Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

Гр. Перник, 15.03.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на шести март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния – секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 45 по описа на съда за 2017 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Р.Б.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ж.Ж. *** с адрес ***, моб. тел. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1158-000643 от 06.11.2016 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с която временно е отнето СУМПС № *** на жалбоподателя до заплащане на дължимата глоба. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен, като излага подробни доводи в тази насока. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 06.03.2017 година жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат Ж.Ж. ***, който моли съда да уважи жалбата и отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на 11.06.2010 година от МВР Перник, настоящия жалбоподател Р.Б.С. с ЕГН ********** *** е правоспособен водач.

На 06.11.2016 година младши автоконтрольор *** в присъствието на свидетеля *** съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 354020 на Р.Б.С. с ЕГН ********** *** /настоящ жалбоподател/, за това, че на 06.11.2016 година, около 13.45 часа в гр.Перник, по ул. „Димитър Б.“ с посока на движението към с. Студена при управление на МПС – лек автомобил ***, след извършена проверка било установено, че управлява с изтекло НП № 15-1158-000176 от 10.09.2015 година, влязло в сила на 23.02.2016 година, с което е нарушил разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е иззето свидетелството за управление на МПС № *** на настоящия жалбоподател.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения.

По делото е представена Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, като ръководителите на службите за контрол по ЗДвП определени в т. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т., 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1158-000643 от 06.11.2016 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник временно е отнето СУМПС на водача /жалбоподател/ до заплащане на дължимата глоба.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“, в качеството му на ръководител на служба за контрол по ЗДвП към Областна дирекция на МВР Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Оспорената заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки установени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“, във връзка с чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е императивна, като се налага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е нарушил разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, по смисъла на която наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. В случая е извършено временно отнемане на СУМПС на водача /жалбоподател/ съгласно посочената по – горе правна норма /чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП/ при управление на МПС в нарушение на нормата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, като мярката се прилага под прекратително условие – заплащане на дължимата глоба. Съгласно разпоредбите на чл. 190, ал. 3 и чл. 157, ал. 8 ЗДвП, в едномесечен срок от влизането в сила на НП или съдебното решение или определение на съда при обжалване се дължи заплащане на наложеното наказание „Глоба“, като за този едномесечен период НП заменя контролния талон. След изтичането на визирания едномесечен срок, водачът на превозното средство няма право да шофира, легитимирайки се с НП вместо с контролния талон, т. е. фикцията, която нормата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП създава, придавайки удостоверителната сила на контролен талон по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗДвП на влязлото в сила НП е обвързана със срок от един месец, поради което след неговото изтичане лицето, управляващо превозно средство не притежава документ, потвърждаващ валидността на СУМПС, какъвто е настоящия случай.

В случая, за да постанови оспорената заповед, административният орган се е позовал на неизплащане в срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на наложена с влязло в сила на 23.02.2016 година НП № 15-1158-000176/10.09.2015 година „Глоба“, което е квалифицирал като нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП, осъществяващо фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, респ. съставляващо годно основание за отнемане на СУМПС. При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз от които черпи права като обори констатациите относно неплащането на наложената „Глоба“ по НП № 15-1158-000176/10.09.2015 година. В случая в проведеното съдебно заседание на 06.03.2017 година процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Ж.Ж. в изпълнение на разпределената доказателствена тежест от настоящия съдебен състав с Определение от 09.02.2017 година изрично заявява, че наложената „Глоба“ не е платена по издаденото наказателно постановление.

Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя в подадената жалба. В посечения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 15023 от 14.11.2013 година, постановено по административно дело № 6577/2013 година, Решение № 7659 от 05.06.2013 година, постановено по административно дело № 3619/2013 година, Решение № 3760 от 03.04.2015 година, постановено по административно дело № 15891/2014 година и други.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането за присъждане на направените съдебни разноски от жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Б.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Ж.Ж. *** с адрес ***, моб. тел. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1158-000643 от 06.11.2016 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС № *** на жалбоподателя до заплащане на дължимата глоба, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: