Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 13.03.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 42 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА (ДИТ) - ПЕРНИК против Решение № 131 от 08.12.2016г. на Районен съд - Брезник, постановено по АНД № 150 по описа на съда за 2016г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) №14-0000297 от 18.07.2016г. на Директор на ДИТ - Перник, с което на „АСРО- ЕМ-АСЕНОВИ И СИЕ“ СД, ЕИК***, седалище и адрес на управление: гр. Б., с управител А. А. А., за неизпълнение в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. от Кодекса на труда (КТ) на задължението по чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Жалбата съдържа доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на НП, както и за маловажност на процесното нарушение. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди изцяло процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща ю.к. Михайлов. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата,“АСРО-ЕМ-АСЕНОВИ И СИЕ“ СД, гр. Б. редовно уведомени не изпращат представител. В депозирани писмени бележки се излагат доводи за оставяне в сила на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде отменен.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП №14-0000297 от 18.07.2016г. Директорът на ДИТ - Перник, на основание съставен от гл. инспектор при ДИТ - Перник акт за нарушение (АУАН) с №14-0000297/17.06.2016г., е наложил на “АСРО-ЕМ-АСЕНОВИ И СИЕ“ СД, гр. Б., в качеството му на работодател по §1, т. 1 от ДР на КТ, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 10.06.2016г., към 23:07 часа, в обект - ресторант язовир „Слаковци“, в който дружеството извършвало дейност, като е допуснал до работа като „“сервитьор“ лицето Д. В. К. преди да й предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен на 10.06.2016г. трудов договор, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), не е изпълнил задължението си по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Брезник. Спорът е разгледан в производството АНД №150 по описа на съда за 2016г., като наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на имуществена санкция за съществено процесуално опорочено, поради несъответна на установеното по фактите както в хода на производството по налагане на административно наказание, така и пред районния съд, правна квалификация на нарушението в процесния случай предвид липса на сключен към момента на проверката трудов договор. Въпреки тези си изводи решаващият първоинстанционен състав е приел за пълнота на решението си още и че деянието разкрива признаците на маловажно такова в смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Решението е правилно, макар да не се възприемат в цялост мотивите, изложени към същото.

На база фактите такива, каквито са установени същите пред първата съдебна инстанция, споделя се преценката на решаващия състав на районния съд, за несъответна на установеното по фактите правна квалификация на процесното неизпълнено задължение.

Според нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови, посредством сключването на трудови договор в писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят/упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП, която при поискване в срок до три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.

Според правилото на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ работодателят е задължен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП, като няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ.

Пред районния съд от фактическа страна е прието за безспорно установено, че към датата и часа на извършване на проверката трудов договор между лицето К. и “АСРО-ЕМ-АСЕНОВИ И СИЕ“ СД, гр. Б. не е бил сключен. Касационният състав намира изводите по фактите за напълно съответни на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Непредставен към момента на проверката на място, без данни за подадено по повод същия уведомление до ТД на НАП, без наличие на представен и от работника по повод проверката на място екземпляр от въпросният договор, подписан и от двете страни, по разбиране на настоящия съд, не е следвало да се приеме от актосъставителя, респективно от наказващия орган, за документ, удостоверяващ съществуването на трудово правоотношение, тъй като вероятността същия да бъде антидатиран при дадената възможност за неговото последващо представяне е изключително висока.

След като трудовият договор не е бил представен при проверката на място, и на посочената в акта и НП дата, то правилно съдът приема, че датата на този договор не може да бъде противопоставена на наказващия орган при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство, по повод която е санкциониран настоящият ответник. Представеният договор, като частен документ е без достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и следва да се възприеме за съставен най-рано на датата, на която е регистриран. Този извод съпоставен и с отразеното в декларацията на работника, че няма сключен договор налага извод, че при така установените факти несъставомерно се явява деянието по посочените за нарушени законови разпоредби. По делото е безспорно, при превес на доказателствата, съответно липса на достоверни доказателства в обратна посока, че към датата и часа на проверката НА МЯСТО, Крумова е предоставяла работна сила в обект на “АСРО-ЕМ-АСЕНОВИ И СИЕ“ СД, гр. Б. без отношенията й с дружеството да са били уредни като трудови посредством сключването на писмен трудов договор (чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ). Налице е неправилно приложен материален закон към установеното по фактите, тъй като деянието се явява несъставомерно по посочените за нарушени материалноправни разпоредби.

Що се отнася до изводите на решаващия състав за маловажност на деянието, настоящия състав не ги споделя, но това не е основание за отмяна на решението с оглед изложеното по-горе.

Гореизложеното обосновава оставяне в сила решението на Районен съд - Брезник, тъй като не се установи наличие на сочените в жалбата касационни основания за неговата отмяна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от 08.12.2016г. на Районен съд - Брезник, постановено по АНД № 150 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/