Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 14.03.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 26 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото се гледа от Административен съд - Перник като касационна инстанция по силата на определение № 582 от 17.01.2017г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по адм. дело № 336 по описа на съда за 2017г.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата, против Решение № 564 от 31.10.2016г. на Районен съд-Пазарджик, постановено по АНД № 1465 по описа на съда за 2016г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) №НП-10 от 22.10.2015 г. на Зам. - министър на културата доц. д-р Бони Райкова Петрунова, с което на РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ (РИМ)-ПАЗАРДЖИК: е наложена имуществена санкция в размер на 2 200 лв. за неизпълнение на задължението по чл. 71, ал. 1. т. 1 от ЗКН и

за неизпълнение на задължението по чл. 72, ал. 1 от ЗКН, му е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лв.

Касаторът, без да сочи конкретни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Доводите в жалбата са за неправилна преценка на решаващия първоинстанционен състав на приложимия материален закон по отношение вмененото на РИМ-Пазарджик неизпълнение във вр. със задължението по чл. 72, ал. 1 от ЗКН, касателно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН; за липса на мотиви, но също и „неоснователни“ такива в решението за отмяна на НП в частта му отнасяща се до първото вменено на РИМ-Пазарджик неизпълнение във вр. със задължението по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН; за неправилни изводи на районния съд относно датата на извършване на процесните две нарушения, състоящи се в бездействие. От касационния съд иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление изцяло.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ст.ю.к. Д. И.. Поддържа жалбата и пледира да се уважи.

Ответникът по жалбата, РИМ - ПАЗАРДЖИК, редовно призован, за представител изпраща адв. Пламен Хаджийски. Възразява срещу жалбата, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С наказателно постановление №НП-10 от 22.10.2015г. Зам. - министърът на културата доц. д-р Бони Райкова Петрунова е ангажирана отговорността на РИМ-ПАЗАРДЖИК, за това, че в дългогодишен период от време, като ползвател, не е полагал необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на „Геновата къща“, с което не е изпълнил задължението, вменено с чл. 71, ал. 1. т. 1 от ЗКН и за това, че не е уведомил Кмета на Общината и Регионалния инспекторат по опазване на културното наследство (РИОКН) по местонахождението на недвижимата културна ценност за наличие на обстоятелства, застрашаващи я от увреждане и разрушаване, с което не е изпълнено задължението по чл. 72, ал. 1 от ЗКН.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Пазарджик. Спорът е разгледан в производството АНД № 2409 по описа на съда за 2015г. С решение № 178 от 28.03.2015г. състав на Районен съд - Пазарджик е отменил наказателното постановление на процесуално основание.

Решението на Районен съд-Пазарджик по АНД № 2409/2015г. е оспорено пред Административен съд-Пазарджик, като жалбата е разгледана в производството по КАНД № 424 по описа на съда за 2016г. Касационният съд е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция.

Спорът е разгледан отново от друг състав на Районен съд - Пазарджик в производството по АНД № 1465 по описа на съда за 2016г., като с решение № 564 от 31.10.2016г. процесното НП е отменено изцяло като незаконосъобразно с мотиви за: несъставомерност на второто вменено на РИМ-Пазарджик неизпълнено задължение по чл. 72, ал. 1 от ЗКН, предвид факт на възникване на обстоятелствата, застрашаващи недвижимата културна ценност от разрушаване още към момента на действие на Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ)(отм. ДВ, бр.19 от 13.03.2009г., в сила от 10.04.2009г.) и факт на уведомяване по реда на чл. 22 от ЗПКМ (отм.) посредством изпращани писма до Кмета на Община Пазарджик-кореспонденция, започнала още към 13.12.2006г., включваща писма от Директора на РИМ-Пазарджик от 13.12.2006г.; 14.12.2006г., 21.05.2007г., 25.03.2008г., 24.11.2008г., както и с мотиви за несъставомерност на първото процесно неизпълнено задължение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН поради безспорно установен пред съда факт, че сградата на „Геновата къща“ не е в „добро състояние“ от 1991г., такова, че към датата на извършване на процесната проверка ползвателят да може да я „поддържа“, като полага необходимите за това грижи.

Решението на Районен съд Пазарджик е правилно и следва да се остави в сила.

Настоящата инстанция намира, че възражението на касатора за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение е неоснователно.

Не се споделя изложеното в касационната жалба твърдение, че е налице процесуално нарушение изразяващо се в липса на мотиви в решението касателно първото процесно нарушение. Не може да се твърди, че няма мотиви от една страна, а от друга да се сочи, че същите са неоснователни. Решаващият първоинстанционен състав е обосновал извода си за незаконосъобразност на НП в частта му, отнасяща се до нарушението по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН, предвид което решението не „страда“ от липса на мотиви.

Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗКН „собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да: 1. полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му“.

Настоящия състав намира, че по делото не са налице доказателства, от които да е видно, че РИМ-Пазарджик е ползвател на процесната сграда. Акт № 1152 за общинска собственост не го легитимира като такъв.

На следващо място от представените по делото доказателства не е видно „Геновата къща“ да притежава самостоятелен статут на НКЦ, както и тя да е самостоятелен обект. Налице са данни, че сградата е „предадена за разширение на къщата-музей „К. Величков“ (акт за ДС №5342/18.02.1977г.), че сградата е „предвидена в общ парцел с музея и не е възможно отреждането й за самостоятелно ползване за други цели.“ (писмо изх. №2673/11.05.1075г. на НИПК, л. 45 и писмо изх. № 2681/12.05.1975г. на НИПК, л. 46), че „няма самостоятелен адрес и самостоятелен кадастрален номер“ (скици л. 17, 18 и 19, свидетелят Кр. Танков;), че сградата към настоящия момент се явява единствено предмет на „забележка“ към акт за публична общинска собственост с №1152/19.08.2005г. на поземлен имот № 142, участващ в УПИ VІ - Паметник на културата, собствен на Община Пазарджик, без данни за предоставени права върху имота или за разпореждания със същия, включително и по отношение на сградата на „Геновата къща“ - предмет единствено на забележка в акта. Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От всичко това, отнесено към разпоредбите на ЗКН, следва извод, че в случая административно наказващия орган не е доказал по безспорен и категоричен начин извършителя на административно нарушение. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление и за оставяне в сила на решението на въззивния съд като правилно по своя краен резултат.

В касационната жалба са развити доводи наведени пред районния съд, с които е искано отхвърляне на жалбата против наказателното постановление. Те са обсъдени и от решаващият състав са изложени подробни и аргументирани мотиви защо и как се ценят представените доказателства и по какъв начин установяват фактите по делото. Видно от действията на първата инстанция са събрани достатъчно доказателства във връзка с разглеждания спор, обсъдени са свидетелските показания както от страна на актосъставителя, така и от страна на свидетелите присъствали при проверката. Изложени са ясни, конкретни и последователни мотиви във връзка с кредитирането на показанията на всеки от тях, с които настоящият съд е напълно съгласен и не намира за необходимо да излага отново.

При анализа на приложените към административно-наказателната преписка доказателства не се откриха нарушения, които да доведат до отмяна на решението. Не се установи съставът на въззивния съд да е допуснал нарушение при анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Същият обосновано е анализирал установените факти и е направил правилен извод за несъставомерност и недоказаност на отделните административни нарушения. Касационната инстанция счита, че фактите и обстоятелствата, установени в хода на съдебното производство са именно тези, които са мотивирали районния съдия да отмени наказателното постановление.

Изхождайки от данните по делото: „поради конструктивни проблеми е направено временно укрепване с дървено скеле „преди години“??? (обстоятелства по извършване на нарушението, л. 2 от НП №НП-10/22.10.2015г.); че „Геновата къща“ е в „укрепено“ състояние от 1997-1998г., че къщата е регистрирана като „проблематична“ и опасна по чл. 195 от ЗУТ, (свидетелят К. Т., л. 125 от АНД №2409/2015); че е извършвано следващо, допълнително укрепване на къщата поради опасност от срутване през 2006-2007г. (свидетелят Д. М., л. 127 от АНД №2409/2015 г.) и към момента на проверката на 06.04.2015г., вкл. в акта и НП е констатирано, че сградата в дългогодишен период от време е в много лошо състояние. Всичко това обаче, води до липса на установяване, съответно извод, за случило се към момента на проверката извънредно и допълнително събитие, различно от тези, повод за предишни укрепвания, което да е основание да се пристъпи към поредно аварийно укрепване и обезопасяване на сградата и съответно уведомяване на органите по чл. 72, ал. 1 от ЗКН. Конкретни обстоятелства, които да предпоставят незабавни действия по аварийно-временно укрепване и обезопасяване на Геновата къща и съответно уведомяване на компетентните органи към 06.04.2015г. не е установено да са се проявили. По делото са налице достатъчно доказателства, обосновали изводите по фактите и на районния съд, че в периода от 1991г. и до 2008г. към Кмета на Община Пазарджик са отправяни достатъчно уведомявания (независимо при действието на отменения ЗПКМ) по повод възникнали обстоятелства, застрашаващи къщата от разрушаване. Налице е и уведомяване от 2015г. по отношение, на което е и образуваното административно наказателно производство. При това положение правилно е решението, че предявеното обвинение се явява недоказано.

Не се споделят мотивите на решаващия първоинстанционен състав по отношение първото нарушение, че поддържане може да се изисква само по отношение на вещ, която е в добро състояние, но това не рефлектира върху крайния резултат. Нормата на чл. 71, ал. 1 от ЗКН вменява в задължение не само поддържането в добро състояние, но и предпоставя и обвързва това с грижи по опазване и съхранение на НКЦ. Административно наказващия орган обаче не е взел предвид в цялост предписанието на цитираната законова разпоредба, която препраща по отношение на тези дължими грижи към спазване разпоредбите на „този закон и актовете по прилагането му“. Всеки извод за неполагане на грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на НКЦ, за да бъде достатъчно обоснован, следва да сочи неизпълнение и на конкретни разпоредби на ЗКН и/или актове по прилагането му, т. е. неизпълнени конкретни задължения. В случая няма такива констатации нито в АУАН, нито в НП. При това положение по отношение на нарушението по т. 1 на НП е налице непълно описание, което съпоставено с бланкетното и общо формулирано административнонаказателно обвинение, пресъздало изцяло текста на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН, но нескрепено с конкретни доказателства и изводи в какво се състои неполагането на необходимите грижи, без съмнение рефлектира върху възможностите за защита на наказаното лице, лишено от правото да узнае в какво именно се състои неполагането на грижи, за което бива административно санкционирано. Това води на извод за съществен процесуален порок на производството, респективно на НП. В крайна сметка е пристъпено директно към образуване и реализиране на производство без яснота относно статут на имота, собственост на имота и без да се вземат предвид множеството отправяни сигнали за тежкото конструктивно състояние на сградата и опити същата да бъде запазена и то именно от ответника по касационната жалба.

Въз основа на изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 564 от 31.10.2016г. на Районен съд - Пазарджик, постановено по АНД № 1465 по описа на съда за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/