О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№70

гр. Перник, 27.03.2017г.

Административен съд - Перник, в закрито заседание проведено на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията АД № 98 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 2120 от 21.02.2017г., постановено по АД № 1545/2017г. състав при Върховен административен съд на Република България е определил Административен съд-Перник за съд, който да се произнесе по жалба от председателя на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил /СПИНОК/, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Кюстендил, ул. “Гоце Делчев” № 45 и от Сдружение Възраждане-2015 против решение № 373 от 29.12.2016г. на Общински съвет Кюстендил.

В Административен съд-Перник е образувано АД № 98 по описа на съда за 2017г..

В сезиращата жалба, по която е образувано делото се сочи единствено, че се оспорва решение № 373 от 29.12.2016г. на Общински съвет Кюстендил и на по-късен етап ще се изложат доводи. Същата изхожда от двама жалбоподатели, но е подписана само от един от тях.

С разпореждане на съдията докладчик от 23.02.2017г. производството по делото е оставено без движение, като на жалбоподателите, поотделно са дадени указания да приведат жалбата си в съответствие с чл. 150, т. 6 и т. 7 и чл. 151, т. 1 и т. 3 от АПК. Указана им е последицата от неизпълнение на съдебния акт.

Съобщение, ведно със съдебно разпореждане на 01.03.2017г. е връчено на И.М., председател на Сдружение Възраждане-2015. Налице е редовно връчване на съдебните книжа. Срокът за изпълнение на разпореждането е изтекъл на 08.03.2017г., сряда, присъствен ден, като недостатъците не са отстранени.

Настоящият съдебен състав приема, че уведомяването по отношение на Сдружение Възраждане-2015 е извършено съгласно правилата на закона и е указано на жалбоподателя неблагоприятните последици от неизпълнението.

Срокът по чл. 158, ал. 1 АПК, в който е следвало да бъдат отстранени нередовностите в жалбата, а именно да приведе жалбата си в съответствие с изискванията чл. 150, т. 6 и т. 7 от АПК, като в указания срок да подпише жалбата, да представи доказателства за съществуването и представителството на дружеството жалбоподател, да конкретизира, в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт, да обоснове правен интерес от оспорване е изтекъл на 08.03.2017 година, сряда, присъствен ден. Жалбоподателят е имал възможност да изпълни дадените указания в посечения срок, но не го е сторил. По делото не са постъпили доказателства, от които да е видно, че разпореждането на съдията докладчик е изпълнено. Редовността на жалбата е процесуална предпоставка за допустимостта на производството. След като оспорващият не е отстранил нередовностите на жалбата и не е изпълнил дадените от съда указания, са налице предпоставките за оставяне на жалбата без разглеждане на основание чл. 158, ал. 3 от АПК. Неотстраняването на нередовности на жалбата в указания срок води като последица и прекратяване на производството по отношение на този жалбоподател.

С оглед на изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 158, ал. 3 от АПК, жалбата на Сдружение Възраждане-2015 ще се остави без разглеждане, а производството по делото ще се прекрати по отношение на този жалбоподател.

По отношение на жалбоподателя Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил:

Съобщение, ведно със съдебно разпореждане на 13.03.2017г. е връчено на А.А., председател на СПИНОК. Налице е редовно връчване на съдебните книжа.

В указания срок по делото е постъпило с вх. № 663 от 21.03.2017г. от сдружение СПИНОК искане-уточнение. В него се сочи, че жалбата е подписана от председателя на сдружението, а незаконосъобразността на акта ще се установи в хода на процеса. Правният му интерес произтичал от целите и предмета на дейност на сдружението, за което представя удостоверение за съществуването и представителството на дружеството жалбоподател. Иска отвод на Административен съд-Перник, заради тенденционно отношение към съдебните обжалвания на сдружението и несъобразяване с константна практика на ВАС, както и изпращане на делото на ВАС за да бъде изпратено за разглеждане от Административен съд-Благоевград или Административен съд София област. Към искането-уточнение прилага доказателства за платена държавна такса и удостоверение за съществуването и представителството на дружеството.

Административен съд-Перник преди да се произнесе по допустимостта на жалбата дължи произнасяне по искания отвод на Административен съд-Перник.

Съгласно чл. 22 от ГПК отвод се иска на конкретен съдия-докладчик по конкретно дело. Гражданския процесуален кодекс не предвижда отвод на целия съд. Основанията за отвод са разписани в чл. 22 от ГПК. Приложими са и в съдебното административно производство. В случая не са посочени никакви факти по чл. 22, ал. 1, т. 1 – т. 5 от ГПК по отношение на конкретния съдия. Не са посочени и „други обстоятелства“, които да бъдат квалифицирани по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Несъобразяване с константна практика на ВАС също не е основание за отвод. Съгласно Закона за съдебната власт /ЗСВ/ делата и постъпилите преписки се разпределят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение по поредността на постъпването им. В случая е определен съдия-докладчик, който да разгледа делото, видно от протокол за случайно разпределение, приложен по делото. С оглед на това разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ са спазени. Това е законовия ред за определяне на съдия-докладчик, който не се влияе от желанията на жалбоподателя. Отвода е средство за обезпечаване независимост на съдията–докладчик при решаване на делото, което предполага наличието на безспорни основания, които компрометират тази безпристрастност. В случая не са налице никакви основания, които да водят до отвод на съдията докладчик. С оглед на изложеното искането за отвод е неоснователно и като такова ще се остави без уважение.

Административен съд-Перник, като взе предвид изложените в жалбата съображения, както и уточненията направени от председателя на сдружение “СПИНОК” и представените по делото доказателства, представляващи административната преписка послужила за издаване на процесния акт, приема за установено следното:

Кмета на община Кюстендил с докладна записка № 61-00-298/15.12.2016г. е внесъл в Общински съвет Кюстендил искане за приемане на решение, с което да бъде проведена процедура чрез пряко договаряне за възлагане изготвянето на анализ на правното състояние и приватизационна оценка по реда на Наредбата за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или следприватизационен контрол, включително за процесуално представителство с цел приватизация по реда на Закона за приватизация и след приватизационен контрол на общински нежилищен имот, представляващ УПИ І, кв. 1 по плана на индустриалната зона с. Скриняно, отреден за производствено-складови дейности, целият с площ 24 570.00 кв.м., ведно с построените в него сгради, подробно описани в Акт за общинска частна собственост № 1617/15.01.2009г., вписан в Агенция по вписванията под № 71/22.01.2009г., том. І, вх.рег. 117.

Докладната записка е насочена за обсъждане към постоянните комисии.

Докладната записка, видно от протокол от заседание № 16, проведено на 29.12.2016г. е залегнала в дневния ред на заседанието на Общински съвет Кюстендил под т. 21.

Общински съвет Кюстендил след дебати и след поименно гласуване е взел, решение № 373, с което по т. 1 е решил да бъде проведена процедура чрез пряко договаряне за възлагане изготвянето на анализ на правното състояние и приватизационна оценка по реда на Наредбата за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или следприватизационен контрол, включително за процесуално представителство с цел приватизация по реда на Закона за приватизация и след приватизационен контрол на общински нежилищен имот, представляващ УПИ І, кв. 1 по плана на индустриалната зона с. Скриняно, отреден за производствено-складови дейности, целият с площ 24 570.00 кв.м., ведно с построените в него сгради, подробно описани в Акт за общинска частна собственост № 1617/15.01.2009г., вписан в Агенция по вписванията под № 71/22.01.2009г., том. І, вх.рег. 117 и с т. 2 е възложил на кмета на община Кюстендил провеждането на процедурата.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбата е процесуално недопустима. Съображенията са следните:

Оспореното решение е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 4, ал. 4, чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и ал. 4 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като с него е възложено изготвяне на анализ на правното състояние и приватизационна оценка на общински нежилищен имот. Той е издаден от Общинския съвет в качеството му на орган по приватизацията по чл. 3, ал. 3, т. 2 ЗПСК. Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗПСК общинските съвети могат да възлагат изготвянето на анализи на правното състояние на обектите за приватизация и могат да възлагат изготвянето на приватизационни оценки на тези обекти, които се извършват от независими оценители, съгласно Закона за независимите оценители. Анализът на правното състояние и предложената приватизационна оценка обаче нямат задължителен характер за органа за приватизация, извън решението, с което се открива процедура за приватизация. /Решение № 14563 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2011г./ С процесното решение не е открита процедура на приватизация, нито е определена формата й. Именно, такова решение би подлежало на съдебен контрол. Поради тази причина това решение се цени като акт, който няма самостоятелно значение, защото с него общинския съвет не е извършил действия по разпореждане на общинския имот. Този акт не поставя началото на процедура, нито е акт, който да завършва процедурата. Това административно решение е взето от Общински съвет, в качеството му на възложител по смисъла на чл. 2 и чл. 7 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки, а не като административен орган. С оглед на това се приема, че жалбата е насочена към акт, който не подлежи на обжалване и жалбата е без предмет.

Отделно от изложеното, оспорващият не е страна в производството по приемане на решение № 373 от 29.12.2016г. на Общински съвет Кюстендил, не е заинтересована страна и същият няма правен интерес от оспорването. Наличието на правен интерес на оспорващия е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на жалба срещу решението на Общински съвет Кюстендил. Решенията на общинските съвети подлежат на оспорване по реда на чл. 45 от ЗМСМА, като процесуалната легитимация е само на областния управител, кмета на общината или на прокурора. Този специален ред на обжалване е въведен предвид правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление, който не е сред посочените в чл. 19 от ЗА органи на изпълнителна власт, но е орган упражняващ власт, а правомощията му са определени със специален закон. В определени случаи може да се обоснове допустимост на оспорване на решения на общинския съвет от физическо или юридическо лице, но само при наличието на правен интерес. В случая обаче такъв правен интерес не е налице. Независимо дали административните актове на общинския съвет индивидуални или общи, те не подлежат на обжалване от всяко лице, а само от засегнатите от актовете лица, по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, но само при наличието на правен интерес. Тоест, за да се приеме, че жалбата е допустима, жалбоподателят следва да установи правен интерес от оспорването на съответния акт. Изискуемият интерес не следва да е общ и житейски формулиран, а да е правен интерес, който да е конкретен, личен и пряк. Това означава, че оспорващият следва да установи, че обжалваното от него решение на общинския съвет директно и пряко го засяга, нарушава или застрашава негови съществуващи и реални права или законни интереси. Правният интерес трябва да е личен и пряк, което означава че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстранят настъпилите върху жалбоподателя вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 147 от АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължение. Това обуславя и наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол. В конкретния случай, решението на общинския съвет не засяга неблагоприятно правата на сдружението, както пряко, така и в смисъл на застрашаване, и затова същият не е активно легитимиран да подаде жалба против него. Тези изводи не се опровергават и от представеното по делото удостоверение за актуално състояние. От него е видно предмета на дейност на дружеството, в които се включват доброто управление на община Кюстендил и публичните й средства; свеждане към обществеността на надеждна информация за набирането и разходването на тези средства, достоверно отчитане на общинския бюджет и другите публични средства, управлявани от кмета; разработване на полезни модели на системи за анализ на рисковете в и при управлението на община Кюстендил; подпомага разработването на стандарти и правила за добро местно управление. С оглед на това следва да се приеме, че сдружението е създадено с цел защита на обществени интереси на територията на община Кюстендил, като съгласно ТР № 2/12.02.2010г. на ВАС по т.д.№ 4/2009г. сдружението може да оспорва единствено подзаконовите нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета му на дейност и целите, за които е създадено. В конкретния случай, оспореното решение на Общински съвет Кюстендил не е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК.

По отношение на индивидуалните и на общите административни актове наличието на правен интерес не може да се обосновава само с предмета на дейност на дружествата с нестопанска цел, тъй като той обосновава опосреден начин на засягане. Разпоредбите на ЗМСМА, на ЗЮЛНЦ и на АПК не дават основание да се приеме, че законодателят е предоставил на такива юридически лица права да оспорват всякакви индивидуални и/или общи административни актове само въз основа на тяхната преценка, че същите са незаконосъобразни и оспорването се налага от важен държавен или обществен интерес. Преценката за засегнат обществен интерес е предоставена само на прокурора в рамките на правомощията му по чл. 16, ал. 1 от АПК. Общият надзор за законност е в правомощията на прокуратурата, а гражданския контрол върху решенията на общинските органи не се постига по този ред.

С оглед на изложените съображения, настоящият състав приема, че оспореният административен акт не подлежи на обжалване на основание чл. 159, т. 1 и 4 от АПК. При това положение жалбата на председателя на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил /СПИНОК/ против решение № 373 от 29.12.2016г. на Общински съвет Кюстендил ще се остави без разглеждане, а производството по делото ще се прекрати.

Водим от изложеното, и на основание чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 158, т. 3 от АПК и чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искане за отвод, формулирано в искане с вх. № 663 от 21.03.2017г.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил /СПИНОК/, подадена от председателя А.А. против решение № 373 от 29.12.2016г. на Общински съвет Кюстендил.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Сдружение Възраждане-2015 против решение № 373 от 29.12.2016г. на Общински съвет Кюстендил.

Прекратява производството по АД № 98/2017г. по описа на Административен съд-Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия:/п/