Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

гр. Перник, 13.03.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 35 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Б.Л.Т. *** против решение № 565 от 17.09.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №1388 по описа на съда за 2016г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 1082571, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу Б.Л.Т. *** в качеството му на собственик на лек автомобил, с който е извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Недоволен от решението на Районен съд - Перник, Б.Т. го обжалва, като твърди незаконосъобразност на съдебния акт. Касаторът изразява несъгласие с изводите на първата съдебна инстанция за процесуална и материална законосъобразност на издадения ЕФ, твърди да е ограничено правото му на защита, конкретно сочи липса на доказателства по делото за вписано в страницата на ОД на МВР, че на датата на регистриране на нарушението в процесния участък е „имало измерване; липса на пълно описание на фактическите обстоятелства по извършване на нарушението; липса на връчване ведно с ЕФ на „снимков материал“ във връзка с нарушението; липса на реквизити в ЕФ, задължителни по силата на общите разпоредби на ЗАНН; несъобразяване в производството на разпоредбата и на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с §6, т. 63 от ДР на ЗДвП. С тези доводи иска да се отмени решението на първата съдебна инстанция, както и процесния електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, Главна дирекция „Национална полиция“, редовно призовани, не изпращат представител. В писмени бележки възразяват срещу обжалването и молят решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия: К № 1082571, издаден от ГДНП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Б.Л.Т. ***, в качеството му на собственик на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. №***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) за това, че на 13.04.2015г. в 9:58 часа на АМ „Люлин“, в тунел „Големо Бучино“, посока София-Перник, на територията на ОД на МВР-Перник, собственият на Т. лек автомобил е управляван със скорост от 114 км/ч при ограничение за движение в тунела със скорост до 80 км/ч, въведено посредством пътен знак Б26. Нарушението е квалифицирано като такова, по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Така издаденият ЕФ е обжалван пред Районен съд–Перник и спорът е разгледан в производството по АНД № 1388 по описа на съда за 2016г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за проведено съобразно специалните процесуални правила, включително и по отношение форма и съдържание на фиша, както и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно установено по делото, като съответно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на Б.Т., е управляван със скорост от 114 км/ч, с което е осъществен състав на вмененото административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, с наложено за същото на собственика на автомобила, във връзка с разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДВП, административно наказание, съответно по вид и в абсолютен законов размер.

Решението е правилно.

Районният съд, при извършваната, дължима служебно, цялостна проверка за законосъобразност на производството, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. На основание събраните по надлежния процесуален ред доказателства, решението е взето по вътрешно убеждение, въз основа на закона, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без на определени доказателства и средствата за тяхното установяване да е придадена предварителна сила.

Касаторът сочи липса на доказателства по делото за вписано на интернет страницата на ОД на МВР-Враца (вероятно техническа и бланкова грешка), че на посочения ден и в процесния участък да е имало измерване.

Оплакването е без основание. По разбиране на настоящия съд, дори да се приеме такова оповестяване за осъществено не от името на определените от министъра на вътрешните работи служби, то нарушението не може да се преценява като съществено опорочило самото производство, поради факта, че неговото допускане не рефлектира директно върху правото на нарушителите да организират своята защита.

Касаторът пледира неустановена от районния съд незаконосъобразност на производството поради липса на „пълно описание на фактическите обстоятелства на нарушението“.

Оплакването е неоснователно. Съдържанието на ЕФ има всички елементи на нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че на конкретни дата, час, място, с указана включително посока на движение, собственият на Б.Т. автомобил е управляван със скорост, надвишаваща с 34 км/ч допустимата, въведена съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП посредством пътен знак Б26 (80), скорост от 80 км/ч.

Оплакването на касатора, че с невръчването на снимков материал, ведно с ЕФ, съществено е ограничено правото му на защита, също е без основание.

В специалното, особено, „бързо“ административнонаказателно производство, провеждано по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, изискване за прилагане към ЕФ на доказателствата, които потвърждават нарушението, не е въведено. Съгласно разпоредбата на чл. 189,а л. 4 от ЗДвП задължение на наказващия орган е да изпрати на нарушителя единствено електронния фиш по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, който ред в настоящия случай е съобразен. Предвид това неприлагането към същия на доказателствата - включително снимки, направени с техническото средство, не е в нарушение на закона, както и не се преценява като съществено ограничило правото на защита. На свой ред в производството пред районния съд всички тези доказателства са надлежно представени и приобщени в изпълнение на изискването по чл. 189, ал. 8, изр. 2 на ЗДвП,

В производството пред районния съд и във вр. с изискването на чл. 189, ал. 8, изр. 2 от ЗДвП доказателствата в подкрепа на обжалвания ЕФ са представени и същите съответно са обосновали изводите на решаващия състав по фактите и правото, съобразено с принципите на правораздаването по наказателни дела (Глава Втора от НПК). В тази връзка доводите за невъзможност за съда да установи „дали това е автомобила с този номер, марка и модел“ и за „недопустимо“ предоставяне на тези доказателства след образуване на АНД са неоснователни.

Касаторът сочи неприложени в производството разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН към съдържанието на ЕФ. Това оплакване също е лишено от основание. Производството по издаване на процесния Еф е изцяло съобразено със специалния ред по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, както и конкретно съдържанието на фиша, с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Именно предвид специалния характер на това бързо производство, съдържанието на ЕФ следва да отговаря единствено на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в случая общите разпоредби на ЗАНН са неприложими.

Изложеното обосновава потвърждаване решението на Районен съд - Перник. Сочената от касатора практика на административни съдилища на първо място не обвързва настоящия съдебен състав със задължителни изводи по правото, а на следващо - предхожда постановяването на ТР №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. №1/2013 г., „инициирано“ именно по повод противоречивото произнасяне по сходни казуси.

По изложените доводи решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 565 от 17.09.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1388 по описа на съда за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2./П/