Р Е Ш
Е Н И Е
№ 73
гр. Перник, 21 март 2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
секретаря И.И. на като разгледа
докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 4 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.Р.М.,*** срещу Отказ с рег.
№ 1920з-506 от 12.08.2016г. на началника на Първо РУ-Перник за издаване на
разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие.
В жалбата се излагат аргументи, че отказът е
незаконосъобразен и постановен при съществени нарушения на административно
производствените правила. Оспореният акт бил немотивиран и вътрешно противоречив. С оглед на тези
твърдения иска от съда да отмени оспорения отказ.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и
пледира същата да се уважи като се отмени оспорения акт.
Ответникът по жалбата-Началник Първо Районно
управление при ОД на МВР-Перник редовно
призован за представител изпраща юк. З.В. Оспорва жалбата и пледира същата да
се отхвърли като неоснователна.
Административен съд-Перник след като съобрази
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на
основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта:
Отказ рег. № 1920з-506 от 12.08.2016г. на Началник на
Първо Районно управление-Перник е връчен на жалбоподателя на 22.11.2016г.,
видно от обратна разписка приложена по
делото. Жалбата до съда е входирана от ответника с вх. № 192000-14672 от 06.12.2016г..
Жалбата е подадена в законоустановения срок, подадена е срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя, поради което е
процесуално допустима и ще следва да се разгледа.
По фактите:
На И.Р.М.,*** е било издадено разрешение за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие серия РК, № 0202711, за притежавано от
него огнестрелно оръжие: револвер „Арминиус“, к. 357М, № 1048550 от
19.04.2000г. и пистолет „Валтер-Р22“ от 21.06.2006г.. Срокът на разрешителното
е до 19.04.2015г..
И.Р.М. на 17.04.2015г. с вх. №192000-592 подал
заявление, с което поискал подновяване на срока за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие серия РК, № 0202711, за притежавано от него огнестрелно
оръжие: револвер „Арминиус“, к. 357М и пистолет „Валтер-Р22“, както и издаване
на разрешение за гладкоцевна пушка ИЖ 27М-1-С, кал. 12, № 022741639. Посочил е,
че същото му е необходимо за самоотбрана с цел опазване на живота на него и на
неговото семейство. Към заявлението си представил изискуемите се по ЗОБВВПИ
документи.
По заявление с вх. №192000-592 от 17.04.2015г. е
постановен отказ с рег. № 1920з-31 от
11.06.2015г. за издаване на разрешение за
носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Постановено е отнемане на
разрешение серия РК, № 0202711 за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие
и отнемане на притежаваните от заявителя огнестрелни оръжия Арминиус и Валтер-Р22
и боеприпасите към тях. Административния
орган е приел, че за лицето кандидатстващо за разрешение не е налице
основателна причина да притежава огнестрелни оръжия. Отказът е връчен на М. на
12.06.2015г.
Огнестрелните оръжия, ведно с боеприпаси към тях, видно
от приемо-предавателен протокол с № 1920р-4523 от 12.05.2016г. са предадени от М.
*** на 14.04.2016г..
И.Р.М. на 24.06.2015г. с вх. № 192000-2789 подава
отново заявление, с което иска подновяване на срока за носене и съхранение на
късо огнестрелно оръжие за притежавано от него огнестрелно оръжие: револвер „Арминиус“,
к. 357М и пистолет „Валтер-Р22“. В заявлението е вписано, че същото му е
необходимо за самоотбрана с цел опазване на живота на него и на неговото
семейство. Заявлението не е придружено с изискуемите се по ЗОБВВПИ документи.
По заявление с вх. № 192000-2789 от 24.06.2015г. началника на Първо РУ при ОД на МВР-Перник е
постановил отказ с рег. № 1920з-506 от 12.08.2016г. за издаване на разрешение
за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Постановено е отнемане на
разрешение серия РК, № 0202711 за носене и съхранение на късо огнестрелно
оръжие и отнемане на притежаваните от заявителя огнестрелни оръжия револвер „Арминиус“
и пистолет „Валтер-Р22“ и боеприпасите
към тях. Административния орган е приел, че по отношение на лицето е налице
постановен отказ с рег. № 1920з-31 от 11.06.2015г. и не е налице основателна причина
да притежава огнестрелни оръжия. Отказът е връчен на М. на 22.11.2016г.
Така
установената фактическа обстановка се възприе от представените с
административната преписка писмени доказателства и въз основа на нея се правят
следните правни изводи:
Административният акт, предмет на настоящото дело е
издаден от компетентен орган. Заявленията, съгласно чл. 81 от ЗОБВВПИ се
подават до началника на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя и съответно
разрешенията или отказите се издават от същия. Съгласно чл. 83, ал. 5, във
връзка с чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР по
постоянния адрес на физическото лице, респ. по адреса на съхранение, е
компетентен да издава разрешение за съответната дейност. По делото е
представена заповед № 313з-1678 от 01.08.2016г. на директора на ОД на
МВР-Перник, с която издателят на оспорвания отказ е определен да замества
началника на Първо РУ от 01.08.2016г. до завръщането й, поради ползване на
законоустановен отпуск. Представени са й
доказателства, от който е видно, че в периода от 01.08.2016г. до 29.08.2016г.
титуляра на длъжността е в отпуск по болест. По силата на изричаната заповед подписалият
акта разполага в пълен обем с правомощия на началник на районното управление. С
оглед изложеното настоящия състав приема, че издателя на акта разполага с
правомощията визирани в чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал.
1 от ЗОБВВПИ и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Въз основа на това следва, че
административният акт е валидно издаден от материално и териториално
компетентен орган и не са налице основания за отмяната му в условията на чл.
146, т. 1 от АПК.
Оспорения отказ, предмет на спора, е издаден в
изискуемата се писмена форма от административен орган в кръга на неговата
материална и териториална компетентност, съобразно чл. 87, ал.3 вр. чл. 83,
ал.5 от ЗОБВВПИ. При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели и до неправилното прилагане на
материалния закон. Не се спори, че жалбодателят е лице, което е притежавало
разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, чийто срок е
изтичал на 19.04.2015г.. Въз основа на това М. е подал заявление с вх. № 192000-592
от 17.04.2015г. и е започнало административно производство и процедура
за подновяване на притежаваното разрешение, в рамките на която са осъществени
проверки и са издавани справки и становища. По това заявление, ответникът е постановил отказ с рег. № 1920з-31 от 11.06.2015г. за
издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Постановил
е и отнемане на разрешение серия РК, № 0202711 за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие и отнемане на притежаваните от заявителя къси огнестрелни
оръжия: револвер „Арминиус“ и пистолет „Валтер-Р22“ и боеприпасите към тях.
След постановения отказ с вх. № 192000-2789 от 24.06.2015г.,
М. пак подава заявление, с което иска подновяване на срока за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие за притежавано от него огнестрелно
оръжие: револвер „Арминиус“, к. 357М и пистолет „Валтер-Р22“, в което излага
същите причини за исканото подновяване на разрешителното. Последвал е втори отказ.
Второто подадено заявление е било процесуално недопустимо и органът е следвало
да го остави без разглеждане, а не да се произнася по същество.
Това е така, защото по силата на чл. 9, ал. 1 от АПК
административния орган е длъжен да започне, проведе и приключи
административното производство с надлежен акт, ако са налице предвидените в
закона предпоставки за това. Една от отрицателните процесуални предпоставки за
допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт, при
наличието на която органа не е длъжен да разгледа по същество отправеното до
него искане по смисъла на нормата на чл.
27, ал. 2, т. 2 от АПК е липсата на висящо административно производство със
същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна независимо дали
е във фазата на издаване или на оспорване. Съпоставяйки заявленията от 17.04.2015г.
и от 24.06.2015г. се констатира, че същите не само са от едно и също лице и с
едно и също искане, но са и напълно идентични по съдържание. Към дата на
депозиране на второто заявление е налице висящо административно производство
със същия предмет и между същите страни, което не е било приключило. В случая
всички изисквания на чл. 27, ал. 2, т. 2
от АПК са налице и органът в противоречие със закона е образувал ново, второ, административно
производство и отново се е произнесъл по същество. Налице е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на акта в условията
на чл. 146, т. 3 от АПК.
На следващо място, видно от мотивите на оспорения
отказ е, че спрямо М., към дата на издаване на оспорвания в настоящия процес
отказ, има издаден и влязъл в сила отказ с рег. № 1920з-31 от 11.06.2015г. за
издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, с който
е постановено отнемане на разрешение серия РК, № 0202711 за носене и употреба
на късо огнестрелно оръжие, отнемане на притежаваните от заявителя огнестрелни
оръжия: револвер „Арминиус“ и пистолет „Валтер-Р22“ и боеприпасите към тях. Същият този отказ е
влязъл в сила, към момента на издаване на повторния отказ и е бил изпълнен
изцяло посредством отнемане на разрешението, оръжията и боеприпасите видно от
приемо-предавателен протокол от 12.05.2016г. Оспорения отказ, в
разпоредителната си част е напълно аналогичен с първия отказ. При това положение се приема, че към дата на
издаване на втория отказ-12.08.2016г.
разпоредителната му част е с невъзможен предмет и същият не може да се
изпълни, тъй като е вече изпълнен. Оспореният отказ е без предмет и акта не
отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4
и т. 5 от АПК. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК абсолютна
предпоставка за допустимост на административното производство е липсата на влязъл
в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая тази
отрицателна процесуална предпоставка е съществувала към момента на произнасяне и административният орган в нарушение на
административнопроизводствените правила е провел административно производство,
приключило с издаване отново на отказ между същите страни и със същия предмет.
С тези си действия органът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Постановения втори изричен отказ за издаване на
разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие при повторно
предявяване на напълно идентично искане на едно и също лице е процесуално
недопустим. След като е бил сезиран със същото искане, без представяне на нови
доказателства и без промяна на фактическите обстоятелствата, при които е бил
издаден отказ с рег. № 1920з-31 от 11.06.2015г. е следвало да прекрати
производството и да не се произнася по съществото на искането /в тази връзка Решение
№ 4634 от 9.04.2010г. на ВАС по АД № 10106/2009г./. Установеното неспазване на
правилата на АПК е съществено, тъй като неговото съблюдаване би довело до
различно крайно решение по второто заявление. Органът е следвало да съобрази
предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК и да прекрати
производството. Като не е сторил това, същият съществено е нарушил
административнопроизводствените правила, поради което се налага отмяна на акта
в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
В ЗОБВВПИ са въведени строги правила относно
разрешителния режим за притежаване на огнестрелни оръжия. Целта е върху
огнестрелните оръжия да се осъществява цялостен и своевременен контрол. Правно
неаргументирано е твърдението на ответника по жалбата, че с оглед на
организационни проблеми произнасянето по второто заявление се е забавило. В чл.
83, ал. 5 от ЗОБВВПИ изрично е посочен
срок, в които се дължи произнасяне. Този срок дори да е инструктивен,
произнасянето след близо година и четири месеца не съответства на целта на
специалния закон. С тези доводи се приема, че оспорения акт не съответства и на
целта на закона, при което се налага отмяната му и в условията на чл. 146, т. 5
от АПК.
Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че оспорения изричен отказ на началник Първо РУ
при ОД на МВР-Перник е унищожаем административен
акт, който поради тази своя юридическа
характеристика подлежи на отмяна. С отмяната на Отказ с рег. № 1920з-506 от 12.08.2016г. на началника на Първо
РУ-Перник за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно
оръжие в правния мир действа само влезлия
в законна сила отказ с рег. № 1920з-31
от 11.06.2015г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие на същия административен орган.
По разноските:
Страните не претендират разноски, поради което и не се
дължи произнасяне по разноските.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Р.М. Отказ с рег. № 1920з-506 от
12.08.2016г. на началника на Първо РУ-Перник при ОД на МВР-Перник за издаване
на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие.
Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен
срок от получаване на съобщение за постановяването му пред Върховен
административен съд на Република България.
Съдия:/п/