Р Е Ш E Н И Е
№ 103
Гр. Перник, 19.04.2017
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети март през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло И.
при
съдебния – секретар Т.М***., като
разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 488 по описа на
съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на П.И.И.*** с ЕГН **********, който към
настоящия момент е в затвора в гр. Бобов дол срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „***“ № 42.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди в размер на 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, за това, че в периода от 06.03.2016 година до 28.05.2016 година е
бил задържан по досъдебно производство № 189 по описа за 2016 година на Първо
РУ – Перник с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и в това си
качество не са му осигурявани по всяко време телефонни разговори с адвокат и
близките му.
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на човешките му
права за периода на престой в следствения арест от 06.03.2016 година до
28.05.2016 година.
В проведеното съдебно заседание
на 20.03.2017 година ищецът моли съда да уважи предявения иск, като основателен
и доказан.
Назначеният от настоящия съдебен
състав служебен адвокат на ищеца адвокат Р.К. *** моли съда да уважи предявения
иск по основание и размер като доказан.
Процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан по
подробно изложени съображения в представения писмен отговор по делото.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за
неоснователност на предявения иск, като счита, че не е доказан по основание и
размер.
Административен
съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания,
доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по
реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните по настоящето съдебно производство не
се спори, че настоящият ищец е бил задържан по досъдебно производство №
189/2016 година на Първо РУ на ОД на МВР Перник, с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за периода от 06.03.2016 година до 26.05.2016 година,
като на 27.05.2016 година е приведено в изпълнение наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ в затвора в гр. Бобов дол.
По делото е представена Заповед № Л-6399 от 26.07.2010
година на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
вътрешния ред в арестите, с която в Раздел V /чл. 58 – чл. 58.11./ е определен реда за упражняване
правото на телефонни разговори на арестантите. В тази връзка е представена и
Заповед № Л-08 от 05.01.2016 година на началника на ОС „ИН“ Перник, с която
конкретно е регламентиран редът и начинът на провеждане на телефонните
разговори на задържаните лица – т. 5.
По делото е представена подробна справка за проведените
телефонни разговори /49 общо/, както и подробна справка за проведените
свиждания /15 общо/ в Арест – Перник за периода от 07.03.2016 година до
27.05.2016 година от задържаното лице П.И.И. /настоящ ищец/.
Пред настоящата
съдебна инстанция е разпитан свидетелят Б.Д.Д.*** от страна на ищеца. От показанията на свидетеля се
установява, че в периода от 07.05.20016 година до 27.05.2016 година е бил
заедно с настоящия ищец, като заявява, че на ищеца е било осигурено правото да
провежда телефонни разговори от осигурен телефон, който е използван от всички
задържани. Заявява, че не им е осигурено правото на личен телефон. Така
дадените свидетелски показания настоящият съдебен ги кредитира изцяло, тьй като
се базират на лични възприятия, обективни и последователни са, непротиворечиви
и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка настоящия
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
В настоящия случай е предявен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева от лице
/настоящ ищец/, което в периода на задържането му по мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразна административна дейност – незаконосъобразни бездействия на
длъжностни лица на държавата, като не са му осигурени по всяко време на деня
провеждането на телефонни разговори. В конкретния казус Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ е юридическо лице към Министъра на правосъдието, което е с
териториални служби в т.ч. Областните служби „Изпълнение на наказанията“ /чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и
контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл. 16, ал.1 от ЗИНЗС/.
Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК.
Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на
Ареста – Перник представлява административна дейност, доколкото осъществяваната
от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на
наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не се ограничава с
прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на
мярката и изтърпяване на наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и
осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ
/сега чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС/ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни бездействия и действия при или по повод изпълнение на
служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители
на Ареста – Перник е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда
на чл. 203 и следващите от АПК.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка настоящия съдебен състав намира, че предявеният иск срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за претърпени неимуществени
вреди, причинени от администрацията на Арест – Перник в периода от 06.03.2016 година
до 26.05.2016 година, период през който настоящият ищец е изтърпявал мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ се явява недоказан по основание, по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Законодателят в
нормата на чл. 3 е определил, кога е налице нарушение по отношение на осъдените
и задържаните под стража, като тези лица не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в нормата на ал. 2
е доразвил понятието нарушение по смисъла на ал. 1, като за нарушение се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на посочените по-горе
нарушения, предвидени в разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, като е достатъчно да се
установи, наличието на някои от предвидените нарушения, които от своя страна са
довели до подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение или бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В конкретния случай с предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия
и действия на длъжностни лица от администрацията на Ареста – Перник. Така
претендираните неимуществени вреди законодателя с нормата на чл. 284, ал. 5 от
ЗИНЗС е предвидил, че в случаите по ал. 1 /нарушения по чл. 3/ настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Ето защо в случая
е необходимо да се установи само, че е налице доказано нарушение на чл. 3 от
ЗИНЗС, което да е довело до уронване човешкото достойнство.
За
квалифицирането на едно бездействие/действия като незаконосъобразно такова е
необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо
действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от
администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Съгласно
обстоятелствената част и петитума на подадената искова молба, релевираните като
основания на исковата претенция незаконосъобразни бездействия/действия на
администрацията на Арест – Перник, се изразяват в неосигуряване на провеждане
на телефонни разговори по всяко време на деня.
В Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, част четвърта, е регламентиран реда
за изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗИНЗС,
доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите относно осъдените на
лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съгласно
разпоредбата на чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, обвиняемите и подсъдимите имат право на телефонна връзка с роднини, близки, защитници и
повереници по ред, установен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. В действащата за периода на исковата претенция Заповед №
Л-6399 от 26.07.2010 година на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ за вътрешния ред в арестите, с която в Раздел V /чл. 58 – чл. 58.8./ е определено правото на
провеждане на телефонни разговори /от 08.30 – до 17.00 часа/ чрез телефонен
апарат от доставчик на телефонни услуги, като лицата и обявените телефонни
номера, с които задържаните лица могат да провеждат телефонни разговори, се
утвърждават от началника на сектор „Арести“ след представено от тях заявление.
В случая безспорно е установено правото на задържаното лице на телефонни
разговори, поради което за администрацията на местата за лишаване от свобода и
на арестите е въведено посоченото задължение. Това означава, че администрацията
е длъжна да осигури на лицата такива условия, които да не създават предпоставки
за препятстване на правото им на телефонни разговори, което да доведе до уронване
на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на
Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание.
В случая
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че за периода
от 06.03.2016 година до 26.05.2016 година, ищецът е бил настанен в Ареста – Перник
във връзка с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. В периода на задържането му е било осигурено правото на провеждане на
телефонни разговори, като общо са проведени 49 телефонни разговора с посочени
от ищеца лица и телефонни номера, съгласно Заповед № Л-6399 от 26.07.2010
година на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
вътрешния ред в арестите. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема
за недоказани фактите досежно описаните в исковата молба, тьй като ищецът при
пребиваването му в Ареста – Перник за посочения период е упражнявал правото си
да провежда телефонни разговори, както с близки и роднини, така със защитник,
видно от представените по делото заявления.
Нещо повече, ответникът по иска проведе обратно доказване на изложените от
ищеца факти, като представи доказателства в подкрепа на тезата си. Безспорно
изложеното се доказа и от свидетелските показания на свидетеля Б.Д.Д.***, който заяви, че на задържаните лице е осигурен
телефонен апарат. Ето защо безспорно администрацията на следствения арест не е допуснала
нарушение на правото на настоящия ищец да провежда телефонни разговори в
периода на неговия престой, съответно не е нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, а
именно правото на общуване.
В случая не
са налице негативните преживявания и емоционален дискомфорт на настоящия ищец,
които да надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“, нито са довели до унижаване на човешкото
му достойнство, поради което не са настъпили претендираните неимуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста
в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и
зачитане на правата и достойнството им. Не са налице бездействия, които са
рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност,
защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧ, поради
което не са установени елементите от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС,
с оглед на което настоящия съдебен състав приема, че предявеният от П.И.И.*** иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските:
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от П.И.И.*** с ЕГН **********, който
към настоящия момент е в затвора в гр. Бобов дол срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 42 за заплащане на неимуществени
вреди в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, за това, че в периода
от 06.03.2016 година до 28.05.2016 година е бил задържан по досъдебно
производство № 189 по описа за 2016 година на Първо РУ – Перник с наложена
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и в това си качество не са му
осигурявани по всяко време телефонни разговори с адвокат и близките му, като
недоказан.
ОСЪЖДА П.И.И.*** с ЕГН **********, който към
настоящия момент е в затвора в гр. Бобов дол да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ № 42 юрисконсултско възнаграждение в размер на 980
/деветстотин и осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/