Р Е Ш E Н И Е

№ 109

гр. Перник, 20.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 83/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 27, ал.3, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители във вр. с чл. 146 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Т.П., с ЕГН **********,*** против акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211”Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони 2007г.-2013г., с изх.№ 02-140-6500/1221-4/08.12.2016г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".

В жалбата се сочи, че актът е неправилен. Жалбоподателят излага съображения, че през 2013г. бил в болничен отпуск, поради което не е имал възможността да обработва заявените по мярката през 2011г. площи и затова не е подал заявление през 2013г. През 2014г. подал ново заявление, което изключвало приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008г.. С оглед на това иска оспорения акт да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Д.Д.. Същата поддържа жалбата и моли да се отмени оспорвания акт. В указания срок не представя писмени бележки.

Ответника по жалбата –зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" се представлява от юрисконсулт М.П. Оспорва жалбата. Излага доводи, че акта е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Спазени са административно производствените правила при издаването му и се позовава на материално правни норми регламентиращи този род обществени отношения. С тези доводи пледира да се отхвърли жалбата като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. В указания срок не представя писмени бележки.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По фактите:

П.Т.П. за кампания 2011г. подал общо заявление за подпомагане с УИН 14/180511/28907 и УРН 535002, като заявил схеми и мерки за подпомагане по: Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; Плащания за природни ограничения за земеделски стопани в планински райони /НР1/ и схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/. Земеделските парцели, за които е поискано подпомагане, са подредени в таблици, представени по делото. Същите са индивидуализирани с кода по ЕКАТТЕ и идентификатора на БЗС по СИЗСП, площ и отбелязване на схемите и мерките за подпомагане. Таблиците представляват разпечатки на данните от ИСАК и са приподписани от П., като част от заявлението. Към заявлението са приложени карти с местоположението на земеделските парцели с БЗС, в които попадат.

Производството за издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент е започнато поради неспазване на поетия през кампания 2011г. петгодишен ангажимент по заявление с УИН 14/180511/28907 за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район в съответствие с чл. 4, т. 2 и т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211, който създава задължение за извършване на земеделска дейност в съответния район най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. При извършване на административни проверки на основание чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители е установено, че за кампания 2013г., която се явява трета година от ангажимента, П. не е заявил участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г., с което не са спазени изискванията на чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г..

На основание чл. 26 от АПК, жалбоподателят е уведомен за започване на административното производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с писмо изх. № 02-140-6500/1221 от 14.09.2016г.. Дадена му е възможност, в 7-мо дневен срок от получаване на уведомлението да представи доказателства. В указания срок е депозирал възражение с вх. № 02-140-6500/1221 от 12.10.2016г.. В него е посочил, че е пропуснал да подаде заявление за 2013г.. Причина това било влошено здравословно състояние на майка му, което наложило същият да замине при нея в Гърция и да се грижи за нея. В последствие представил в деловодството на ответника с вх. № 02-140-6500/1221 от 18.11.2016г. етапна епикриза от 14.11.2016г. и медицинско свидетелство № 3809/15.11.2016г., в които е вписано, че същият страда от бронхиектатична болест през последните четири години и често лицето е неработоспособно.

Производството е приключило с издаване на оспорения Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничение в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., с изх. № 02-140-6500/1221-4 от 08.12.2016г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В него е посочено, че поетият многогодишен ангажимент се прекратява във връзка с чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 65 на Комисията от 27.01.2011г. и на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.. В мотивите е прието, че след като въз основа на извършени административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделски производители е установена липсата на заявено участие за кампания 2013г. по мярка 211, регламентирани в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане мярката, не са спазени законовите изисквания на чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредбата, според която кандидатите за подпомагане "...подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане".

Акта е връчен на жалбоподателя на 27.12.2016г., видно от обратна разписка приложена по делото. На 09.01.2017г. е изпратено по пощата възражение против акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211. Възражението е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. С писмо изх. № 02-140-6500/1221 от 17.01.2017г. ответника е дал указания, възражението да се приведе в съответствие с изискванията на АПК. На 27.01.2017г. пред органа е депозирана приведена в съответствие на АПК жалба срещу акта за прекратяване на многогодишен ангажимент. Настоящия състав намира, че жалбата е процесуално допустима. След като е налице постъпило оспорване в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и то срещу конкретно индивидуализиран административен акт, който подлежи на съдебен контрол се приема, че както административния орган в условията на чл. 87 във вр. с чл. 85 и чл. 86 от АПК, така и съдът в условията на чл. 158 от АПК са длъжни при нередовност на жалбата да дадат указания за отстраняване на нередовности. При това положение искането за прекратяване на производството поради просрочие на жалбата се приема за неоснователно.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат, поради което е процесуално допустима и ще се разгледа по същество.

По правото:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, като по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП това е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ "Земеделие". Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. В чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015г., в която по т. 8 изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е делегирал на заместник-изпълнителния директор Живко Живков правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“. С оглед на това не се констатират основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. Същият съдържа фактически и правни основания, които са задължителен реквизит на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При постановяването на акта са спазени и административно производствените правила. Административният орган се е позовал на резултати от административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, които са обективирани в писмените доказателства по делото. Отделно от това и жалбоподателя не оспорва факта, че не е подал заявления за 2013г.. Налице са и доказателства, за извършено първо компенсаторно плащане по мярката и последващо такова. Оспореният акт е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила. Ответникът представя доказателства за уведомяване на адресата на акта по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започването на административното производство, като по този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството. Акта е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК. При това положение се приема, че не са налице основания, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

По силата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Оспореният акт е в съответствие с материалния закон. При действието на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП за Разплащателната агенция съществува задължение да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане. По смисъла на регламента тази проверка се свежда до автоматично откриване чрез компютърни средства на нередности.

По силата на чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета, Европейският фонд за развитие на селските райони осъществява заложените в чл. 4 цели, чрез Програми за развитие на селските райони на държавите-членки за периода 2007- 2013г., които подлежат на одобрение от Европейската комисия-чл. 18, т. 4. На това основание МС приема Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.. Като част от Програмата са предвидените мерки за подпомагане на селските райони, сред които са и мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.. ПРСР е приета с Решение на Европейската Комисия от 19.02.2008г. и от този момент е правно задължение за България като държава-членка.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. /ред. ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.)   ДФ"Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Въз основа на тази разпоредба е издаден оспорваният акт. Разпоредбата е ясна – за да се ползват от възможността за подпомагане по този ред, земеделските производители следва да подадат заявления в рамките на всяка година след първото компенсаторно плащане в рамките на петгодишния срок на поетия ангажимент – аргумент от чл. 4, ал.1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, съгласно  т. 2 от същата норма. В случая няма подадено заявление за подпомагане за 2013г., при което намира приложение разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от наредбата.

Основният довод на жалбоподателя в административното производство се е свеждал до това, че през 2013г. не е подал заявление, защото е бил извън пределите на България и е полагал грижи за негов родител. В допълнение и на по-късен етап вече посочва, че през 2013г. е бил в болничен отпуск и е лекуван целогодишно, поради което не е имал физическа възможност на обработва заявени по мярка 211, през 2011г. площи, поради което не е подал заявление през 2013г..

Тези доводи не представляват форсмажорни или изключителни обстоятелства, които съобразно разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 11 от 3.04.2008г. да изключат прилагане на санкционната процедура. В случая, с оглед разпределената доказателствена тежест, не се ангажираха доказателства, които да обуславят установена по надлежния ред дългосрочна професионална нетрудоспособност и която да се разгледа като форсмажорно обстоятелство, изключващо санкционната процедура. За такава нетрудоспособност не е уведомен и ответника по реда на чл. 15, ал. 2 от наредбата. В случая законодателят е имал предвид, обстоятелство, предвидено в легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008г., което да е съобщено в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин по реда на чл. 15, ал. 2 от наредбата. От доказателствата по делото се приема, че не са налице обстоятелства, които да се кредитират като такива попадащи в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008г., респ. същите да са били съобщени по надлежния ред, за да послужат като предпоставка за прилагане чл. 15 от наредбата.

От данните по делото по безспорен начин се установява, че за кампания 2013г., бенефициента не е подал заявление за подпомагане и съответно не е заявил участие по мярка 211. При това положение същият не е спазил изискванията на чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.  и поради тази причина по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредбата /в ред. на наредбата към дата на издаване на акта/ ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Последица от прекратяването на този ангажимент е  възстановяване на получените суми по тази мярка или на част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките. 

От уведомително писмо, с изх. № 02-140-6500/674 от 30.06.2012г. се установява, че органът е оторизирал суми за плащане по мярка 211 и са налице неспорими доказателства, че първото компенсаторно плащане е извършено на дата 22.12.2011г. по заявление УИН14/180511/28907 по УРН 535002. С оглед на това е налице плащане за кампания 2011г., по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Наредбата, тогава е и първото компенсаторно плащане – 22.12.2011г. по мярката. Многогодишният ангажимент се счита за поет и в този смисъл жалбоподателя не е изпълнил дължимо уведомяване за кампания 2013г..

Не се възприема довода, че през 2014г. подал ново заявление за подпомагане, което изключвало приложението на чл. 14, ал. 1 от наредбата. "Ново заявление за подпомагане за 2014г." е заявление, подадено през 2014г. от земеделски стопанин, който кандидатства за първи път за мерките по чл. 1, ал. 1 или който през предходни години е кандидатствал по мерките от чл. 1, ал. 1, но не е подал заявление за подпомагане за 2013г.. Това ново заявление е свързано с новия програмен период от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014– 2020г. и не обуславя прекратяване на санкционната процедура по чл. 14, ал. 1 от наредбата.

Административният акт преследва целите на контрола и в този смисъл съответства на целта на закона.

Въз основа на изложеното, настоящия състав намира жалбата за неоснователна. Оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административно производствените правила. Към момента на издаването му съответства на материалния закон и на целта на закона.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответника има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страната. Същото разгледано по същество е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът ще присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Размерът на възнаграждението се определи по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.П., с ЕГН **********,*** против акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211”Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони 2007г.-2013г., с изх.№ 02-140-6500/1221-4/08.12.2016г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА П.Т.П., с ЕГН **********,*** да заплати на ДФ "Земеделие" София, със седалище и адрес на управление в гр. София 1618, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136 съдебни разноски в размер на 150 лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.

СЪДИЯ: /п/