Р Е Ш E Н И Е

№ 107

гр. Перник, 13 април 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 29/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед № 2882 от 29.12.2016г. на кмета на община Перник, с която е наредено в срок до тридесет дни, считано от влизане в сила на настоящата заповед да бъде премахнат строеж „Стопанска постройка”, намиращ се в УПИ XVІІ-1259, кв. 49, по плана на с. Драгичево, община Перник.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е постановена при съществени процесуални нарушения и е в противоречие с материалния закон. Сочи, че е налице търпим строеж, който не подлежи на премахване. Въз основа на тези аргументи изложени в жалбата се иска отмяна на обжалваната заповед, с която е наредено премахването на стопанската постройка.

В проведените съдебни заседания се явява пълномощник на жалбоподателката-адв. И.В.,***. Същият пледира заповедта да се отмени като незаконосъобразна и да се присъдят направените разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата-Кмета на община Перник, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д.Е. оспорва жалбата. Излага подробни съображения за неоснователността й и пледира същата да се отхвърли. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по приложен списък. Представя писмени бележки.

Заинтересованите страни В.Р.В. и К.Р.В. редовно призовани не се явяват.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

В община Перник е постъпила жалба от И. К., съсобственик на УПИ XVІІ-1259, кв. 49, по плана на с. Драгичево, община Перник, с която са изложени доводи за извършено строителство в съсобствения имот и поискано да се извърши проверка на изградените обекти в процесния недвижим имот.

На 30.08.2016г., служители при община Перник са извършили проверка на място. Съставен е констативен протокол № 1-16/ТР-2740 от 30.08.2016г., с който е установено, че на място в УПИ XVІІ-1259, кв. 49 е изградена стопанска постройка на уличната регулационна линия. Проверката е извършена в присъствието на Д.П.. Изискани са документи.

Представена е нотариално заверена декларация от 04.10.2010г., подписана от Надя Василева и Райна Антова, с която е декларирано, че в УПИ XVІІ-1259, кв. 49 през 1982г. е построена стопанска постройка от жалбоподателката и от Рангел Павлов.

Жалбоподателката и заинтересованите страни са съсобственици по силата на нотариален акт № 50, дело 2562/1975г. на УПИ XVІІ-1259, кв. 49, по плана на с. Драгичево. С решение № 596 от 30.10.2007г. на районен съд Перник е разпределено ползването на УПИ XVІІ-1259, кв. 49, по плана на с. Драгичево, община Перник между всички съсобственици, като дял І и дял ІІІ са за жалбоподателката и на заинтересуваните страни. Строежа „стопанска постройка“ е изграден в предоставен на тях дял.

Главния архитект на община Перник, в становище е изложил съображения, че изградената постройка не е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване.

Въз основа на представени документи за собственост е съставен констативен акт № 3-16/ТР-2740 от 28.11.2016г., с който е установено, че е изградена стопанска постройка, разположена в югоизточната част на УПИ XVІІ-1259, кв. 49, на улично регулационната линия с ОТ 259-260. Носещата конструкция на същата е изградена от метални профили, а отграждащите стени са от ламарина. Металната конструкция е вбетонирана в изградената стоманенобетонова замазка под постройката. Покривната конструкция е метална, покрита с ламарина. Размерите на постройката са 2.57/2.10м. и височина 1.95м.. Прието е, че строежът е извършен без изискващите се строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Протоколът е изпратен на жалбоподателката по пощата. Видно от обратна разписка, приложена по делото същият е получен от нея. Срещу констатациите обективирани в акта не е постъпило възражение.

Със Заповед № 2882 от 29.12.2016г. на кмета на община Перник, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено в срок до тридесет дни, считано от влизане в сила на настоящата заповед да бъде премахнат строеж „Стопанска постройка”, намиращ се в УПИ XVІІ-1259, кв. 49, по плана на с. Драгичево от съсобствениците, в това число от настоящата жалбоподателка.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице описанието на постройката съответства на описанието, направено в констативните актове и в заповедта. Постройката не е отразена в кадастралния план. И по действащия регулационен план, одобрен със заповед № 437/05.03.1999г. на кмета на община Перник и по отменения план от 1964г. процесната постройка е на самата улична регулационна линия. И по двата плана е имало улица и обръщало.

По делото по искане на защитата се допусна до разпит свидетелката М.М.. Същата живее в селото и свидетелства, че през 1982-1983г. съпругът й е помагал на „свекъра“ на жалбоподателката да се построй процесната постройка.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По правото:

Кмета на общината осъществява административен контрол по устройство на територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящето производство заповед е издадена от Кмета на община Перник, във връзка с негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, а осъществения строеж е VІ-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Въз основа на изложеното се приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия с оглед, на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорвания акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на настоящата жалбоподателка. Т.е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на изисикванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете издавани по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразността на административния акт, като задължава административния орган да съблюдава при неговото издаване предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадени при неспазването й административни актове –чл. 146, т. 2 от АПК. В случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта на това основание.

По правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо органът да бъде сезиран за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Това, че е подадена жалба, не означава, че трябва да се търси правен интерес от лицето, което я е подало и едва след това органът да прецени дали да се сезира или не. Разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява незаконно строителство да се съставя в присъствие на нарушителя. Единственото условие в закона е актът да бъде връчен на заинтересуваните лица, като видно от представена по делото обрана разписка, констативният акт е връчен, както на жалбопаделката, така и на заинтересуваните страни. Същите не са направили възражение в посочения срок. Отделно от това описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт. В този смисъл констативния акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Последните две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателката, тъй като не се отрича фактът на извършеното и констатирано строителство. Тук следва да се посочи, че след преглед на административната преписка не се констатират съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби ще се отбележи следното:

Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж.

Съгласно пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Настоящият състав приема, че констатираният от проверяващите строеж, попада в легалната дефиниция за строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и независимо от това, че е изграден от метална конструкция, представлява постройка, трайно прикрепена в земята посредством стоманобетова замазка, като по този начин е променено и предназначението на земята.

С оглед на това се приема, че в УПИ ХVІІ-1259, кв. 49 по плана на с. Драгичево е изпълнен строеж-стопанска постройка. Носещата конструкция на същата е изградена от метални профили, а отграждащите стени са от ламарина. Металната конструкция е вбетонирана в изградената стоманенобетонова замазка под постройката. Покривната конструкция е метална, покрита с ламарина. Размерите на постройката са 2.57/2.10м. и височина 1.95м.. Строежът е извършен без всякакви строителни книжа, така както е посочено и в констативния акт, така като е посочено и в заповедта. Жалбоподателката, нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство ангажира доказателства, от които да е видно, че разполага с одобрени строителни книжа за тази постройка, в частност разрешение за строеж. С оглед начина на изграждане на постройката същата представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед функционалното й предназначение тя е допълващо застрояване със селскостопанско предназначение по чл. 44 от ЗУТ. Съобразно нормата на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ строежът е от VІ-та категория. За строежа не са представени строителни книжа съобразно изискванията на чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ. От изложеното по-горе се установява, че като цяло строежът е извършен без изискваните от закона строителни книжа - без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1, вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ и не попада в изключителната хипотеза на чл. 151 , ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, изисква за строежите от допълващо застрояване издаване на разрешение за строеж, с оглед на което се подкрепя изведения по-горе извод, че обектът представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От тази разпоредба е видно, че извършването на строеж от допълващо застрояване е уредено от закон като е установен за извършването му разрешителен режим и за тях се изисква разрешение за стоеж. Независимо от годината на построяване, съгласно чл. 55 от ЗТСУ, респ. чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи се извършват само ако са разрешени. Строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, а съгласно чл. 225 от ПП на ЗТСУ не се изисква одобрен проект при издаване на разрешение за строеж за едноетажни второстепенни постройки, с оглед на което се приема, че за строежа е било необходимо издаване на разрешение за строеж и липсата на такова го прави незаконен.

В хода на административното производство са установявани факти и събирани доказателства за извършване на строителство в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, т.е. без строителни книжа. Липсата на строителни книжа е вписана като основание и в констативния акт от проверяващите длъжностни лица. Позоваване на тази разпоредба има и в атакуваната заповед. След като са налице непротиворечиви фактически основания, характеризиращи строежа като незаконен в условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, правилно административния орган в съответствие с действащите материалноправни разпоредби е издал процесната заповед, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „стопанска постройка”, находящ се в имот собственост на жалбоподателката.

Твърдението на жалбоподателката, че строежа е търпим, е неоснователно. Липсата на строителни книжа и твърденията за момента на изграждане на постройката, обуславят и проверката по пар. 16 от ПР на ЗУТ.

По делото се приема за установено, че постройката е изградена през 1982г. и за нея няма одобрени строителни книжа, т. е. попада в §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

За да е търпим строежа, освен изграждането, т.е. завършването на строежа да е до 7 април 1987, следва да се установи още една кумулативна предпоставка, която е посочена алтернативно в разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, а тя е строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или да е допустим съгласно уредбата на ЗУТ.

Строежът, предмет на оспорената заповед, не отговаря на нито една от алтернативните предпоставки за приложение на §16 от ПР на ЗУТ, който извод се подкрепя й от заключението на вещото лице. Дори строежът да е изграден през 1982г., то той е изграден в несъответствие с правилата и нормативите, действали по време на извършването му и не е допустим съгласно уредбата на ЗУТ, тъй като е ситуиран на самата улично регулационна линия. По смисъла на ЗТСУ и ПП на ЗТСУ е налице второстепенна постройка, а по смисъла на ЗУТ - допълващо застрояване. Съгласно чл. 125 от Наредба № 5 от 2.09.1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство стопанските постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищните сгради. Съгласно чл. 41 от ЗУТ допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Съгласно чл. 42 от ЗУТ постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, а съгласно ал. 2 постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. С оглед изложеното се приема, че постройката не е изградена съобразно с действалите правила и нормативи, към момента на изграждане, не съответства и на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ с оглед ситуирането и на улично регулационната линия. Строеж-стопанска постройка, разположен на улична регулация, не е допустим нито по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, нито по сега действащия ЗУТ. При това положение се приема, че не е налице търпим строеж, които да не подлежи на премахване.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона да се преустанови незаконното строителство, като при издаването му не са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която акта се издава.

По така изложените съображения, оплакванията в жалбата се явяват неоснователни. Оспорването срещу атакуваната заповед ще бъде отхвърлено, тъй като не се констатираха отменителни основания по чл. 146 от АПК.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски. Искането е своевременно направено и е придружено със списък на разноските. Същото е основателно. Жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 200 лева, представляващи юрисконсулстко възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.В.П. срещу Заповед № 2882 от 29.12.2016г. на кмета на община Перник.

ОСЪЖДА Д.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община Перник разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението.

СЪДИЯ: /п/