Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

гр. Перник, 13.03.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 47 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с. Д., представлявано от Р.А.В., управител, против Решение № 791 от 08.12.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1503 по описа на съда за 2016г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №14-0000047 от 04.07.2016 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“(ДИТ) - Перник, с което на „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ ЕООД, с. Д., седалище и адрес на управление: с. Д., с управител Р.А.В., за неизпълнение в качеството му на работодател по §1, т. 1 от ДР на КТ на задължението по чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Доводите в жалбата се преценяват от касационния съд като основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, ДИТ - Перник, редовно призован за представител изпраща ю.к. Михайлов. Възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 14-0000047 от 04.07.2016г. Директорът на ДИТ - Перник, на основание съставен от гл. инспектор при ДИТ - Перник акт за нарушение (АУАН) с №14-0000047/18.08.2016г., е наложил на „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ ЕООД, с. Д., в качеството му на работодател по §1, т. 1 от ДР на КТ, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 12.05.2016г., в обект - „цех за метални услуги“, находящ се в с. Драгичево, в който дружеството извършвало дейност, като е допуснал до работа като „заварчик“ лицето Н. А. Г., преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), не е изпълнил задължението по чл. 63, ал. 2 КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. Спорът е разгледан в производството АНД № 1503 по описа на съда за 2016 г., като наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на имуществена санкция за протекло съобразно с процесуалните правила и при правилно приложен материален закон към безспорно установено неизпълнение на конкретното задължение към държавата от страна на наказаното юридическо лице и в посоченото му качество за недопускане до работа на работник преди да му бъде връчено копие от уведомлението до НАП за сключен с работника трудов договор, с наложена санкция в справедлив и законов размер.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът намира доводите на касатора, преценени като такива за неправилно приложен от страна на районния съд, а преди това и от административния орган материален закон, основателни по следните съображения:

Според нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят/упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Според правилото на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ работодателят е задължен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП и няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ.

Пред районния съд от фактическа страна е прието за установено, че към датата на извършване на проверката факт е бил трудов договор с №023/11.05.2016 г. между „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ ЕООД, с. Д. и Н. А. Г., по силата на който Г. е нает по трудово правоотношение да полага труд като „общ работник“ с месторабота с. Д.. На 12.05.2016 г. в хода на извършвана проверка, отново прието за безспорно установено от районния съд, е че лицето Г. е заварено да полага труд в обект на „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ ЕООД, с. Д.о, находящ се на адрес ул. В., но като заварчик. На такава длъжност е вписал, че работи Г. и в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Изводите, че Г. работи в цеха като „заварчик“ са част и от обстоятелствените части на акта и НП, както и от доказателствените средства, част от преписката. Въпреки че непредставен към момента на проверката на място въпросният договор, по разбиране на настоящия съд, не е следвало да се включва към съвкупността от доказателства за съществуването на това трудово правоотношение, тъй като вероятността същия да бъде антидатиран при дадена възможност за неговото последващо представяне е изключително висока. При така установените факти несъставомерно се явява деянието по посочените за нарушени законови разпоредби. По делото е безспорно установено, че Г. е полагал труд по правоотношение, различно от уреденото посредством трудов договор №023/11.05.2016 г., следователно към момента на проверката отношенията му по предоставянето на работна сила като „заварчик“ в „Метал дизайн 2011“ ЕООД не са били уредни като трудови посредством сключването на писмен трудов договор (чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ).

Гореизложеното обосновава извод за неправилно приложен към установеното по фактите материален закон, както в производството по налагане на имуществена санкция, така и с решението на районния съд, поради което е налице основание за неговата отмяна, както и по същество - отмяна на НП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №791 от 08.12.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №1503 по описа на съда за 2016 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0000047 от 04.07.2016 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, с което на „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ ЕООД, с. Д., седалище и адрес на управление: с. Д., с управител Р.А.В., за неизпълнение в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда (КТ) на задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от (КТ) във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/