са идентични с посочените в заповед № ЗСП/Д-РК/2145 от 20.09.2016 г. от Директора на ДСП Перник.

Съгласно нормата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът следва служебно да извърши проверка дали оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуално правните изисквания за това, и в съответната форма. Настоящата инстанция намира, че Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 32, ал.1 от ППЗСП, доколкото неин издател е Директорът на Д "СП" Перник, в изискуемата от чл. 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал.2 от АПК реквизити.

В хода на административното производство обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи незаконосъобразност на издадения административен акт.

Нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП регламентира, че помощите, респ. отказите за отпускането им, се постановяват след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Тази разпоредба на специалния материален закон съответства на изискването уредено в общия процесуален закон - чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съгласно чл. 27, ал.1 от ППЗСП в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад. При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка.

По делото не се съдържат доказателства за спазване на посочената процедура. При спазване на изискването на чл. 4, ал. 3 от Наредбата - след подаване на Молбата-декларация е извършена социална анкета от социален работник, като това обстоятелство се установява от разпитания по делото свидетел Л. С. Л.***. Анкетата е извършена в сградата на ДСП Перник. Изготвен е и социален доклад на 13.09.2016 г., който е одобрен на 20.09.2016 г. По делото липсват доказателства, а не се съдържат и твърдения в периода от подаване на молба декларацията – 24.08.2016 г. до изготвянето на доклада да е извършено посещение на адреса на молителката. Това обстоятелство се установява и от изявлението в този смисъл на социалния работник извършил анкетирането и изготвил доклада. Следователно в настоящия случай не е проведена социална анкета съгласно изискванията на чл. 27 от ППЗСП, които изисквания неизменно включват посещение на дома във връзка с изготвянето на социален доклад, след провеждане и приключване на анкетата.

По-съществен е следващият пропуск на административния орган, свързан с тълкуването на понятието "съжителстващи лица", по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на ЗСП, е необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки, за да се приеме наличието на съжителство: 1. лицата да живеят съвместно; 2. да обитават едно и също жилище и 3. да са регистрирани на един адрес /вж. напр. решение № 1556 от 12.02.2008 г. по адм. д. № 9397/2007 г., VI отд. на ВАС и др./

В настоящия случай няма данни тези предпоставки да са изследвани. Действително, жалбопадтелката не оспорва обстоятелството, че живее с дъщеря си и внучката си, но твърди, че има самостоятелно домакинство. Административният орган не е изяснил дали лицата "ползват едни и същи помещения за задоволяване на жилищните си нужди, за да се приеме, че живеят в едно жилище, както и дали живеят "съвместно", което означава че формират едно домакинство и ползват общо отопление."

Дори да приемем, че са налице елементите от легалната дефиниция по § 1, т. 2 от ДР на ЗСП за съжителстване и не е било необходимо установяването на общо домакинство отново не са изяснени всички относими факти и обстоятелства, свързани с възможността за отпускане на помощ за отопление.

За да се отпусне или откаже отпускането на целева помощ за отопление по отношение на жалбоподателката е следвало да се проверят и установят освен съжителството и средномесечния доход на съжителстващите като семейство в хипотезата на чл. 2, ал.1 от наредбата за предходните 6 месеца преди подаване на молбата-декларация, сравнен с диференцирания минимален доход, определен при съответната хипотеза по ал. 4 на чл. 2. В случая при тази преценка е следвало да се вземе предвид дали и от кога Г. Л. И.*** живее при майка си. Не е отчетен и нейният доход, ако същата е приета като съжителстващо лице.

Всички тези факти е следвало да се съобразят на първо място при преценката в коя от хипотезите по чл. 2, ал. 4, т.1-17 от наредбата попада разглежданият случай с оглед и правилото на чл. 2, ал. 5. Съгласно последното при наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4, се прилага процентът с по-висок размер. Горните обстоятелства, релевантни за основателността на искането за отпускане на целева помощ за отопление, не са изследвани, обсъждани и взети предвид от административния орган. С това е допуснато нарушение на изискването по чл. 35 от АПК за пълно изясняване на обстоятелствата по случая и принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 от АПК. Нарушението е съществено, тъй като допускането му би могло или е обусловило различно съдържание на властническото волеизявление. Като последица от допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила административният орган е издал оспорения отказ на формално основание, което не е сред предвидените от закона и не съответства на целите на социалното подпомагане по чл.1, ал. 2 от ЗСП.

С оглед на всичко изложено дотук, решаващият състав намира, че отказът на Директора на Дирекция СП Перник да отпусне целева помощ за отопление на В.И.***, обективиран в оспорената заповед следва да бъде отменен. Естеството на спора не позволява решаването му по същество, поради което административната преписка следва да бъде върната на органа, издал оспорената заповед, който при новото разглеждане следва да извърши социална анкета и да прецени наличието на предпоставките за предоставяне на целева помощ за отопление на оспорващата, като съобрази и налице ли са предпоставките обуславящи наличието на съжителство по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на ЗСП.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №ЗСП/Д-РК/2145/20.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Перник, потвърдена с Решение №14-РД06-0015 от 01.11.2016 г. на Директора на РДСП- Перник.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на дирекция "Социално подпомагане" гр.Перник за ново произнасяне по подадено от В.К.И.*** искане за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщението до страните.

СЪДИЯ: