Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

Гр. Перник, 13.03.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 53 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния й представител адвокат З.С. ***, срещу съдебно решение № 816 от 16.12.2016 година, постановено по АНД № 1913 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 16-1158-001291 от 14.07.2016 година на Началника на сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, с което на М.Г.Г. с ЕГН ********** *** са наложени следните наказания: „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП), във връзка с чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1, във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за извършено административно нарушение по чл. 103, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като от доводите в жалбата, макари и не изрично формулирани съдът прави извод за сочени касационни основания по реда на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Касационната жалба съдържа оплаквания за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на процесните административни нарушения с оглед изискванията на чл. 40 от ЗАНН. Касаторът твърди наличие на противоречие между мотивите и диспозитива на атакувания съдебен акт по отношение нарушението по чл. 103, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и реши спора по същество, като отмени изцяло наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител адвокат З.С. ***, който поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и реши спора по същество, като отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба Началника на сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Пред настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на касационните основания не са представени.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 16-1158-001291 от 14.07.2016 година Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР – Перник на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е наложил на М.Г.Г. с ЕГН ********** ***,ет. 7, ап. 19, в качеството й на собственик на МПС, „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за това, че на 17.04.2016 година в община Перник, на първокласен път І-6 е управлявала лек автомобил „***“ с рег. №***, без за да е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, във връзка с чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП; „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, за това, че на посочената дата е управлявала без да ползва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което осъществен състав на нарушение по чл. 137а, ал. 1, във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, както и „Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за това, че на същата дата при подаден от контролен орган сигнал за спиране, не е спряла плавно на посоченото място или в най – дясната част на платното за движение, с което е осъществен състав на административно нарушение по чл. 103, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

С решение № 816 от 16.12.2016 година, постановено по АНД № 1913 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник е потвърдено процесното наказателно постановление с мотиви за процесуална законосъобразност на производството, доказаност по същество и на трите вменени нарушения, както и материална законосъобразност на наказателното постановление.

Решението е правилно.

Неоснователни са възраженията на наказаното лице за съществена процесуална незаконосъобразност на производството поради съставяне на акта в процесния случай в нарушение на изискванията на чл. 40 от ЗАНН. Районният съд не е установил порок на производството в тази му част. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН гласи, че актът за установяване на нарушението се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В процесния случай е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която е предвидена възможност за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, което е последица от безуспешно издирване на нарушителя или от отправяне на покана до последния и неявяването му, както и изисква това съставяне да е при наличието на двама свидетели. По делото няма данни за издирване на нарушителя, в случая на собственика на автомобила или отправяне на покана към същия на 17.04.2016 година, което е и невъзможно с оглед спецификата на казуса. Въпреки това обаче нарушението не може да обоснове отмяна на НП единствено на това основание предвид факта, че не е ограничено правото на защита на наказаното лице административното производство. Действително АУАН е съставен на 17.04.2016 година, за което свидетелства и в обясненията си пред съда актосъставителят Николов. От данните, изнесени в хода на съдебното следствие е видно, че след неговото съставяне АУАН е изпратен на „колегите от Радомир“, пред които именно е дадено и обяснението от 20.05.2016 година и които са предявили и връчили на 10.06.2016 година съставения АУАН на настоящия касатор. Последната е подписала АУАН с възражение, поради което не са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Така съставения АУАН единствено е нямал презумптивната доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но НП е основано и в допълнителните приложени по преписката доказателства, а именно рапорт от актосъставителя и обяснение на наказаното лице. АУАН в процесния случай е връчен лично на М.Г.Г., съобразно изискването на чл. 43, ал. 1, предложение второ от ЗАНН и по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Така правото й да се запознае лично с предявените й в качеството й на собственик на автомобил три административни нарушения на ЗДвП не е препятствано в никаква степен. М.Г.Г. е възразила писмено срещу АУАН в тридневен срок от подписването му. Правото на защита е реализирано включително посредством подаването на жалба срещу НП, издадено на основание така съставения АУАН.

Неоснователни са и доводите за неправилно приложен материален закон поради несъставомерност на процесните нарушения от обективна страна. Правилото на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда в случаите на извършени нарушения с МПС отговорност да бъде ангажирана или спрямо собственика на МПС или спрямо този, на когото МПС е предоставено, като второто изречение въвежда оборима презумпция за отговорност на собственика, в случай че последният не посочи на кого е предоставил превозното средство. Такъв е настоящият случай. Без значение за ангажирането на отговорността на собственика на МПС е фактът може или не същия да си спомни на кого е предоставил управлението на автомобила си. По делото няма данни М.Г.Г. да е била лишена против волята си от владението върху автомобила към датата на извършване на нарушението, което да е съответно удостоверено пред компетентните органи по надлежния за това ред или доказано по друг неоспорим начин, така че презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП да е оборена. Отговорността за М.Г.Г. в настоящия случай възниква именно на основание изричната и специална разпоредба на чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП, предвид което направените с жалбата възражения за липса на виновно поведение у нея отнесено към нарушенията на ЗДвП, за които е наказана административно са неотносими.

По отношение на възраженията на процесуалния представител на касатора за противоречие между мотивите и диспозитива на решението на районния съд в частта им относно нарушението по чл. 103, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, същите са неоснователни по следните съображения:

Съдържанието на решението, съгласно чл. 339, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, представлява единство между мотиви и диспозитив. За да е съответен съдебният акт на изискването на чл. 339, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 94 от ЗАНН е достатъчно от решението да е видно каква е волята на първоинстанционния състав и кои са основанията да не се приемат доводите на жалбоподателя. В проверявания съдебен акт всички доводи на наказаното лице за съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон по налагането на административните наказания са получили непротиворечив отговор в мотивите на районния съд, включително и относно нарушението по т. 3 от НП, прието за безспорно установено, доказано, както и съобразно с приложимия материален закон. Мотивите не съдържат изводи за незаконосъобразност на НП в нито една негова част. По отношение на така твърдяно нарушение в диспозитива на съдебния акт, същото е напълно неоснователно, тьй като в диспозитива се съдържа израза „Потвърждава“ наказателно постановление с коректно посочен номер, дата на издаване, издател и наказано лице. Неизписването на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ и неговия срок не е съществено нарушение, тьй като са посочени нарушените законови разпоредби – чл. 103, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, поради което недвусмислено е посочено извършеното нарушение от наказаното лице и наложеното наказание.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 816 от 16.12.2016, постановено по АНД № 1913 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/