Р  Е  Ш  Е НИЕ

118

 

Гр. Перник, 06.04.2017 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на трети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

   Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния – секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 44 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83, ал. 6, във връзка с ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ/.

Образувано по жалба на Л.С.А. с ЕГН **********, чрез адвокат Л.Р. ***, против Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие по реда на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, рег. № 328000-6144 от 22.12.2016 година, издаден от началника на Районно управление ***.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на административния акт, поради нарушение на материалния закон. Отрича се наличието на отрицателната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ.

В проведеното съдебно заседание на 03.04.2017 година жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Л.Р. ***. Моли съда да отмени обжалвания Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие по реда на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, рег. № 328000-6144 от 22.12.2016 година издаден от началника на Районно управление *** и върне преписката на административния орган за ново решаване.

Ответникът по жалбата, Началника на Районно управление – ***, редовно призован не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 328000-5650 от 25.11.2016 година, депозирано до началника РУ ***, Л.С.А. /настоящ жалбоподател/ е поискал да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие. Към заявлението са приложени задължителните за редовността на същото документи, съгласно чл. 76, ал. 4, чл. 61, ал. 4, във връзка с чл. 76, ал. 7 и чл. 58, ал. 1, т. 9 от ЗОБВВПИ, а именно: декларация от 24.11.2016 г.  по чл. 98 от ЗОБВВПИ; карта за извършен предварителен медицински преглед; свидетелство за съдимост; удостоверение за годност на оръжието № 000798; удостоверение от Окръжна прокуратура – Перник, удостоверяващо че срещу заявителя няма образувани и неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер; диплома за завършено средно образование; билет за лов № 168124, с платена членска такса за 2016 година, издаден от Министерство на земеделието и храните; членска карта № А 054718 на Национално ловно-рибарско сдружение и вносна бележка за платена такса.

Въз основа на подаденото заявление и приложените към него документи е извършена служебна проверка от ОР ***, обективирана в докладна записка УРИ 328р-14045 от 08.12.2016 година, *** – младши полицейски инспектор /КОС/, обективирана в докладна записка рег. № 328р-14374 от 15.12.2016 година, с която е предложено на Началника на РУ *** да откаже да издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие, поради това, че заявителят има въведена криминалистическа регистрация от 30.02.2012 година на 01 РУ – Перник, на основание чл. 194, ал. 1 от НК, както и присъда от 03.07.2012 година – „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца на Районен съд Перник.

С отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба  на ловно огнестрелно оръжие, рег. № 28000-6144 екз. №1 от 22.12.2016 година, на началника на Районно управление ***, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ на Л.С.А. /настоящ жалбоподател/ е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие, с мотиви, че е налице пречка по смисъла на чл.58, ал.1, т. 2 от ЗОБВВПИ.

Отказът е съобщен на жалбоподателя на 10.01.2017 година, като жалбата е подадена на 14.01.2017 година, т.е. в предвидения 14-дневен срок.

В изпълнение на разпределената доказателствена тежест между страните и указанията дадени на ответника по делото в Определение от 02.02.2017 година, последния представя заверено копие от цялата административна преписка по издаването на отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие на началника на РУ *** на Л.С.А. с ЕГН ********** – настоящ жалбоподател, но не представя доказателства за въведената криминалистическа регистрация от 30.02.2012 година на РУ 01 Перник по чл. 194, ал. 1 от НК, както и присъда от 03.07.2012 година на РС Перник, описани в оспорения административен акт.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При посочените доказателства началника на Районно управление ***, постановява оспорения отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие по реда на              чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, рег. № 328000-6144 от 22.12.2016 година, издаден от началника на Районно управление ***.

Нормативната уредба възлага в тежест на лицето, което ще се ползва от разрешението, да докаже необходимостта от неговото издаване, като посочи и докаже необходимостта от осъществяване на дейността. Органът компетентен да издаде разрешението, преценява наличието на необходимостта въз основа на твърденията на молителя, като взема в предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Установено е, че Л.С.А. е осъждан през 2012 година за умишлено престъпление от общ характер.

Този довод на административния орган, съдът намира за неправилен.

В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, са изчерпателно посочени изискванията, които следва да са налице, за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, между които е изискването лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер.

По съществото на спора, настоящия съдебен състав счита, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, т.е. констатира се несъответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на изложените от административния орган мотиви. Предмет на проверка е индивидуален административен акт, с който по отношение на оспорващия е постановен отказ за издаване на разрешение за закупуване на ловно огнестрелно оръжие. Правното основание на същия е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, според която разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Безспорно в случая с оглед изложените мотиви, е приложената първата хипотеза по чл. 58, ал. 1, т. 2 от закона. Представените писмени доказателства в административното и в съдебното производство, преценени в контекста на материалноправните предпоставки, предвидени в специалния закон, сочат на незаконосъобразност на атакувания отказ. Неправилно и в противоречие със събрания доказателствен материал, началникът на РУ *** е приел, че срещу оспорващия Л.С.А. е налице осъждане за престъпление от общ характер. Преценката на съда се ограничава само до посочените в акта основания.

В случая, от данните по административната преписка, е видно, че срещу оспорващия е водено визираното наказателно производство. Безспорно е обаче, че към датата на издаване на атакуваното решение на 22.12.2016 година, същото е приключило, последиците от осъждането са заличени и лицето се счита неосъждано, видно от свидетелство за съдимост рег. № 2000 от 10.11.2016 година на Районен съд *** /лист 19 по делото/. В настоящия случай безспорно е настъпилата реабилитация, поради което осъждането е заличено и последиците от него са отменени. Съгласно изричната разпоредба на чл. 85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. В специалния Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, както и в правилника за неговото приложение липсва изключваща от общото правило уредба, поради което реабилитацията на Л.С.А. го приравнява на неосъждано лице. Към датата на издаване на оспорения отказ – 22.12.2016 година последиците от осъждането са заличени и лицето се счита неосъждано, както е и видно от посоченото по-горе свидетелство за съдимост рег. № 2000 от 10.11.2016 година на Районен съд ***. Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че отказът на компетентния административен орган е незаконосъобразен.

Не е налице предвидената с цитираната правна норма обективна пречка, при която органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Отсъствието на отрицателната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 2, изр. 2 от ЗОБВВПИ води до незаконосъобразност на оспорения отказ на началника на Районно управление *** и същият подлежи на отмяна. В посочения смисъл е и константната съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 3388 от 08.03.2012 година, постановено по адм. дело № 10069/2011 година, VII отделение,

Доколкото естеството на акта не позволява произнасяне по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на началника на Районно управление *** за произнасяне по заявлението на Л.С.А., съобразно изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.

Относно разноските:

Направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Л.Р. *** за присъждане на направените съдебни разноски следва да се остави без уважение, тъй като по делото до приключване на делото не е представил списък на разноските.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие по реда на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, рег. № 328000-6144 от 22.12.2016 година издаден от началника на Районно управление ***, като незаконосъобразен.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в настоящото съдебно решение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: