Р Е Ш E Н И Е
№ 106
гр. Перник, 21.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Перник,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети март през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Емилия Иванова
при
съдебния – секретар Т.М.***, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 30/2017 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на Д.В.П.***, с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу заповед №2881 от 29.12.2016 г. на Кмета на община Перник, с
която е наредено в срок от тридесет дни,
считан от датата на влизане в сила на настоящата заповед да бъде премахнат
строеж „Навес над източен масивен гараж ”, намиращ се в УПИ ХVII-1259, кв.49, по плана на с.Драгичево,
общ.Перник.
Жалбоподателката
твърди, на първо място, нищожност на оспорения акт, тъй като противоречи на
решение №470 от 11.01.2016 г., постановено по адм.д.№496/2016 г. по описа на АС
гр.Перник. Алтернативно се излагат доводи,че заповедна е неправилна,като
постановена в нарушение на производствените правила и материалния закон. Процесният
навес представлява преносима метална конструкция и няма качеството на строеж.
Същата не пречи на никого и по никакъв начин. По изложените в жалбата и в
писмени бележки аргументи се иска заповедта да бъде отменена, както и се прави
искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата - Кметът на община Перник, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага подробни съображения за
неоснователността й и пледира същата да се отхвърли. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Заинтересованите страни - К.Р.В.*** и В.Р.В.***, надлежно призовани за насроченото
съдебно заседание, не се явяват и не изразяват становище.
Административен съд-Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по
делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 214, т.3 от ЗУТ, в преклузивния срок за упражняване правото на жалба, от
надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения акт. Административното
производство е започнало по повод жалба за извършено незаконно строителство,
вх. № 16/ТР-2740 от 20.07.2016 г. подадена от И.В.К.***.
По повод жалбата от служители на отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по
строителството“ при Община Перник е извършена проверка на място на 30.08.2016
г. и по документи. Констатирано е, че строежът представлява метален навес над
източен масивен гараж в УПИ ХVII-1259, кв.49, по
плана на с.Драгичево, общ.Перник, собственост на Д.В.П.***,
В.Р.В.*** и К.Р.В.***, съгласно
решение №596/30.10.2007 г., постановено по гр.д.№5733/2006 г. на Районен съд
гр. Перник. Носещата и покривната му конструкция са изградени от метални
профили. Закрепен е върху стоманобетоновата плоча на гаража, посредством
метални планки, заварки и анкерни болтове. Размерите му са приблизително
3.00/6.00 м и височина в границите 2.30 до 2.50 м. Общата височина на масивния
гараж и навеса е между 4.50 до 4.70 м., измерена от нивото на терена.Съгласно
чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи на МРРБ, строежът е шеста категория.
Пред
проверяващите не са представени строителни книжа, а проверката относно
търпимостта му като строеж е приключила със становище №1-16/ТР-2740/11.10.2016
г. на гл.архитект на Община Перник. В становището е прието, че навесът не е търпим
строеж, тъй като не отговаря нито на правилата и нормите действали по времето
на фактическото му изграждане, нито отговаря на сега действащите правила и
норми в строителството.
В хода на
проверката са съставени констативен протокол №1-16/ТР-2740/30.08.2016 г. и
констативен акт №2-16/ТР-2740 от 28.11.2016 г. Констативният акт е връчен на
жалбоподателката и заинтересованите страни. В седмодневния законов срок в
общината не са постъпили възражения по акта.
Въз основа на горната административна
процедура е издадена заповед №2881/29.12.2016 г. от Кмета на Община Перник и е
разпоредено премахването на „навес над източен масивен гараж“, който е възприет
като незаконен строеж и това е дало основание за принудителното му премахване.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда
да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
В жалбата на първо място се иска прогласяване на
нищожност на заповед № 2881/29.12.2016 г. издадена от Кмета на Община Перник на основание
чл. 177, ал. 2 от АПК във връзка с ал. 1. Според жалбоподателката е налице противоречие на издадения административен
акт с влязло
в сила съдебно решение № 470/11.01.2016 г. постановено
по адм.д.№496/2015 г. Безспорно е, че чл. 177, ал. 2 АПК определя като нищожен
административен акт, който е в противоречие с влязло в сила съдебно решение.
Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна
сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е.
задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните
обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които
властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие.
Претендираната нищожност е особен случай, свързан изцяло с действието на
съдебното решение, което е влязло в законна сила. Тя се различава от обичайните
случаи на нищожност – при издаване на акт от некомпетентен орган, при
неспазване на законоустановената форма, при съществено противоречие с
производствените правила и с материалния закон, които водят до извода за липса
на ясно изразена воля и конкретна воля на административния орган.
При проверка на административния акт относно наличие
на основание за нищожност поради противоречие със съдебно решение
индивидуализиращите елементи са свързани с предмета, страните и разпреденото
дължимо поведение, т.е. страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр.
с чл. 298, ал. 1 ГПК. За да се приеме, че заповед № 2881/29.12.2016 г. на Кмета на Община Перник е издадена в противоречие с влязлото в сила съдебно
решение, е необходимо да се установи какво е постановено с това съдебно решение
и какво е постановено с оспорената заповед, т. е. какви са обективните предели
на силата на пресъдено нещо. Съдебното решение, на което се позовава процесуалния представител на жалбоподателката, не съдържа в себе си обсъждане на правния спор по съществото. След
като липсва произнасяне по същността на спора-дали процесуния навес е строеж и законен ли е той, то няма пречка между страните и на същото основание да бъде проведено
ново административно производство, което да завърши с издаване на индивидуален
административен акт. По тези причини, настоящият състав намира искането за
прогласяване нищожността на тази заповед № 2881/29.12.2016 г.
издадена от Кмета на Община Перник на основание
чл. 177, ал.1 във връзка с ал.2 от ЗУТ за неоснователно.
След като издадената заповед от Кмета на Община Перник не е нищожна на посоченото специфично основание по
чл. 177, ал. 2 от АПК, то се дължи произнасяне и относно нейната
законосъобразност, като се проверят налице ли е някое от нарушенията на изискванията за законност по чл. 146 от АПК.
За да бъде законосъобразен един административен акт той следва да е издаден от
компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, въз основа на
установените административни правила и при съобразяване на материалноправните
изисквания и не на последно място, при съобразяване с целта на закона.
Оспореният акт
е издаден от компетентен орган - Кмета на община Перник, в рамките на правомощията му по чл. 225а ал.1 от ЗУТ, съобразно
посоченото в същата правно основание за нейното издаване и в изискуемата писмена
форма.
Заповедта съдържа подробно описание
на фактите, като са вписани и относимите според
административния орган правни
основания за постановяването й. Формално административният акт съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 59, ал.2
от АПК. Посочени
са и адресатите както и
задълженията им, произтичащи от процесната
заповед, видно от диспозитива и обстоятелствената й част.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при
спазване на процесуалноправните норми, визирани в разпоредбата на чл. 225а ал.2
от ЗУТ,
доколкото тези норми са възприети от административния орган като приложимата
процедура с оглед установените от проверяващите факти. Преди издаване на обжалваната заповед, е извършена проверка от
длъжностни лица по чл. 223, ал.2 от ЗУТ, като резултатите от нея са обективирани в съставен Констативен акт №2-16/ТР-2740/28.11.2016
г., връчен на жалбоподателката и заинтересованите
страни, чрез нея на 08.12.2016 г. В законоустановения срок те не са
се възползвали от правото си на възражения срещу съставения
констативен акт.
Решаващият
състав приема, че процесната заповед не страда от
пороци, които да са отменително основание по чл.146, т.1, 2, 3 от АПК, но е издадена в противоречие на материалния закон и с
целта на закона, което води до незаконосъобразност на същата и съставлява
основание за отмяната й.
Разпоредбата
на чл. 225а ал.1 от ЗУТ оправомощава кмета на общината или упълномощено от него
длъжностно лице да издаде заповеди за премахване на незаконни по смисъла на чл.
225, ал.2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ такива незаконни строежи
съставляват изградените без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж такива. В конкретния случай предмет на проверка от компетентни
длъжностни лица по чл. 223, ал.2 от ЗУТ е навес над източен масивен гараж. Касае
се не за гаража и навеса, като обща постройка, а за металната конструкция
монтирана върху гаражната клетка. Това е констатирано от проверяващите. В изготвения
от служителите на общинската администрация констативен протокол и в
констативния акт е вписано, че „над източния масивен гараж е изграден метален
навес от метални профили за носеща конструкция. Покривната конструкция е
метална, върху която е поставена LT ламарина“ и още
„металният навес е захванат посредством метални планки, заварки и анкерни
болтове за стоманобетоновата плоча на гаража“. Тези констатации са възприети и в заповедта.
При решаването
на настоящия спор от значение е фактът дали процесния обект представлява строеж
по смисъла на § 5,т. 38 от ДР на ЗУТ и следвало ли е по отношение на него да се
провежда процедура за премахването му. При обжалването са оспорени заключенията
на административния орган, че се касае за строеж и неправилно в този смисъл е
разпореденото с атакуваната заповед негово премахване.
Изготвеният констативен акт има доказателствена сила за съществуването и вида на обекта. Фактическите установявания в КА
представляват огледен протокол в административното производство, затова същият се преценява не по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК, а
заедно с всички останали доказателства по делото. Тоест, установеното от
административния орган, само по себе си, не е основание за единствен правен извод, тъй като в съдебното
производство са налице процесуални възможности за доказване или опровергаване
на констатациите.
Констатациите на администрацията относно конструкцията на навеса се
потвърждават от разпитания по делото свидетел М.
П. М.***. В показанията
си същият заявява, че навесът е изграден от винкели и ламарина. Няма стени.
Металната конструкция е прикрепена към плочата на гаража. Свидетеля установява
и обстоятелството, че от изграждането му през 1980-1982 година навесът се
ползва за съхраняване на сено.
Показанията на
свидетеля установяват същият начин на изграждане и описание на конструкцията
каквито са посочени от проверяващите служители на Община Перник. Несъответна на
констатациите е квалификацията на обекта и разпореденото
му премахване като незаконен строеж. От начина, по който е изграден и
материалите които са послужили за това за настоящият състав се налага извод, че
навесът не представлява строеж. Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ "Строеж са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради,
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението". Обектът предмет на оспорената заповед
не попада в нито една от тези хипотези и сам по себе си не представлява строеж
по смисъла на цитираната правна норма. Ето защо за построяването му не е било необходимо издаването на
разрешение за строеж. Следователно, доколкото обектът не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, той не
може да бъде предмет на заповедта на кмета за премахване на незаконен строеж. И освен това не
е необходимо да се изследва въпросът за неговата търпимост, тъй като
разпоредбите на §16 и §127 от ПР на ЗУТ са приложими само по отношение на
обекти, които имат характер на строежи. Самият административен орган е посочил
в констативния протокол и съответно констативния акт,че металния навес е
захванат върху стоманобетоновата плоча на гаража посредством метални планки,
заварки и анкерни болтове. Не е налице трайно изменение на субстанцията или
начина на ползване на земята. Аргумент за неправилната квалификация на съоръжението като строеж е и то
обстоятелство,
че е възможно премахването на съоръжението само чрез
демонтаж. Демонтажът е ред, обратен на евентуален монтаж, който е неприложим при наличието на строеж. Металната
конструкция може да бъде преместена в пространството и да бъде поставена на
друго място със същото или подобно предназначение.
Според настоящия състав, отговорът на спорният по
делото въпрос дали предметът на заповедта – „навес над източен масивен гараж“
представлява строеж е отрицателен.
Съгласно легалната дефиниция в ЗУТ, за да се квалифицира един обект като
строеж, същият следва да изпълнява лимитативно изброените там функции на
сграда, постройка, пристройка или надстройка. Категорично навесът, който е
изпълнен от метални колони и е покрит с ламарина не е пристройка или надстройка и не може да бъде квалифициран като
строеж, още по малко, премахван по реда на чл.225 от ЗУТ, поради липса на
строителни книжа така, като е приел административният орган.
С оглед на
изложеното до тук се налага извод за незаконосъобразност на заповед №
2881/29.12.2016 г. на Кмета на Община Перник, като издадена в противоречие с
материалния закон и целта му, поради което същата ще следва да бъде отменена.
При този изход
на делото ще следва да се уважи и направеното от процесуалния представител на
жабоподателката искане за присъждане на разноски в общо размер на 310 лв.,
представляващи 300 лв. заплатеното възнаграждение за един адвокат и внесената
държавна такса за образуване на производството – 10 лв.
Мотивиран така
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №2881/29.12.2016 г. издадена от
Кмета на Община Перник, с която е наредено в срок от тридесет дни, считан от датата
на влизане в сила на заповедта, да бъде премахнат строеж „Навес над източен
масивен гараж“, намиращ се в УПИ ХVII-1259, кв.49, по
плана на с.Драгичево, общ.Перник.
ОСЪЖДА
Община Перник, с адрес: гр.Перник, пл. Св.И. Рилски,
№1А, представлявана от Кмета, да заплати на Д.В.П.***,
с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 310 лв. разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/