Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

Гр. Перник, 04.04.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник в публично съдебно заседание проведено на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло И.

при съдебния секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 50 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба З.И.А. ***, , чрез адвокат В.Б. ***, против Заповед рег. № 313з–2396 от 31.10.2016 година на директора на Областна дирекция на МВР – Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 /една/ година.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административно – производствените правила, при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени оспорената заповед и присъди направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят З.И.А., редовно призован не се явява, представлява от адвокат В.Б. ***, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед. В представените писмени бележки развива допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответника по жалбата Директорът на ОД на МВР Перник редовно призован не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят З.И.А. заема длъжността „Младши автоконтрольор I степен“ в група „Контрол на пътното движение по главните пътища и автомагистрали“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Перник.

Съгласно ежедневна ведомост за 12-ти срещу 13-ти 12.2015 година жалбоподателя е бил дежурен в нощна смяна от 20.00 ч. на 12.12.2015 година до 08.00 ч. на 13.12.2015 година, заедно с Р. А.. Нарядът е осъществяван със служебен автомобил с ДК № РК 8197 АР по маршрут автомагистрала Люлин.

С писмо рег. № УРИ 7855р-10390/23.12.2015 година на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР е уведомила Директора на ОД на МВР Перник, че при извършен преглед на видеофайлове, съдържащи информация от АИС „ВПК“ са установени данни за пет директории съдържащи информация за спане на служители. Упоменато е в писмото, че камера монтирана в служебен автомобил с ДК № *** е неправилно насочена и се губи възможността за пълно проследяване на извършваните дейности на полицейските служители.

Със Заповед № 313з-24/06.01.2016 година Директорът на ОД на МВР Перник е назначил поименна комисия от служители на дирекцията, със задача извършване на проверка по писмо рег. № УРИ 7855р-10390/23.12.2015 година от Дирекция „Вътрешна сигурност“, със срок на проверката до 02.02.2016 година. По искане на комисията с рег. № 1158р-924 от 03.02.2016 година е поискано удължаване на срока, като върху искането е поставена резолюция „Да“ без посочен срок.

В изпълнение на заповедта назначената комисия е извършила проверка. Резултатите от същата са обективирани в Справка рег. № 1158р-7511 от 12.10.2016 година, видно от която, комисията е прегледала видеофайлове предоставени от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР и е приела, че нарядът на АП-340, състоящ се от младши автоконтрольори З.И.А. /настоящ жалбоподател/ и Р. Г. А.в в периода от 04.18 ч. до 04.54 ч. на 13.12.2015 година „служителите спят с прекъсвания спят на предните седалки на служебния автомобил“. Извода на комисията е, че служителите с прекъсвания не изпълняват служебните си задължения, с което са нарушили чл. 51, ал.1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 година за реда и организацията на осъществяване на дейностите по контрол на платното за движение, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Комисията предлага за неизпълнение на служебните задължения да се наложи наказание порицание, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР. На справката е положена резолюция на директора на ОД на МВР от 11.10.2016 година „ г-н В. В. за организация и контрол“.

По делото няма данни кога, как и по какъв начин се е запознал настоящия жалбоподател с посочената по – горе справка на комисията. Има депозирано сведение рег. № 1158р-7739 от 25.10.2016 година от жалбоподателя, в което сочи, че е изпълнявал служебните си задължения и не е извършвал никакви нарушения на служебната дисциплина на 13.12.2015 година.

Със Заповед № 313з-2396 от 31.10.2016 година Директорът на ОД на МВР Перник за виновно нарушаване на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията № 8121з-749/20.10.2014 година, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година. Заповедта е връчена на служителя на 03.11.2016 година.

В хода на съдебното дирене по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснато събиране на гласни доказателства, като по делото е разпитан свидетеля Р. Г. А., който е бил в състава на наряда на 12.12.2015 година, като за водач на автопатрула е бил назначен жалбоподателя, а свидетеля е бил старши на патрула. Свидетелят заявява категорично, че наряда е спазил часовите графици, правил е обход със служебния автомобил по магистралата, маркирали са в таблета моментното състояние, когато спират и тръгват, попълнил и е предал информационна карта на наряда след дежурството. Счита, че са осъществили всички изисквания и разпоредени за изпълнение в плана мероприятия. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло, тьй като се базират на лични, преки и непосредствени впечатления на свидетеля, кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, последователни и непротиворечиви са.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, адресат на акта. Индивидуалния административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на това жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите визирани в чл. 146 АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

В случая дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по – късно от два месеца от откриване на нарушението и не по – късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Не е спорно, че при Директора на ОД на МВР Перник е постъпила справка с рег. № 7511 от 12.10.2016 година за осъществени нарушения на служебните задължения и заповедта, с която е наказан служителя е издадена в законоустановения срок. Постановения акт е издаден в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, но това не е достатъчно да се приеме, че акта е законосъобразен.

Оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила и при неспазване на установената форма. Едни от задължителните реквизити на писмената заповед, с която се налага дисциплинарно наказание са посочване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и точното посочване на разпоредбите, които са нарушени, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Законовата разпоредба определя по императивен начин съдържанието на заповедта. Заповедта за дисциплинарно наказание въпреки, че е издадена в писмена форма същата не отговаря на изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В нея не е посочено място на извършване на нарушението, с оглед на това, че нарядът е бил нощна смяна на автомагистрала Люлин. Наред с липса на място на нарушението е спорна и датата, на която се твърди, че е извършено то. Проверяващите са установили дата „12.12.2015 година“ и времеви период от 04.18 ч. до 04.54 ч., а е наложено наказание за нарушение извършено на „13.12.2015 година“ в период от 04.18 ч. до 04.54 ч. За нарушение извършено на 12.12.2015 година няма фактически установявания, няма проверка, няма мотиви в преписката. От данните по делото и с оглед разпределената доказателствена тежест, както и изявлението на ответника в откритото съдебно заседание, че това е цялата административна преписка се приема, че ответника не ангажира доказателства, от които да се установи на коя дата, в посочен часови период от време какви служебни задължения е следвало да изпълни служителя и къде. Не се представи часовия график, като и информационна карта на наряда, за се извърши преценка първо къде е осъществено нарушението, второ на коя дата е извършено и трето да се прецени цялостното поведение на наказания служител по време на цялото дежурство. Това налага да се приеме, че дисциплинарно нарушение извършено на 13.12.2015 година не е установено въобще и съответно не е доказано по категоричен начин. На следващо място освен коя точно норма наказващият орган счита, че е нарушена с действията му следва да конкретизира какво точно не е направил. Такова уточняване не е направено. Непосочването на конкретните фактически основания, които да съответстват на определената квалификация на дисциплинарното нарушение не може да бъде заместено само от цитирането на правно основание. В случая дисциплинарно наказващия орган не е посочил конкретните правила за служебно поведение, които служителя не е спазил и на които поведението му противоречи, т.е. не е изложил фактически съображения, от които да е видна волята му. Дисциплинарната отговорност е лична, съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, на която се е позовал дисциплинарно наказващия орган не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като не е конкретизирано какви са тези задължения и по какъв начин са вменени на жалбоподателя. От заповедта и от справката, която е послужила за издаване на заповедта не става ясно какво конкретно поведение същия дължи в определения часови период, какво му е било разпоредено да изпълни и какво не е изпълнил. Дисциплинарно наказващия орган е приел, че служителя виновно е нарушил разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г., които разпоредби касаят реда за организацията за осъществяване на дейности по контрол по пътното движение. Изписването на текстовете в пълен обем не може да бъде прието като описание на извършеното нарушение, доколкото липсва описание на конкретните действия и бездействия, които служителят не е извършил и които ангажират неговата дисциплинарна отговорност. Разпоредбата на ал. 1, на чл. 51 от инструкцията сочи, че полицейския наряд осъществява превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия. Текста на чл. 51, ал. 2 от инструкцията, е свързан с изискването осъществяването на пътния контрол да става извън служебните помещения и МПС, както и извършването на обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение. В същото време такива фактически установявания, касаещи чл. 51 от инструкцията в изготвената справка, а и в заповедта за дисциплинарно наказание не са изложени и посочените текстове не кореспондират с тезата на органа за неизпълнение на служебни задължения. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспорения акт е немотивиран и постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорената заповед следва да бъде отменена в условията на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В случая е назначена такава проверка без определен краен срок и без служителят, срещу когото се извършва проверката да е запознат със заповедта. С тези си действия ответника още на най – ранния етап на дисциплинарното производство е допуснал съществени процесуални нарушения.

Дисциплинарно наказващия орган не е изпълнил и задълженията си разписани в чл. 206 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или приеме писмените му обяснения. Целта на разпоредбата е служителят да се защити пред дисциплинарно наказващия орган като даде обяснения по вменените му нарушения. Няма данни служителя запознат ли е с констатациите на проверяващите и имал ли е възможността на участва в дисциплинарното производство. Напълно неясно остава сведението с рег. № 1158р-7739/2016 година дадено от жалбоподателя, което ответникът го е приравнил на обяснение до кого е дадено, във връзка с какво е дадено и кой го е приел. Няма данни да е предоставена възможност да даде обяснения по установеното в справката нарушение. Не се представят и доказателства, от които да е видно на коя дата е запознат служителя със справката, въпреки изрично изисканите с разпореждания и определения по делото доказателства в тази връзка. От данните по делото се приема, че в казуса нито са искани обяснения, нито е изслушван служителя по регламентирания в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 година за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания. Това е достатъчно основание да се приеме, че ответника по жалбата е допуснал съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на издадената заповед за дисциплинарно наказание в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Дисциплинарно наказващия орган не е спазил и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като е приложил същия само формално. Съгласно сочената законова разпоредба при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат пред вид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Дисциплинарно наказващия орган се е задоволил само да посочи, че е съобразил всички събрани в хода на проверката доказателства и определя служителя да бъде наказан с „Порицание“ за срок от една година. Какво точно е съобразил дисциплинарно наказващия орган за да стигне до това заключение, още повече, че е наложил трето по тежест дисциплинарно наказание и то в максимално определения размер по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР не е ясно. Липсата на мотиви защо се налага дисциплинарното наказание „Порицание“ в случая представлява съществено административно – производствено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Това нарушение е съществено и съставлява основание за отмяна на издадената заповед за дисциплинарно наказание. В този смисъл и е константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 1136 от 03.02.2016 година, постановено по адм. дело № 8032/2015 година.

Оспорения акт е постановен и в нарушение на принципа за съразмерност и не съответства и на целта на закона. Същият подлежи на отмяна и в условията на чл. 146, т. 5 от АПК.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък е основателно, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 05943 от 16.11.2016 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 313з-2396 от 31.10.2016 година на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на З.И.А. ***, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на З.И.А. *** съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/