Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

Гр. Перник, 07.03.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 36 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Йорданка Хлебарска срещу съдебно решение № 84 от 12.12.2016 година постановено по АНД № 107 по описа на съда за 2016 година на Районен съд – Трън. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 326 от 11.10.2016 година на директора на РДГ – Кюстендил, с което на Е.Й.М. с ЕГН ********** *** е наложена „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение по чл. 83ж, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), във връзка с чл. 59, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 86, ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗЛОД (ППЗЛОД).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, без да сочи конкретни основания за обжалване по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Възразява срещу изводите на районния съд за недоказаност на процесното нарушение. Моли съда да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши спора по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба Е.Й.М., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат А.Д. ***, който поддържа становището си в дадения отговор на касационната жалбата. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Трън, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С НП № 326 от 11.10.2016 година директорът на РДГ – Кюстендил е наложил на Е.Й.М., в качеството му на ръководител на групов лов „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за това, че на 09.01.2016 година в землището на с. Милославци, община Трън, ЛСР „Главановци“, ловище № 6, местност „Сип“ е вписал в разрешително за групов лов на дива свиня с № 0001797/06.01.2016 година, ловец без заверен ловен билет за лов за 2016 година, а именно: № 12 С. Б. Х., с което е нарушил изискванията за издаване на разрешително за групов лов и е осъществил състав на административно нарушение по чл. 83ж, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД, във връзка с чл. 59, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 86, ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗЛОД.

С решение № 84 от 12.12.2016 година Районен съд – Трън е отменил процесното наказателно постановление с мотиви за несъобразяване в производството на разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН и конкретно съставяне на акта за установяване на процесното нарушение в присъствието на двама свидетели, неприсъствали при извършване или установяване на нарушението, без в акта да е отбелязано съставянето му в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Районният съд е приел за несъобразена в производството още и разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, поради липса на пълно описание на фактите по случая, относими към вмененото процесно нарушение. Решаващият съд е направил извод и по съществото на разглеждания правен спор, като след преценка и анализ на доказателствата, събрани и приобщени по делото, е постановил, че процесното нарушение е останало недоказано в производството, поради липса на представени надлежни доказателства, че „въпросният ловец“ е бил без заверен билет.

Решението е правилно, въпреки че настоящият касационен състав не споделя мотивите на районния съд за отмяна на процесното наказателно постановление.

Макар жалбата да не съдържа конкретни оплаквания срещу изводите за процесуална незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция, за правна пълнота на настоящия акт ще се отбележи, че не се споделят изводите на районния съд за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Актът за процесното нарушение е съставен в присъствието на двама свидетели, които безспорно не са нито такива по извършване на нарушението, нито такива по неговото установяване. Редът на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН дава възможност на актосъставителя да състави акт за установено от него нарушение в присъствието на лица, които не са присъствали нито при извършване на нарушението, нито при неговото установяване, при условие, че липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или поради невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Тези лица имат качество свидетели по съставяне на акта. Що се отнася до изискването на предложение последно от чл. 40, ал. 3 от ЗАНН за изрично отбелязване в акта на факта на неговото съставяне в условието на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, на първо място липсата му не следва да се възприема като абсолютно съществено процесуално нарушение. Неотбелязването на този факт в акта подлежи на проверка от страна на съда с цел установяване действителното присъствие на посочените в акта в качество свидетели лица, с оглед гарантиране процесуалните права на нарушителя, което е част от гарантираното му право на справедлив административнонаказателен процес и съответно право на защита. Този факт е проверен от страна на районния съд, пред който свидетелите по съставяне на акта за установено нарушение са потвърдили присъствието си към момента на неговото съставяне. Отделно от това в акта за установено нарушение е извършено и „отбелязване“, посредством подчертаване на опцията в скоби, че вписаните в същия свидетели са такива по съставянето му. Предвид това и възраженията на настоящия ответник в тази посока се неоснователни.

Не се споделят и мотивите на решаващия съд, както и възраженията на ответника за липса на пълно и точно описание на нарушението в съставения акт за неговото установяване, в разрез с изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. На ответника обстоятелствено е предявено административнонаказателно обвинение, състоящо се в нарушаване на изискванията за издаване на разрешително за групов лов, конкретно поради вписване в същото на „ловец без заверен билет за лов за 2016 г.“. Това съдържание на обстоятелствената част на акта за установено нарушение в неговата първа част, респективно в НП, не следва да се разбира като непълно или като липса на описание, тъй като съдържа елементи от обективна и субективна страна, състоящи се във виновно нарушаване на изискванията на ЗЛОД относно реда изискванията за издаване на разрешително за лов. Доколко така предявеното обстоятелствено се явява съставомерно по посочените за нарушени законови разпоредби, както и състав на административно нарушение ли е въобще, е част от преценката по същество и във връзка с приложимия материален закон, което е във връзка със следващите изводи на настоящия касационен състав, а именно:

Неоснователни са доводите на касатора, които са по съществото на спора, респ. приложимия материален закон, във връзка с които са и представените пред касационния съд доказателства. Застъпената от касатора теза съдържа твърдение за доказаност на процесното вменено нарушение, поради безспорен факт на липса на надлежна заверка на вписания в разрешителното за лов ловен билет, незаверен за съответната 2016 година, издаден на лицето С. Б. Х.. Предявеното с акта административнонаказателно обвинение се явява несъставомерно по посочените за нарушени законови разпоредби. В тази връзка основателно е и възражението, направено срещу касационната жалба от страна на ответника в настоящото производство Е.Й.М. за това, че в качеството си на ръководител на лов, е нарушил изискванията за издаване на разрешително за групов лов, поради вписване в същото на „ловец без заверен билет за лов за 2016 година.“ Нарушаването на реда и изискванията за издаване на разрешително за лов по чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД е въздигнато от законодателя в административно нарушение посредством санкционната разпоредба на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. В процесния случай са посочени за нарушени разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, както и тези на чл. 59, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, в разрешителното за лов се вписват „номерата на ловните билети“. Съгласно чл. 59, ал. 3, т. 1 от ППЗЛОД ръководителят на лова преди да започне ловният излет „попълва разрешителното за лов“, съгласно изискванията на чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД – разпоредба, която в частта й относно изискването за попълване в разрешителното на номерата на ловните билети се припокрива с текста на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД. От това следва извода, че ръководителят на лова, комуто е вменено в задължение и да попълва издаденото разрешително за лов, носи административнонаказателна отговорност в случай, че в това си качество наруши изискванията към съдържанието на разрешителното за лов, в частта им, вменяващи му задължения да вписва в същото определени данни. Относимо към настоящия случай част е единствено номерът на ловния билет на всеки участник в лова. Описаните и посочени за нарушени норми на ЗЛОД, във връзка с ППЗЛОД не вменяват в задължение на ръководителя на лова да извършва проверки относно редовност на представяните от съответните участници ловни билети и пр. От последния се изисква единствено да впише изброените в чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД данни, като към настоящия казус е относимо само номерата на ловните билети на участниците в лова. Задължение за ръководителя на лова за проверка на редовността на така представяните ловни билети законът не вменява. Такова задължение съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 3, във връзка с ал. 1 от ЗЛОД е вменено на органа, издал ловния билет (съответното държавно горско или държавно ловно стопанство – чл. 23. ал. 3, изр. 2 от ЗЛОД и чл. 22, ал. 1 от ППЗЛОД). Последният, по силата на цитираните разпоредби, следва да обяви за невалиден, във връзка с изискването въведено с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД за наличие на съответна заверка на билета за съответната година ловен билет. Директорът на ДГС/ДЛС, съгласно чл. 23а, ал. 3 от ЗЛОД следва и да отнеме билета за лов на лицето по ал. 1, което не е заверило ловния си билет за съответната година. С оглед на гореизложеното следва да се обобщи, че компетентните да осъществяват контрол по спазване разпоредбите на ЗЛОД и нормативните актове по прилагането му органи неправилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на лице, безспорен субект на ЗЛОД в посоченото му качество, но за неизпълнение на задължение, каквото законът не му е вменил. В тази връзка правилни са доводите в отговора по касационната жалба, че ако в настоящия случай са извършени административни нарушения във връзка с така вписания нередовен ловен билет, то техен автор не е наказаното лице.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 84 от 12.12.2016 година, постановено по АНД № 107 по описа на съда за 2016 година на Районен съд – Трън.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/