Р Е Ш Е Н И Е

№ 108

гр. Перник, 11.04.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 57 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл)

Делото е образувано по жалба на Л.А.П., с ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед №ДН-21-1 от 23.01.2017г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО“АА“)-Перник. Със заповедта му е наложено наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при допуснати от дисциплинарния наказващ орган съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, неправилна е и необоснована. Иска се отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя, адв. Б.Б.,***, поддържа жалбата. Пледира същата да бъде уважена, като се отмени оспорвания акт. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата-Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО“АА“)-Перник, редовно призован, се представлява от Румен Крумов, началник на ОО“АА“-Перник. Оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че заповедта е законосъобразна и моли оспорването да се отхвърли. Не заявява присъждане на разноски. Административен съд-Перник, като взе предвид становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

По допустимостта на обжалването:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесния акт, като негов адресат и е срещу надлежна ответна страна. Обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт. С оглед на това се дължи разглеждането й по същество.

По фактите:

Жалбоподателят, съгласно заповед № 1143/13.11.2015г. на Изпълнителния директор на ИААА заема длъжност „главен инспектор“ в ОО“АА“-Перник към Главна дирекция „Автомобилна администрация“ (ГД“АА“) при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Същият е държавен служител.

Със Заповед № РД-12-75/27.02.2014г. на и. д. Директор на РД“АА“-Перник на К.З., гл. инспектор в РД“АА“ – Перник и/или при негово отсъствие, от служителя определен да го замества са вменени функциите по отношение организацията и контрола по извършването на контролната, административната и административнонаказателната дейности, регламентирани в законовата и подзаконовата нормативна уредба, всички възникнали за изпълнение задачи, а също така и контрола по изпълнение на задълженията от служителите на дирекцията, като конкретно както следва: 1. да организира и провежда жребий за определяне на председатели на изпитни комисии за теоретичните и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС; 2. да организира и провежда жребий за определяне на председатели на изпитни комисии за изпитите на водачи за превоз на опасни товари; 3. да организира и провежда жребий за определяне на председатели на изпитни комисии за придобиване на УВЛТА и ръководител на таксиметрова дейност; 4. да контролира и следи за спазването на изискванията на Наредба № 37, 38, методиката и инструкциите за провеждане на изпити за придобиване на СУМПС, а също така и за правилното съхраняване на изпитните тестове и ваучери; 5. да контролира и следи за спазването на изискванията и дадените писмени указания по отношение видеонаблюдението при провеждане на изпитите и съхранението на записите от проведените теоретични и практически изпити.

Със Заповед № 2631/29.09.2016г. на Изпълнителния директор на ИА“АА“ на К.З. е разрешено ползването на 10 дни платен годишен отпуск, за времето от 03.10.2016г. до 14.10.2016г. вкл., като за времето на ползване на отпуска е определен да го замества Л.П..

Със Заповед № ДН-21-1 от 23.01.2017г. Началникът на ОО“АА“- Перник е наложил на Л.А.П., на длъжност „главен инспектор“ в ОО“АА“-Перник, дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 и чл. 97, ал. 1 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и чл. 6, ал. 1 от КПСДА за неизпълнение на задължения, определени със Заповед № РД-12-75/27.02.2014г. на и. д. Директор на РД „АА“ – Перник.

По правото:

Съдът, като съобрази установената по делото фактическа обстановка, след извършена проверка на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, прави следните изводи:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания на държавните служители се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Съгласно чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИА“АА“ (УПИАА), орган по назначаването на държавните служители в ИА“АА“ е Изпълнителният директор на агенцията. Със Заповед № РД-01-10/20.01.2017г., по т. 2, б. „а“, Изпълнителният директор на ИА“АА“, на основание чл. 6, ал. 3 от ЗДСл във вр. с чл. 7, т. 1 от УПИААА, е възложил на Началниците на ОО“АА“ към ГД“АА“ да налагат дисциплинарните наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗДСл. С оглед на така делегираното правомощие се приема, че оспорваната заповед е издадена от орган, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност, поради което не са налице основания за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Атакуваният административен акт е издаден в изискваната за неговата валидност писмена форма. Само формално обаче има необходимото съдържание, посочено в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. В случая е налице изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което се приема, че не е спазено императивното изискване на закона, а именно дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. На следващо място не са посочени и служебните задължения, които са били вменени за изпълнение на наказания служител и които виновно са нарушени от него. Нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидена като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В заповедта липсва точно и конкретно описание на вменените на П. нарушения на служебната дисциплина и служебните задължения, които същият виновно е нарушил. Въз основа на това се приема, че е налице нарушение на нормативно въведеното изискване за форма на административния акт, което е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Заповедта е издадена и при съществени нарушения на процесуалните правила, включително поради непровеждане на предписаната от ЗДСл процедура, поради което същата ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Доводите в тази връзка са следните:

Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл предвижда задължение за дисциплинарнонаказващия орган преди да наложи дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, както и да събере и оцени посочените от служителя доказателства. Към 23.01.2017г. липсват доказателства, от които да е видно, че срещу наказания служител е образувано и се води дисциплинарно производство. Липсата на изрично изискване в ЗДСл за образуване на дисциплинарно производство с нарочни действия или акт за по-леко наказуемите дисциплинарни нарушения не означава липса на производство. За негово начало следва да се приеме първото действие за установяване на нарушението. Такива са общите правила, валидни за всяко санкционно производство, които в случая са гаранция за осигуряване защита правата на държавния служител от една страна, а от друга целят осигуряване постановяването на акта при напълно изяснена фактическа обстановка. В този смисъл наказващият орган дължи уведомяване на „проверявания“ служител, че са налице данни за извършено от последния дисциплинарно нарушение, във връзка с което е длъжен да го изслуша да му даде срок за писмени обяснения.

В случая, въз основа на ангажираните по делото доказателства се налага убеждението, че първото действие за установяване на нарушението е издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По делото се сочи, че била извършена проверка от служители на ГД“АА“ по отношение на изпълнение на служебни задължения на инспекторите в ОО“АА“-Перник. Във връзка с това са представени Доклад с рег. №11-06-8665/5/20.01.2017 г. на Главният директор на ГД“АА“ до Главния секретар на ИА“АА“, съдържащ информация във връзка с извършен анализ на контролната дейност на ОО“АА“-Перник и установени при извършването му дисциплинарни нарушения от служители на ОО“АА“ - Перник, измежду които Л.П. - главен инспектор в ОО“АА“ - Перник, както и Доклад с рег. №11-06-8665/6/27.01.2017г. от Главния секретар на ИААА до Изпълнителния директор на ИААА, съдържащ предложения за провеждане на дисциплинарни производства срещу служителите на ОО“АА“-Перник, включително на Л.П.. Тези два доклада са неотносими към настоящото производство, както с оглед датите на издаването им, така и с оглед констатациите в същите. В тях не са обективирани констатации свързани с процесното нарушение.

По делото, въпреки, че съдът указа на дисциплинарния орган да представи цялата дисциплинарна преписка, както и че носи доказателствена тежест за установяване на фактите, на които почива заповедта, липсват доказателства за проведено изслушване на държавния служител от наказващия орган преди налагане на наказанието, въпреки соченото в мотивите на заповедта „изслушване“ с „демонстрация“ на работата на П. с компютър. В административната преписка, а в последствие и по делото, няма доказателства-протокол, обективирал проведеното „изслушване“ на Л. П. или свидетелство на конкретни лица за това, че на посочена дата и час, в присъствието на определени лица е изслушан служителя във връзка с конкретно извършено нарушение. Такъв извод, за направено изслушване, не следва и от съдържанието на заповедта, в която липсва обсъждане на твърдяното изслушване на наказаното лице.

Приетия по делото доклад с рег. №11-21-498/23.01.2017г. от Л.П. - гл. инспектор в ОО“АА“ - Перник дори да се приеме за писмено обяснение във връзка с образувано дисциплинарно производство, то същият нито е приет от дисциплинарно наказващия орган, нито е обсъден в заповедта. В същия е посочено, че служителя е създал ел. папка за месец октомври за служебен автомобил „Дачия“ с рег. № СА 3794НР, но е установил, че за месец септември няма съхранявани записи в електронната система. Това твърдение не е проверено от органа.

Изложеното обосновава извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което се явява самостоятелно основание за отмяната й, съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Дисциплинарно наказващият орган е пренебрегнал задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така, че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарно отговорните лица. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. ЗДСл предоставя на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. По делото липсват данни за предоставяне на жалбоподателят на възможността за изслушване и за даване на срок за писмени обяснения по повод на конкретно неизпълнени от негова страна служебни задължения, които да потвърдят спазването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. „Демонстрацията“ по отношение на работата му с компютър не представлява изслушване по смисъла на закона. „Докладът“, който органът го счита за писмени обяснения, без да са налице данни във връзка с какво и за какво производство е даден е без правно значение, тъй като изискването за изслушване и за даване на писмени обяснения е кумулативно и липсата на едното от тях води до незаконосъобразност на издадения акт. В случая органът не е спазил изискването на чл. 93, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДСл., като нито е изслушал, нито е изискал писмени обяснения за конкретно вменено му нарушение и това е достатъчно основание заповедта да се отмени и в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Въпреки гореизложеното, ще се отбележи, че оспорваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗДСл наказание се налага на държавен служител, който виновно е нарушил своите служебни задължения. От текста на разпоредбата следва еднозначен извод, че на първо място дисциплинарната отговорност на служителя е лична, т.е. за да бъде наложено дисциплинарно наказание следва да е налице лично поведение на служителя, което да е в нарушение на служебните му задължения, а освен това същото следва да е умишлено, т.е. при наличие на съзнание за неправилността му. По делото липсват доказателства за наличие на умисъл. С разпоредбата на ал. 2 на чл. 89 ЗДСл законодателят е конкретизирал категориите дисциплинарни нарушения в пет точки. В случая на П. е наложено наказание за вменено му дисциплинарно нарушение по т. 1-неизпълнение на служебни задължения, но настоящия състав приема, че не е посочено конкретно кои свои задължения не е изпълнил П..

В случая е прието като дисциплинарно нарушение, това, че служителя не е изпълнил задължения, определени със Заповед № РД-12-75/27.02.2014г. на и. д. Директор на РД „АА“-Перник. Сама по себе си тази заповед не вменява задължение по архивирането и съхранението на записите с видеофайлове от извършваната контролна дейност при проверките на пътя от инспекторите, поради което остава напълно неясно в какво се състои неизпълнението й. С тази заповед не са вменени задължения на К.З. конкретно за съхранението и предоставянето на картите памет, следене за редовността на направените записи и тяхното архивиране, от което следва, че задължен за това във времето на неговото заместване не е бил и наказаният служител Л. П., поради което същият няма как да е нарушил служебни задължения вменени му със заповед № РД-12-75/27.02.2014г. на и. д. Директор на РД“АА“. С оглед на това се приема за недоказано от обективна и субективна страна П. да е извършил така вмененото му със заповед № РД-12-75/27.02.2014г. на и. д. Директор на РД „АА“-Перник неизпълнение на служебни задължения.

На следващо място в заповедта е посочено, че служителя не бил изпълнил точно служебните си задължения по архивирането и съхранението на записите с видеофайлове от извършваната контролна дейност при проверките на пътя от инспекторите, с което е нарушил изискванията на чл. 77, ал. 1 от Указанията за контролна и административнонаказателна дейност в ИААА, утвърдени със Заповед №РД-08-7/16.09.2015г. на Изпълнителния директор на ИА“АА“. Нормата на чл. 77, ал. 1 от Указания за контролната и административно наказателната дейности в ИА“АА“ указва реда за определяне на служител в ОО“АА“, който да отговаря за съхранението и предоставянето на картите памет, да следи за редовността на направените записи и тяхното архивиране. Тази норма сама по себе си не вменява задължения за изпълнение от страна на държавния служител, а е насочена към началника на областния отдел, който има задължение да определи служител, който да отговаря за картите памет. При това положение след като нормата не вменява конкретно задължение за служителя, то същата не може и да послужи за основание за търсене на дисциплинарна отговорност за неизпълнението й. Въз основа на изложеното се приема, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, вмененото като извършено дисциплинарно нарушение, представляващо неизпълнение на служебни задължения, определени със заповед № РД-12-75/27.02.2014г. на и. д. Директор на РД“АА“.

При така установеното жалбата се явява основателна. Оспорваният акт ще бъде отменен като незаконосъобразен в условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т 4 от АПК.

По разноските:

Страните не претендират разноски, поради което такива не се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Л.А.П. Заповед № ДН-21-1 от 23.01.2017г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Перник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/