Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 104
Гр. Перник, 04.04.2017 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 38 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Р.П.З. с ЕГН ********** ***
срещу Заповед с рег. № 313з-2713 от 19.12.2016 година на Директора на Областна
дирекция на МВР Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт е
незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че не е изпълнено изискването на чл.
206, ал.2 ЗМВР, при налагане на дисциплинарното наказание да се обсъдят
тежестта на нарушението и размера на наказанието. Неясно в заповедта било
посочено къде, кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението на
служебната дисциплина. Посочени са и други съображения, които обосновават
направеното искане за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят Р.П.З. редовно
призован се явява лично. Излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на
оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Директора на Областна дирекция на МВР Перник,
редовно призован за насроченото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано
лице с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока по чл.
149, ал.1 АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Със Заповед рег. № 313з-2713 от 19.12.2016 година, издадена от
Директора на ОД МВР Перник, на Р.П.З. на длъжност „Разузнавач” в група
„Противодействие на криминалната престъпност“ при РУ Брезник на основание чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР е наложено на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от
ЗМВР дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
Служителят, според мотивите на заповедта, е наказан за това, че на
28.04.2016 година в качеството си на полицейски орган не е приложил материали
по преписка рег. № 249р-1819 от 28.03.2016 година преди изпращането й към
Районна прокуратура Брезник. Дисциплинарно наказващия орган е квалифицирал
деянието по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и съобразно разпоредбата на чл. 200,
ал. 1, т. 12 от ЗМВР е определил
дисциплинарното наказание.
Според чл. 208 от ЗМВР ответникът не е бил длъжен да образува
дисциплинарно производство с издаване на нарочна заповед и определяне на
дисциплинарно разследващ орган. В този случай производството се счита, че
започва с първото действие за установяването му, разпредено или извършено от
дисциплинарно наказващия орган.
Дисциплинарното производство
е започнало по повод извършена проверка в РУ Брезник въз основа на заповед № 313з-1954
от 31.08.2016 година на Директора на ОД на МВР Перник. Въз основа на проверката
е изготвена справка рег. № 313р-16059 от 15.11.2016 година. Според описаните
факти в справката са проверявани деловодната дейност, воденето на отчетни
документи в деловодствата със системата ЦАИСДО, работата с предложенията и
сигналите в МВР и организацията на работата по заявителски материали за
престъпления от общ характер. В нея е констатирано, че инспектор Р.П.З., след
като на 28.04.2016 година е снел сведение от г-н Г. Д. във връзка с извършена
кражба на агне на 27.03.2016 година не го е приложил към материалите изпратени
на Районна прокуратура Брезник, с което е нарушил етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, а именно чл. 13 не е спазил принципа на
законност и честност. Предложено е на служителя да бъде наложено на основание
чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 12, предложение второ от ЗМВР,
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година”.
Съобразявайки се с
констатациите и предложението на комисията Директорът на ОД на МВР е издал Заповед
№ 313з-2713/19.12.2016 година, с която налага дисциплинарно наказание на
разследващия полицай, като посочва същите правни основания и възприема
направената от комисията квалификация на деянието. Конкретизира и срока на
наказанието на шест месеца.
При така установените факти, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът следва да се произнесе
по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на
издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите визирани в
чл. 146 АПК съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Оспорената заповед е
издадена от Директора на ОД на МВР Перник, ръководител на основна структура по
чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и в изискуемата писмена форма, поради което не се
установява отменително основание по чл. 146, т. 1 и т .2 от АПК.
Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно
която административния орган е ограничен в рамките на двумесечен срок от
откриване на дисциплинарното нарушение да упражни правомощието си за налагане
на дисциплинарно наказание. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с
преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който
дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието „откриване
на дисциплинарното нарушение“ е дадено в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, а именно
дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да
наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността
на нарушителя, а по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР нарушението е установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая фактите и обстоятелствата релевантни за
преценката дали е нарушена служебната дисциплина са отразени в справка № 313р-16059/15.11.2016
година, която видно от резолюцията поставена от Директора на ОД на МВР Перник е
доведена до знанието му на 16.11.2016 година. При това положение заповедта за
дисциплинарно наказание издадена на 19.12.2016 година е в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.
Наложеното дисциплинарно наказание е за неизпълнение на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР. Посочени са и конкретни разпоредби на
чл. 13, които не са спазени при изпращане на материалите на Районна прокуратура
Брезник. Според мотивите на заповедта, като нарушение е възприето само
бездействието на жалбоподателя на 28.04.2016 година, макар да има неяснота
относно това чие задължение е било това, съдът приема че се касае за
констатирано бездействие на 28.04.2016 година и за него е наложена съответната
дисциплинарна санкция.
Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична,
което задължава наказващия орган, преди налагане на наказанието, да извърши
задълбочено преценката по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Както не веднъж е имал
възможност да отбележи настоящия съдебен състав в съдебните си актове
преценката относно факти и обстоятелства при извършване на нарушението и
неговата тежест заедно с преценката на цялостното поведение на държавния
служител следва ясно да личат от мотивите на акта за налагане на дисциплинарно
наказание. Не е достатъчно само да бъде вписано, че е „взета предвид тежестта
на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител“ и
т.н., а да е видно, че преценката е извършена. Смисълът на разпоредбата на чл. 206
от ЗМВР е да осигури възможност дисциплинарно наказващия орган да получи
непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение
за отношението му към конкретното нарушение като по този начин формира лично
становище относно вината и отговорността. В конкретния случай това не е
направено. Дисциплинарно наказващия орган не е съобразил цялостното поведение
на служителя, имал ли е преди това наказания и получавал ли е награди и отличия
и не е съотнесъл тази преценка към обстоятелствата при които е извършено
нарушението. Не са отчетени и фактите, установени от комисията, че „Не са
възникнали вредни последици нито за пострадалия от престъплението, нито за
когото и да било“.
Оспореният административен акт не съответства и на целта на закона.
Дисциплинарнонаказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване
на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение
като се съблюдават и целите на налагането на наказанието. В глава VІІІ от ЗМВР
е уредена дисциплинарната отговорност на служителите в МВР като подробно са описани
нарушенията и видовете наказания. С оглед ЗНА отделните разпоредби следва да се
тълкуват логически и систематически във връзка една с друга съобразно общия им
смисъл и целта на закона. Видно от нарушенията, за които е предвидено наказание
„Порицание“ е, че извършеното от жалбоподателя не съответства по тежест на
визираните в чл. 200 от ЗМВР нарушения. От своя страна налагането на наказание
не следва да бъде самоцел, а чрез него да се въздейства на наказания служител
за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други
дисциплинарни нарушения, както и да се въздейства възпитателно и превантивно
върху останалите служители.
По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна, като
постановена в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на
закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5
от АПК.
По делото не са направени искания за присъждане на разноски от
жалбоподателя, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 313з-2713 от 19.12.2016 година на Директора
на Областна дирекция на МВР Перник, с която на Р.П.З. с ЕГН ********** *** е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, като
незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/