О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 66

гр. Перник, 21.03.2017 г.

Административен съд – Перник, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.к.а.д. №127 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по частна жалба подадена от К.С.П. ***, срещу определение №84 от 02.02.2017 г., постановено по гр.д.№1225 по описа на Районен съд-Радомир за 2016 г. С атакуваното определение жалбата срещу Решение № 15А от 20.12.1999 г. и Решение № 15 от 24.03.1995 г. на Поземлена комисия-Ковачевци е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.

В жалбата са въведени основания за неправилност на съдебното определение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Претендира се от съда неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество.

Административен съд-Перник, след като обсъди събраните по делото доказателства и посочените основания за неправилност на съдебния акт, приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С определение № 84 от 02.02.2017 г., постановено по гр. дело № 1225/2016 г., Районен съд-Радомир е прекратил производството по делото, образувано по подадената от частния жалбоподател жалба за прогласяване на нищожността на Решение № 15А от 20.12.1999г. и Решение № 15 от 24.03.1995г. на Поземлена комисия-Ковачевци. Основание за прекратяване е обстоятелството, че трето неучастващо в административното правоотношение лице не може да оспорва по съдебен ред индивидуалните административни актове, постановени от органа на поземлената собственост. Евентуално третите лица могат да защитят правата си по реда на чл. 108 от ЗС или по чл. 124 от ГПК. От доказателствата по делото е видно, че е имало правен спор по чл. 124 от ГПК, който е приключил с решение № 13 от 10.02.2015 г., постановено по гр.д. № 1276/2013 г. в полза на ищеца и по този начин правата му са защитени. Изводите на районния съдия се споделят от настоящият състав, който намира, че определението с което производството е прекратено е правилно и законосъобразно.

Съгласно нормативната разпоредба на чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на бившите собственици или на техните наследници върху земеделските земи, които същите са притежавали към момента на образуването на ТКЗС, без значение, дали същите са били включени в блоковете на кооперативните стопанства. Реституцията на собствеността не настъпва по силата на закона, а вследствие на сезиране на органа по поземлена реформа от бившите собственици, респ. от техните законни правоприемници с искане, подадено по реда на ЗСПЗЗ. Общинската служба по "Земеделие", към онзи момент поземлена комисия се произнася с изрично решение, с което възстановява или отказва възстановяването правото на собственост. Така постановените административни актове могат да бъдат обжалвани само от страната, която е направила искане за връщане на земеделските земи, т.е. с издаденият административен акт се създават права или респ. отказва признаването на права само на лицето, което претендира реституция на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. В процесната хипотеза оспорените от жалбоподателите решения на органа на поземлената собственост не са постановени по тяхно искане и от тяхното издаване за тях не възникват нито права, нито задължения. Съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, не се развива в пълния му обем като такова, поради наличието на изрични текстове в ЗСПЗЗ, водещи до отклонения, от типичното административно производство.

Административното правоотношение се развива между компетентния административен орган по местонахождението на земеделския имот и лицата заявители по смисъла на чл. 10, ал.1 във вр. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Страни, които не са участници в административното правоотношение за тях липсва правен интерес по см. на чл. 147 от АПК да атакуват актовете на Общинските служби по "Земеделие", с които актове за тях нито възникват права, нито задължения. Споровете относно наличието на предпоставките за реституция на собствеността следва да бъдат решени по общия състезателен исков ред, по който се постановява съдебен акт, обвързващ страните със сила на присъдено нещо. В общото състезателно исково производство в компетентността на правораздавателния орган е по пътя на косвения съдебен контрол да проверява законосъобразността на решението на Общинската служба по "Земеделие", като в случай, че намери, че същото е издадено в нарушение на материалния закон може да не приеме за възникнали и настъпили правните последици за реституция на собствеността. Всяко трето лице, което претендира вещни права върху възстановената на бившите собственици земеделска земя, може да се защити по реда на гражданското съдопроизводство, т. е. по общия исков ред. В случая с решение № 13 от 10.02.2015 г., постановено по гр.д. № 1276/2013 г. е прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на спорния имот. В мотивите на решението са изложени доводи за нищожността на процесните две решения на органа на поземлената собственост. Това решение, обаче не може да се противопостави на общинската служба по земеделие и тя не може да го изпълни. С него се установяват факти, но същото не може да бъде основание за отмяна на решенията на ПК Ковачевци.

Настоящият състав приема, че трето неучастващо в административното производство лице, няма право да обжалва решение на този орган, с което е възстановено правото на собственост на бившите собственици или на техните наследници.

Районен съд-Радомир при осъществената проверка за допустимост на жалбата подадена от трето лице правилно е обосновал правен извод за липсата на правен интерес от обжалването, правната последица, от който е оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на съдебно-административното производство на основание чл. 159, т. 4 АПК.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 236 АПК във вр. чл. 221, ал.2 АПК, касационен състав при Административен съд-Перник

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 84 от 02.02.2017 г. на Районен съд-Радомир, постановено по гр.дело № 1225/2016 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/