Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 104

 

Гр. Перник, 04.04.2017 година.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

        Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 38 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Р.П.З. с ЕГН ********** *** срещу Заповед с рег. № 313з-2713 от 19.12.2016 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че не е изпълнено изискването на чл. 206, ал.2 ЗМВР, при налагане на дисциплинарното наказание да се обсъдят тежестта на нарушението и размера на наказанието. Неясно в заповедта било посочено къде, кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението на служебната дисциплина. Посочени са и други съображения, които обосновават направеното искане за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Р.П.З. редовно призован се явява лично. Излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Директора на Областна дирекция на МВР Перник, редовно призован за насроченото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока по чл. 149, ал.1 АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Заповед рег. № 313з-2713 от 19.12.2016 година, издадена от Директора на ОД МВР Перник, на Р.П.З. на длъжност „Разузнавач” в група „Противодействие на криминалната престъпност“ при РУ Брезник на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е наложено на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

Служителят, според мотивите на заповедта, е наказан за това, че на 28.04.2016 година в качеството си на полицейски орган не е приложил материали по преписка рег. № 249р-1819 от 28.03.2016 година преди изпращането й към Районна прокуратура Брезник. Дисциплинарно наказващия орган е квалифицирал деянието по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и съобразно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР е определил  дисциплинарното наказание.

Според чл. 208 от ЗМВР ответникът не е бил длъжен да образува дисциплинарно производство с издаване на нарочна заповед и определяне на дисциплинарно разследващ орган. В този случай производството се счита, че започва с първото действие за установяването му, разпредено или извършено от дисциплинарно наказващия орган.

Дисциплинарното производство е започнало по повод извършена проверка в РУ Брезник въз основа на заповед № 313з-1954 от 31.08.2016 година на Директора на ОД на МВР Перник. Въз основа на проверката е изготвена справка рег. № 313р-16059 от 15.11.2016 година. Според описаните факти в справката са проверявани деловодната дейност, воденето на отчетни документи в деловодствата със системата ЦАИСДО, работата с предложенията и сигналите в МВР и организацията на работата по заявителски материали за престъпления от общ характер. В нея е констатирано, че инспектор Р.П.З., след като на 28.04.2016 година е снел сведение от г-н Г. Д. във връзка с извършена кражба на агне на 27.03.2016 година не го е приложил към материалите изпратени на Районна прокуратура Брезник, с което е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно чл. 13 не е спазил принципа на законност и честност. Предложено е на служителя да бъде наложено на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 12, предложение второ от ЗМВР, дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година”.

Съобразявайки се с констатациите и предложението на комисията Директорът на ОД на МВР е издал Заповед № 313з-2713/19.12.2016 година, с която налага дисциплинарно наказание на разследващия полицай, като посочва същите правни основания и възприема направената от комисията квалификация на деянието. Конкретизира и срока на наказанието на шест месеца.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите визирани в чл. 146 АПК съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от Директора на ОД на МВР Перник, ръководител на основна структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и в изискуемата писмена форма, поради което не се установява отменително основание по чл. 146, т. 1 и т .2 от АПК.

Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която административния орган е ограничен в рамките на двумесечен срок от откриване на дисциплинарното нарушение да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието „откриване на дисциплинарното нарушение“ е дадено в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, а именно дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая фактите и обстоятелствата релевантни за преценката дали е нарушена служебната дисциплина са отразени в справка № 313р-16059/15.11.2016 година, която видно от резолюцията поставена от Директора на ОД на МВР Перник е доведена до знанието му на 16.11.2016 година. При това положение заповедта за дисциплинарно наказание издадена на 19.12.2016 година е в срока по              чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Наложеното дисциплинарно наказание е за неизпълнение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Посочени са и конкретни разпоредби на чл. 13, които не са спазени при изпращане на материалите на Районна прокуратура Брезник. Според мотивите на заповедта, като нарушение е възприето само бездействието на жалбоподателя на 28.04.2016 година, макар да има неяснота относно това чие задължение е било това, съдът приема че се касае за констатирано бездействие на 28.04.2016 година и за него е наложена съответната дисциплинарна санкция.

Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, което задължава наказващия орган, преди налагане на наказанието, да извърши задълбочено преценката по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Както не веднъж е имал възможност да отбележи настоящия съдебен състав в съдебните си актове преценката относно факти и обстоятелства при извършване на нарушението и неговата тежест заедно с преценката на цялостното поведение на държавния служител следва ясно да личат от мотивите на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Не е достатъчно само да бъде вписано, че е „взета предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител“ и т.н., а да е видно, че преценката е извършена. Смисълът на разпоредбата на чл. 206 от ЗМВР е да осигури възможност дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към конкретното нарушение като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността. В конкретния случай това не е направено. Дисциплинарно наказващия орган не е съобразил цялостното поведение на служителя, имал ли е преди това наказания и получавал ли е награди и отличия и не е съотнесъл тази преценка към обстоятелствата при които е извършено нарушението. Не са отчетени и фактите, установени от комисията, че „Не са възникнали вредни последици нито за пострадалия от престъплението, нито за когото и да било“.

Оспореният административен акт не съответства и на целта на закона. Дисциплинарнонаказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. В глава VІІІ от ЗМВР е уредена дисциплинарната отговорност на служителите в МВР като подробно са описани нарушенията и видовете наказания. С оглед ЗНА отделните разпоредби следва да се тълкуват логически и систематически във връзка една с друга съобразно общия им смисъл и целта на закона. Видно от нарушенията, за които е предвидено наказание „Порицание“ е, че извършеното от жалбоподателя не съответства по тежест на визираните в чл. 200 от ЗМВР нарушения. От своя страна налагането на наказание не следва да бъде самоцел, а чрез него да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

По делото не са направени искания за присъждане на разноски от жалбоподателя, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 313з-2713 от 19.12.2016 година на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която на Р.П.З. с ЕГН ********** *** е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия:/п/