Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

гр. Перник, 24 март 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в открито заседание на седемнадесети март приз две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретаря И.И. на като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 64 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Б.И.Х., с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № 17-0249-000004 от 23.01.2017г. на началник РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „з“ от ЗДвП-временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок до един месец.

В жалбата се излагат аргументи, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразен акт, който е постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. С оглед на това се иска от съда да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателката адв. С.С. поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени оспорения акт.

Ответникът по жалбата-Началник на Районно управление-Брезник при ОД на МВР-Перник редовно призован не изпраща представител и не взима становище по оспорването.

Административен съд-Перник след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК приема за установено следното:

По допустимостта:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000004 от 23.01.2017г. на началник РУ-Брезник е връчена на жалбоподателката на 23.01.2017г.. Жалба срещу заповедта е изпратена по пощата на 06.02.2016г., видно от пощенско клеймо поставено върху плика. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателката, поради което е процесуално допустима и ще се разгледа по същество.

По фактите:

На 22.01.2017 година младши автоконтрольор И.Г.Й. в присъствието на свидетеля Н.И.С. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 260988 на Б.И.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, за това, че на 22.01.2017г., в 03.34ч. в гр. Брезник на кръстовището на ул. „Г. Бунджулов“ и ул. „Ангел Коцелянов“ в посока към гр. Трън, управлявала собствен лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № РК6694ВА след употреба на алкохол. След извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARDN-0097 уреда отчел концентрация на алкохол в кръвта 1.04 на хиляда. На водача е издаден и талон за медицинско изследване. Съставен е акт за установяване на административно нарушение бл. № 260988 от 22.01.2017г. за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН на настоящата жалбоподателка са иззети свидетелството за управление на МПС, свидетелството за регистрация на МПС, контролния талон и регистрационните табели на автомобила.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения и му е връчен препис от него.

На 27.01.2017година началник на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник, издал наказателно постановление № 17-0249-000025, с което на Б.И.Х. за извършено на 22.01.2017г. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП наложил глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца.

По делото е представена Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, като ръководителите на службите за контрол по ЗДвП определени в т. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т., 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

По делото е представена и Заповед № 313з-2604 от 28.11.2016г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по чл. 171, т., 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и началниците на РУ при ОД на МВР-Перник.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000004 от 23.01.2017 година на началника на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник е постановил временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок до един месец.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2, б. „з“ от ЗДвП.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят й се е позовал на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на вътрешните работи. С тази заповед Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е делегирал правомощия на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи няма законова компетентност да издава заповеди, с които да прилага принудителни административни мерки. Няма и законова компетентност да определя органи, които да прилагат мерките по чл. 171 от ЗДвП. Това, което министърът има компетентност, съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, е да определи кои са службите за контрол по закона, а не да определи органите, които имат правомощие да прилагат принудителни административни мерки. С оглед на това т. 2 на Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015г. не е акт, който може годно да делегира правомощия на директора на ОД на МВР, още по-малко да оправомощи този директор да пределегира възложени му правомощия. При това положение тази заповед не може да послужи за установяване на компетентостта на издателя на акта, така като е посочено в оспорения акт. Властта на директорът на ОД на МВР да делегира правомощие за прилагане на принудителни мерки произтича директно от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителните административни мерки. Следователно в случая със заповедта, министърът е определил службите за контрол, а със заповед № 313з-2604 от 28.11.2016г. директорът на определената служба за контрол е оправомощил началниците на РУ към ОД на МВР-Перник да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. С тази заповед са оправомощени началниците на РУ при ОД на МВР-Перник да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2 от ЗДвП и именно това е заповедта, която оправомощава началника на РУ да издаде тази мярка. С оглед на това се приема, че заповедта по чл. 171, т. 2, б. „з“ от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до неправилно прилагане на материално правните разпоредби. Това е така, защото при правилно установена фактическа обстановка, която и не се оспорва от страните и даваща правото на административния орган да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка, то същият неправилно и на несъществуващо правно основание е издал атакуваната заповед. Фактическите основания послужили за издаване на акта са: управление, на 22.01.2017г., на собствено на Х. МПС-„Опел корса“, с рег. № РК6694ВА, с концентрация на алкохол в кръвта й над 0,5 на хиляда, а преустановителната мярка е временно спиране от движение за срок от един месец-чл. 171, т. 2, б. „з“ от ЗДвП. Проблема в случая е, че с изм. в ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г. е отменена разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „з“ от ЗДвП. Към 22.01.2017г.-дата на установяване на административното нарушение и към 23.01.2017г.-дата на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка не съществува правна норма, която да допусне временно спиране от движение на МПС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. И акта за установяване на административно нарушение и оспорената заповед са издадени след влизане в сила на отмяната на чл. 171, т. 2, б.“з“ от ЗДвП. При това положение административния орган неправилно се е позовал на отменена разпоредба, която не му предоставя правомощия, с които временно да спре от движение моторно превозно средство, което се управлява от собственика му под въздействието на алкохол, с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и с това е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно прилагане на материалния закон, което е безусловно основание за отмяна на оспорения акт. Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Административната принуда, която се налага трябва да е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, трябва да се позовава на действащи правни норми и да се прилага при изрично предвидени условия. След като не е налице действаща правна норма, която да разписва административна принуда от такъв вид, административният орган неправилно е приложил принудителната мярка. При липсата на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган неправилно е приложил материалния закон. При това положение оспорения акт подлежи на отмяна като незаконосъобразен в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Оплакването изложено в жалбата, че в оспорената заповед неправилно е посочено пред кого подлежи на обжалване е основателно, но в конкретния случай се приема за несъществено процесуално нарушение, тъй като оспорването е направено своевременно и пред компетентния съд.

Въз основа на изложеното заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000004 от 23.01.2017г. на началник РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

По разноските:

С оглед изхода на делото жалбоподателката има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от пълномощника на жалбоподателката адвокат С.С. и е придружено със списък на разноските. Същото разгледано по същество е основателно. До приключване на съдебното дирене не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което се дължи произнасяне по всички разноски заявени за репариране. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сумата в общ размер на 810 /осемстотин и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 800 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 711948 от 15.03.2017 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Б.И.Х. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000004 от 23.01.2017г. на началник РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник.

ОСЪЖДА Районно управление-Брезник към ОД на МВР-Перник да заплати на Б.И.Х., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер на 810/осемстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/