Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

гр. Перник, 24 март 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретаря И.И. на като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 66 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Б.И.Х., с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № 17-0249-000005 от 23.01.2017г. на началник РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година.

В жалбата се излагат аргументи, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразен акт, който е постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. С оглед на това се иска от съда да отмени оспорения акт.

В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателката адв. С.С. поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени оспорения акт.

Ответникът по жалбата-Началник на Районно управление-Брезник при ОД на МВР-Перник редовно призован не изпраща представител и не взима становище по оспорването.

Административен съд-Перник след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК приема за установено следното:

По допустимостта:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000005 от 23.01.2017г. на началник РУ-Брезник е връчена на жалбоподателката на 23.01.2017г.. Жалба срещу заповедта е изпратена по пощата на 06.02.2016г., видно от пощенско клеймо поставено върху плика. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателката, поради което е процесуално допустима и ще се разгледа по същество.

По фактите:

На 22.01.2017 година младши автоконтрольор И.Г.Й. в присъствието на свидетеля Н.И.С. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 260988 на Б.И.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, за това, че на 22.01.2017г., в 03.34ч. в гр. Брезник на кръстовището на ул. „Г. Бунджулов“ и ул. „Ангел Коцелянов“ в посока към гр. Трън, управлявала собствен лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № РК6694ВА след употреба на алкохол. След извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARDN-0097 уреда отчел концентрация на алкохол в кръвта 1.04 на хиляда. На водача е издаден и талон за медицинско изследване. Съставен е акт за установяване на административно нарушение бл. № 260988 от 22.01.2017г. за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН на настоящата жалбоподателка са иззети свидетелството за управление на МПС, свидетелството за регистрация на МПС, контролния талон и регистрационните табели на автомобила.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения и е връчен препис от него.

На 27.01.2017година началник на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник, издал наказателно постановление № 17-0249-000025, с което на Б.И.Х. за извършено на 22.01.2017г. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП наложил глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца.

По делото е представена Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните структури – Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, като ръководителите на службите за контрол по ЗДвП определени в т. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т., 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

По делото е представена и Заповед № 313з-2604 от 28.11.2016г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и началниците на РУ при ОД на МВР-Перник.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000005 от 23.01.2017 година на началника на РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП приложил на Б.И.Х. принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

По своята правна същност принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим Административно процесуалния кодекс.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от тази разпоредба се налага, извод, че: -тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи; -налагат се само от точно посочени в правната норма органи на администрацията; -прилагат се само онази принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година. Тази мярка е предвидена в ЗДвП и се налага на собственик на моторно превозно средство, който управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят й се е позовал на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на вътрешните работи. С тази заповед Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е делегирал правомощия на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Министърът на вътрешните работи няма законова компетентност да издава заповеди, с които да прилага принудителни административни мерки. Няма и законова компетентност да определя органи, които да прилагат мерките по чл. 171 от ЗДвП. Това, което министърът има компетентност, съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, е да определи кои са службите за контрол по закона, а не да определи органите, които имат правомощие да прилагат принудителни административни мерки. С оглед на това т. 2 на Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015г. не е акт, който може годно да делегира правомощия на директора на ОД на МВР, още по-малко да оправомощи този директор да пределегира възложени му правомощия. При това положение тази заповед не може да послужи за установяване на компетентостта на издателя на акта, така като е посочено в оспорения акт. Властта на директорът на ОД на МВР да делегира правомощие за прилагане на принудителни мерки произтича директно от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителните административни мерки. Следователно в случая със заповедта, министърът е определил службите за контрол, а със заповед № 313з-2604 от 28.11.2016г. директорът на определената служба за контрол е оправомощил началниците на РУ към ОД на МВР-Перник да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. С тази заповед обаче не са оправомощени началниците на РУ при ОД на МВР-Перник да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. На съда е служебно известна и заповед № 313з-171 от 26.01.2017г. на директор на ОД на МВР-Перник, с която е оправомощил началниците на РУ към ОД на МВР-Перник да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, но тази заповед е в сила от 26.01.2017г., т.е. след издаване на оспорваната заповед. Въз основа на това, и с оглед приетите по делото доказателства, в това число заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 година и заповед № 313з-2604 от 28.11.2016г. Директор на ОД на МВР-Перник, както и служебно известната на съда заповед № 313з-171 от 26.01.2017г. на директор на ОД на МВР-Перник се налага извод, че издателят на заповедта към 23.01.2017г. не е разполагал с правомощието да приложи принудителна административна мярка от вида на процесната и се следва извод, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Това е достатъчно основание същата да се прогласи за нищожна в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Въпреки изложеното ще се разгледат и останалите основания по чл. 146 от АПК. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, като мотивите се извличат от съставения акт за установяване на административно нарушение. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до неправилно прилагане на материално правните разпоредби. Фактическите основания послужили за издаване на акта са: управление, на 22.01.2017г., на собствено на Х. МПС-„Опел корса“, с рег. № РК6694ВА, с концентрация на алкохол в кръвта й над 0,5 на хиляда, а принудителната мярка е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година, съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Фактическият състав, при наличието на който е допустимо прилагането на тази принудителната мярка е фактът на управление на моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. По делото се приема за безспорно установено, че Х. на 22.01.2017г. е управлявала собствено моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство. При това положение органът е бил длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Същият неправилно и в нарушение на закона не е определил времетраенето на тази принудителната административна мярка.

Нарушение на материалният закон съдът намира в това, че мярката не е наложена по начина и реда, предвиден в правната норма на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Срокът, времетраенето, за който се налага принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а е определен в закона и той е от шест месеца до една година. Срокът не може да бъде по-малък от 6 месеца и по-голям от 1 година. Разпоредбата изрично предписва определяне на срок от административния орган в определени граници. Следователно при посочването на срока, за който е наложена принудителната административна мярка, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В конкретния случай, срокът е в определени в закона граници и е необходимо да се изложат конкретни съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага, фактите, които са на лице за прилагането й, времетраенето й, място, където се прилага. Разпоредбата на т. 2а на чл. 171 от ЗДвП разписва, че принудителна административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. Това, че органът е преписал изцяло разпоредбата, не означава, че е определил срока й на действие в границите на оперативната си самостоятелност. Липсата на мотиви относно срока, липсата на конкретизация на времетраенето на мярката се приравнява на липса на разпоредителна част на акта, което съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. След като законодателят е предвидил граници на срока „от“ – „до“ за налагане на ПАМ, то административният орган е длъжен да посочи конкретното времетраене и да го обоснове. Непосочването в заповедта на конкретен срок се преценява като съществено процесуално нарушение водещо до неправилно прилагане на материално правната разпоредба на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Административният орган не е съобразил изложеното касателно продължителността на действие на мярката и е определил срока й по начин, който е неопределяем. Така посочен, обаче този срок се приравнява на непосочен, т.е. неопределен, поради което последният е в противоречие с нормативните правила. Заповедта не би могло да бъде изменена от съда, като се определи за пръв път конкретен срок на действие на мярката, а с оглед и констатираната по-горе нищожност на акта това е невъзможно. При това положение са налице и отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Въз основа на изложеното заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000005 от 23.01.2017г. на началник РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник като засегната от порока липса на компетентност ще бъде прогласена за нищожна в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

По разноските:

С оглед изхода на делото жалбоподателката има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от пълномощника на жалбоподателката адвокат С.С. и е придружено със списък на разноските. Същото разгледано по същество е основателно. До приключване на съдебното дирене не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което се дължи произнасяне по всички разноски заявени за репариране. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сумата в общ размер на 810 /осемстотин и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 800 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 711949 от 15.03.2017 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд–Перник

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА нищожност на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000005 от 23.01.2017г. на началник РУ-Брезник към ОД на МВР-Перник.

ОСЪЖДА Районно управление-Брезник към ОД на МВР-Перник да заплати на Б.И.Х., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер на 810/осемстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/