Р Е Ш
Е Н И Е
№ 65
гр. Перник, 13.03.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. ИВАНОВА
СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е.В.
и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 41 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) - КЮСТЕНДИЛ против Решение № 134 от 14.12.2016г. на Районен съд-Брезник, постановено по АНД № 174 по описа на съда за 2016г. С обжалвания
съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) №6 от 17.06.2016 г. на
Директора на РДГ – Кюстендил
Касаторът, без да сочи конкретни касационни основания по чл. 348, ал. 1
от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН възразява срещу изводите на
решаващия първоинстанционен състав за допуснати в производството по налагане на
административно наказание съществени процесуални нарушения. От касационния съд
иска да се
отмени решението на първата съдебна инстанция и да се
произнесе по съществото на спора, като потвърди изцяло процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът по жалбата, Д.Г.Д., редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният
акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от
страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във
връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд, извън
дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в
жалбата пороци на решението.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С НП № 6 от 17.06.2016г. на Директорът на РДГ-Кюстендил, е
наложил на Д.Г.Д. от гр. София:
- административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. (сто лева),
- административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. (двеста лева) и административно наказание „лишаване от право“ на ловуване за срок от 3 (три) години за
това, че на 05.01.2016г. в 15:00 часа на територията на община Брезник, на
около 2-2,5 км след с. Бегуновци в посока с. Кошарево, като се движел с лек
автомобил с рег. № ***, в който има
извадено от калъфа ловно оръжие, карабина ZKM 452, калибър 22, №532595,
снабдена с прикачена към нея оптика и поставен пълнител, регистрирано в
МВР-София, съгласно Разрешително за носене на ловно оръжие №307327, е ЛОВУВАЛ,
без да има позволително за лов за 05.01.2016г.
При така описаното в обстоятелствените части на акта и НП, изведени са
правно следните квалификации:
- 1. по чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 57,
ал. 1 и с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД (глоба в размер на 100
лв.) и чл. 83, б. „м“ във вр. с чл. 65, ал. 1, т. 10 от ЗЛОД (глоба в размер на
200 лв.)
- 2. чл. 94, ал. 1 във вр. с чл. 84 от
ЗЛОД (лишаване от право на ловуване).
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Брезник.
Спорът е разгледан в производството АНД № 134 по описа на съда за 2016г., като наказателното
постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия
първоинстанционен състав, след заключения по фактите, съдържащи единствено
пресъздаване на обстоятелствата по извършване на процесните нарушения, отразени
в акта и НП, които касационния съд намира за съответни на доказателствата,
събрани и приобщени по повод спора, при извършена проверка единствено за
процесуална законосъобразност на производството, е постановил, че същото е
съществено процесуално опорочено поради „разминаване“ между АУАН и НП по
отношение на извършените нарушения и тяхната правна квалификация поради липса
на изведени в акта нормите на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и чл. 65, ал. 1, т.
10 от ЗЛОД, посочени едва в НП. Районният съд е установил още допуснато
нарушение по чл. 44, ал. 2 от ЗАНН и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Решението като
краен резултат е правилно.
Споделят се изводите за допуснати в производството по налагане на административно наказание
съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на наказаното
лице. Правилно е и заключението на районния съд, че пороците засягат правната
квалификация на процесните нарушения. Но това е така не поради „опита“ за
прецизиране на приложимия материален закон от наказващия орган, разполагащ без
съмнение с тази възможност основано в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а поради
изначално неправилно приложен към установеното и обстоятелствено предявеното по
фактите материален закон. Несъответствието между предявеното по фактите и
правната квалификация, безспорно се е отразило и на правото на защита на
наказаното в производството лице. Съображенията са следните:
По делото от фактическа страна е безспорно установено, че на 05.01.2016
г. в 15:00 часа на територията на община Брезник, на около 2 - 2,5 км след с.
Бегуновци в посока с. Кошарево, Д.Г.Д. от гр. София се движел с лек автомобил с
рег. №***, в който имало извадено от калъфа ловно оръжие,
карабина ZKM 452, калибър 22, №532595, снабдена с прикачена към нея оптика и
поставен пълнител, регистрирано в МВР-София, съгласно Разрешително за носене на ловно оръжие №307327, е ловувал, без
да притежава издадено му позволително за лов за 05.01.2016г.
Тези данни от фактическа страна без съмнение се явяват елементи от
обективна и субективна страна на нарушение на ЗЛОД. При този безспорно
реализиран фактически състав, въпреки липсата на изводи относно наличието или
не на убит или уловен дивеч, което също се явява елемент от обективна страна на
нарушението, наказващият орган е извел неправилен, като несъответен на
установеното по фактите, извод за осъществени съставите на две административни
нарушения на ЗЛОД, като същевременно, ако се пренебрегне хаотичното съдържание
на диспозитивната част на НП, нито едно от двете не е правилно правно
квалифицирано. Установените в случая като проявили се безспорно обстоятелства покриват
състав на едно административно нарушение и това нарушение е такова по чл. 84,
ал. 2 във вр. с ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 57,
ал. 1 от ЗЛОД във вр. с чл. 65, ал. 1,
т. 10 - ловуване без писмено разрешително за лов, със забранени средства, в
случая посредством използване на МПС, без да е убит или уловен дивеч. Деянието
е наказуемо с глоба от 100 до 800 лв. За извършването на нарушение по чл. 84,
ал. 2 ЗЛОД разпоредбата на чл. 94, ал. 1
от ЗЛОД предвижда налагане на още едно административно наказание: лишаване от
право на ловуване за абсолютен срок от три години. Така нарушение с процесния
фактически състав се явява наказуемо с две административни наказания, налагани
в кумулация на основание различни санкционни разпоредби на ЗЛОД.
Наказващият орган, освен крайно неясния диспозитив на НП, който затрудни
включително и
съда в издирването на приложения към установеното по
фактите материален закон, е приложил неправилно последния, посредством
възприемането на процесната деятелност - веднъж като такава, осъществена без
разрешително за лов, но след това и като такава - в нарушение на разпоредбата
на чл. 83м, като така е направил неправилен извод за осъществени състави на две
административни нарушения, пренебрегвайки специалното законодателно
предвиждане. Разпоредбите на чл. 83м и чл. 84, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЛОД са
в отношение обща към специална. С други думи неизпълнението на задължението по
чл. 65, което сочи чл. 83м от ЗЛОД, се отнася до ловуване, извън хипотезата на
чл. 84, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЛОД. Освен това ще се отбележи и неправилното
изписване на коментираната неприложима към настоящия случай норма на закона,
вписана като чл. 83, б.“м“ от ЗЛОД, която всъщност трябва да е чл. 83м от ЗЛОД, тъй като разпоредбата не съдържа
алинеи, респективно бележки/букви.
Предвид горното и независимо от
липсата на изводи в решението относно приложения към установеното по фактите
материален закон, правилно е решението
за наличие на основание за отмяна на наказателното постановление изцяло като
незаконосъобразно.
Гореизложеното обосновава оставяне в сила решението на Районен съд -
Брезник, тъй като не се установи наличие на сочените в жалбата касационни
основания за неговата отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134 от 14.12.2016г. на Районен съд - Брезник, постановено по АНД № 174 по описа на съда за 2016г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/