Р Е Ш
Е Н И Е
№ 115
Гр. Перник,13.04.2017 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на трети
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 65 по описа на
съда за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Б.И.Х. с ЕГН ********** ***,
офис 806, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0249-000003
от 23.01.2017 година на Началника на Районно управление Брезник към ОД на МВР Перник,
с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят
Б.И.Х. твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен и
противоречи на материалния закон, поради което моли съда да отмени заповедта за
налагане на принудителната административна мярка.
В проведеното съдебно заседание на 03.04.2017 година
жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата Началника на Районно управление Брезник
към ОД на МВР Перник, редовно призован не се явява и не се представлява.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2017
година младши автоконтрольор И. Г. Й. в присъствието на свидетеля Н. И. С.,
съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на Б.И.Х. с ЕГН ********** /настоящ жалбоподател/, за
това, че на 22.01.2017 година в 03:34 часа в гр. Брезник, на кръстовището на
ул.“Георги Ив.Бунджулов“ с ул.“Ангел Коцелянов“, като водач на лек автомобил „***“,
с рег. № *** – лична собственост, с посока на движение от гр. Брезник към гр.
Тръни, при извършената проверка с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с
№ АRDN-0097, апарата е отчел 1,04 на хиляда алкохол. При
проверката не са установени други нарушения. С АУАН е установено, че е извършил
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, във
връзка с чл. 171, т. 1, б. “б“ и т. 2 от ЗДвП. На водача е издаден талон за
медицинско изследване № 095365 от 21.01.2017 година.
Въз основа
на съставения АУАН е издадено НП № 17-0249-000025 от 27.01.2017 година, с което
на Б.И.Х. с ЕГН ********** /настоящ жалбоподател/ за извършените нарушения по
ЗДвП са наложени наказанията „Глоба“ в
размер на 1000 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца.
Със
съставянето на АУАН са иззети свидетелство за управление на МПС № 234694280 и
КТ № 9377573 и СРМПС част 2 № 005169143, рег. Табели с № РК 6694 ВА от
настоящия жалбоподател.
По делото е
представена Заповед № 313з-4604 от 28.11.2016 година на Директор на ОД на МВР Перник,
с която е оправомощил началниците РУ към ОД на МВР Перник да прилага с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0249-000003 от 23.01.2017 година Началника на РУ Брезник
при ОД на МВР Перник на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е
отнел свидетелството за управление на моторно превозно средство на
жалбоподателя, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/
месеца.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния
случай със Заповед № 313з-4604 от
28.11.2016 година на директора на ОД на МВР Перник е оправомощен
началника на РУ Брезник към ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна
и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух се прилага принудителна административна мярка
„Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца – в редакцията на правната норма към ДВ бр. 101 от 20.12.2016 година, в
сила от 21.01.2017 година. При тази законова регламентация необходимите
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката е установено по надлежен
ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с № АRDN-0097, апарата е отчел 1,04 на хиляда алкохол.
При спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да
установи факти, въз от които черпи права като обори констатациите относно
употребата на алкохол над 0.5 промила, а именно 1.04 промила, която е
установена по безспорен начин. В съставения АУАН, на който се позовава
административният орган в заповедта е посочено наличието на алкохол, както и
начина на установяване. АУАН, съгласно чл.
189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на
противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което
е доказателствена тежест. Напротив в хода на съдебното производство
жалбоподателя не опроверга констатациите на административния орган с
допустимите процесуални способи и средства. С оглед на гореизложеното настоящия
съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за
установяване на административно нарушение от 22.01.2017 година. Безспорно са
възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна
принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от
него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.
След като те са налице, правилно административният орган е приложил
принудителната мярка. Доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на
съразмерност при действията на административния орган при наличие на издадено
НП и наложено с него „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/
месеца са неоснователни, тъй като оспорения административен акт е издаден при
обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата
и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6
от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл.
4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на основанията на
закона.
Наведените от жалбоподателя доводи, че е недопустимо
налагане на една и съща мярка както в административно производство по ЗДвП,
така и по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП са неоснователни, тъй като мярката
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за
движение по пътищата е принудителна административна мярка,
която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на
вината. Чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по
своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден и друг процесуален ред. В посочения смисъл е съдебната практика на
Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 3466 от 30.03.2006 година,
постановено по адм. дело № 10163/2015 година на V отделение, Решение № 12333 от 8.10.2012 година, постановено
по адм. дело № 2711/2012 година, VII
отделение и Решение № 15040 от 14.11.2013 година, постановено по адм. дело №
5245/2013 година, VII отделение.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП,
във връзка с чл.
59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като
мотиви има изложени, както в съставения акт за установяване на административно
нарушение, така и в издаденото НП.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***,
офис 806, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0249-000003 от 23.01.2017 година на Началника Районно управление-Брезник към ОД на МВР-
Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/