Административен
съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
при участието на съдебния секретар Т.М.*** по като разгледа административно дело № 104 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на К.Т.М.***, с адрес: ***, срещу заповед №ЧР-СП-22/14.02.2017 г. Издадена от Председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с която е прекратено без предизвестие
служебното му правоотношение, на основание чл. 107, ал.1, т.7 във връзка с чл.
7, ал.1, т.6 от ЗДСл.
В жалбата се претендира незаконосъобразност на
процесния административен акт. Възразява се срещу правилността на акта и
основанията на които е издаден. Излага подробни
съображения в този смисъл, като намира, че не само уволнението му, но дори
възстановяването му на държавна служба са незаконосъобразни. Претендира отмяна
на оспорената заповед.
Ответникът
– Председателят на УС на АПИ гр. София, чрез процесуален представител, моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения, че оспорената заповед е
правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд -
Перник, след като обсъди поотделно и в неговата съвкупност
събрания по делото доказателствен материал, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № ЧР-СП-97 от 09.07.2013г. К.Т.М.,
след проведен конкурс е бил назначен на
длъжност - началник отдел “Пътни такси”, към Дирекция “Пътни такси и
разрешителни” към АПИ.
Съгласно § 5 от ПЗР на Устройствен
правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, приет
с ПМС № 388/2014 г. е изменена структурата, дейността и организацията на работа
в Агенция “Пътна инфраструктура”.
Изменението е в сила от деня на обнародването му т.е. 12.12.2014 г.
Във връзка с изпълнение на § 5 от ПМС-то и оптимизиране на структурата на дирекциите и необходимостта от преразпределение на функционални задължения със Заповед № РД-11-1328 от 12.12.2014г. председателят на УС на АПИ е утвърдил ново разпределение на щатните бройки, като в административно звено - Дирекция “Пътни такси и разрешителни” са съкратени отдел “Винетни такси” и отдел “Пътни такси”, ведно с всички щатни бройки в тях – 14 броя и са утвърдени и разкрити за Дирекция “Пътни такси и разрешителни”-13 щатни бройки, както следва: за отдел “Организиране на разпространението и продажбата на винетни стикери”- 6 броя щатни длъжности и отдел “Специално ползване на пътищата” - 6 броя щатни длъжности.
В отдел “Организиране на разпространението и продажбата на винетни стикери” длъжностите са както следва - началник отдел - 1бр.; главен експерт – 2 бр. и главен специалист – 3 бр. В отдел “Специално ползване на пътищата” длъжностите са както следва - началник отдел – 1 бр. и 5 бр. главни експерти.
В утвърденото длъжностно разписание в сила до 12.12.2014 г. общата численост на персонала в АПИ за Дирекция “Пътни такси и разрешителни” е 15 и е разпределена както следва: началник на дирекция “Пътни такси и разрешителни” - 1, началник отдел “Винетни такси”- 1, главен експерт - 1; старши експерт - 1 и 3-ма главни специалисти. За отдел “Пътни такси”-1 началник отдел и 7 главни експерта.
Със Заповед № ЧР-СП-484 от 12.12.2014 г. Председателят на
УС на АПИ е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя, който е заемал
длъжността Началник отдел в отдел “Пътни такси”, към Дирекция “Пътни такси и
разрешителни” при АПИ. Като правно основание за прекратяване на служебното
правоотношение е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл във вр.
с § 5 от Постановление № 388 на Министерски съвет от 10.12.2014г., с което е
приет Устройствен правилник на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството.
Заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение е обжалвана и пред АдмС-Перник е образувано дело №121 по описа
на съда за 2015 г. С решение № 222 от 08.07.2015 г., е прието, че
прекратяването на служебното правоотношение е
незаконосъобразно и е отменена заповед № ЧР-СП-484 от 12.12.2014 г. на
Председателя на УС на АПИ. В мотивите на съдебното решение е посочено, че в
новоутвърденото
длъжностно разписание има предвидени две длъжности на началник отдели така, както
е било и в предходното. Също така двете разписания са напълно идентични и за
длъжността “началник отдел”, като заложената численост за тази длъжност е 1
бр., заемана по служебно правоотношение, с код по НКПД 12137022, длъжностно
ниво по КДА/КДД-6 и наименование на длъжностното ниво 6А. Също така липсва
промяна и в минималните изисквания за заемане на длъжността, в това число
образователната степен е запазена. Запазен е и рангът. Според
разбиранията на състава, към датата на
издаване на оспорената заповед не е налице реално съкращаване на длъжността,
заемана от служителя, поради което не е осъществено основанието за прекратяване
на служебното правоотношение, посочено в нея.
С решение № 1040/26.01.2017 г. на Върховен
административен съд на Република България по адм. дело №10373/2015 г., е оставено
в сила решението
на първоинстанционния съд. Същото е влязло в сила на датата на постановяването
му като необжалваемо.
На 31.01.2017 г., със заявление
вх.№94-00-147 К.Т.М. е поискал на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл. да бъде
възстановен на държавна служба като Началник отдел в Дирекция „Пътни такси и
разрешителни”, съгласно утвърденото длъжностно разписание на централната
администрация на АПИ.
Във връзка с това заявление е издадена заповед № ЧР-СП-21/14.02.2017 г.
от Председателя на УС на АПИ, с която жалбоподателят е
възстановен на длъжност началник отдел
„Специално ползване на пътищата” в Дирекция
"Пътни
такси и разрешителни" при АПИ, с определено работно време и ранг ІІІ младши. Върху заповедта е налице отбелязване, че е получена лично от К.М. на 16.02.2017 г.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността началник отдел „Специално ползване на
пътищата” в Дирекция "Пътни такси и разрешителни" при АПИ, според която изискванията за
заемането й са образование: висше, образователна степен - магистър, специалност:
инженер пътно строителство или юридическо с придобита юридическа
правоспособност, професионален опит – пет години и
разрешение по ЗЗКИ ниво „секретно”. Като е
съобразил тези изисквания органът по назначаването е приел, че жалбоподателят
не отговаря на изискванията за заемане на длъжността и в деня, в който го е
възстановил на работа е издал и заповед за прекратяване на служебното
правоотношение без предизвестие на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл. във
връзка с чл.7, ал.6 от ЗДСл. Посочено е, че изискванията за заемане на
длъжността са променени във връзка с изменение на Закона за пътищата от месец
септември 2016 г. и Постановление № 279 от 02.11.2016 г., в сила от 08.11.2016
г.
Заповедта била връчена на К.М.*** на 16.02.2017 г. лично.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е заповед №ЧР-СП-22/14.02.2017 г. на
председател на УС на АПИ. Жалбата срещу нея е подадена на 24.02.2017 г. видно
от входящия номер върху нея поставен на регистратурата на АдмС- Перник.
Оспорването е направено в срок от лице с
правен интерес,
срещу годен за оспорване административен акт, пред
местно компетентния административен съд.
Разгледана
по същество съобразно критериите по чл. 146 от АПК, жалбата се
явява основателна.
Административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия, по аргумент от чл. 108, ал.1 от ЗДСл. и данните,
че орган по назначението на оспорващия е именно Председателят на УС на АПИ.
Спазена е изискуемата писмена форма при издаването на заповедта. В нея се
съдържат визираните в чл. 108, ал.1 от ЗДСл задължителни
реквизити. Посочено е правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения
и придобития ранг на държавна служба. Съдът намира, че цитираното правно
основание и приложените към административната преписка доказателства позволяват
да се извърши контрол за законосъобразност на волеизявлението на
административния орган.
Посоченото
от органът по назначаване основание за
прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е това по чл. 107,
ал.1, т.7 от ЗДСл, във връзка с чл. 7, ал.1, т.6 от ЗДСл. Съгласно чл. 107,
ал.1 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без
предизвестие, когато: т. 7 - държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7
и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. В
чл. 7, ал.1 от ЗДСл се визира, че за държавен служител може да бъде назначено
лице, което: т. 6 - отговаря на
специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на
съответната длъжност.
Посоченото правно основание за прекратяване на
правоотношението на оспорващия изисква наличие, в отношение на кумулативност,
на две предпоставки - държавният служител да е назначен при неспазване на
условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението да съществува и към момента на
прекратяване на правоотношението. Тези условия са предвидени в чл. 107, ал.1,
т.7 от ЗДСл. За да се прецени законосъобразността на издадената
заповед на процесно правно основание, трябва да се изследват нормативните
текстове към двата релевантни момента и ако към единия от тях липсва нарушение
на нормативната база, то заповедта ще е незаконосъобразна.
В случая жалбоподателят за първи път е назначен,
след проведен конкурс, на длъжността
Началник отдел в „Пътни
такси”, в Дирекция „Пътни такси и разрешителни” при АПИ със заповед № ЧР-СП-97/09.07.2013 г., считано от 15.07.2013 г.
Към този момент са
спазени условията на чл. 7, ал.1, т.6 от ЗДСл, съгласно която разпоредба лицето
трябва да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове
за заемане на съответната длъжност. В противен случай същият не е следвало
да бъде назначаван на държавна служба.
При
прекратяване на служебното отношение на основание чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл.,
съгласно заповед №ЧР-СП-484/12.12.2014 г. също са спазени условията на чл. 7, ал.1, т.6 от ЗДСл, съгласно която
разпоредба лицето трябва да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в
нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Друго е било
основанието, поради което е прекратено служебното правоотношение.
Въпросната заповед обаче е
отменена, видно от представените по делото Решение № 222/08.07.2015 г. на АдмС-Перник, по адм. дело № 121/2015 г. и Решение № 1040/26.01.2017 г. на ВАС на РБ по адм. д. № 10373/2015 г. В съдебните актове е прието, че прекратяването на
правоотношението, поради съкращаване на длъжността "Началник
отдел Пътни
такси, в Дирекция „Пътни такси и разрешителни” при АПИ", е незаконосъобразно, тъй като ново създадената
длъжност Началник
отдел „Специално ползване на пътищата” е с идентични функции и освен това е вакантна. Със заповед
№ЧР-СП-21/14.02.2017 г. жалбоподателят е допуснат да изпълнява точно тази
длъжност, тъй като длъжност е идентична с тази, от която е
съкратен през 2014 г.
По арг. на чл. 103, ал.1, т.2 от ЗДСл, когато
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа
по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме
предишната длъжност в срока по чл. 122, ал.1, служебното правоотношение се
прекратява, се стига до извод, че законът въвежда презумпцията, че
незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, когато
впоследствие бъде отменена, не го прекъсва, т.е. счита се, че правоотношението
продължава да съществува във вида, в който е преди издаването на отменената
заповед, поради което, за да продължи, е достатъчно и необходимо служителят да
се яви да заеме длъжността в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за
отмяна на уволнението. Този извод се подкрепя и от текста на чл. 122, ал.1 и чл.
118, т.1 от ЗДСл.
Предвид това при възстановяването
на К.Т.*** на длъжността Началник отдел
„Специално ползване на пътищата” не
възниква ново правоотношение, а само се възстановява положението по служебното
му правоотношение, такова каквото съществува преди Заповед №ЧР-СП-484 от 12.12.2014 г., като правоотношението се счита за непрекъснато. При това положение
неправилно се приема от органа, че към дата 14.02.2017
г. не са налице изискванията на закона за заемане на
длъжността.
В конкретния случай
безспорно се установява, че към момента на назначаването на служителя на
въпросната длъжност няма нарушение на чл.7, т.6 от ЗДСл, тъй като изискванията
за заемане на същата са спазени, а изискването за притежаване на конкретно
образование се въвеждат по-късно, в период, в който жалбоподателят е с прекратено правоотношение, поради съкращаване на
заеманата от него длъжност.
Ето защо се следва изводът, че при заемането
на длъжността
"Началник отдел Пътни такси, в Дирекция „Пътни
такси и разрешителни” при АПИ" , която е идентична като функции на длъжността Началник отдел
„Специално ползване на пътищата”, са спазени
всички законови изисквания за заемането й от страна на жалбоподателя. Това означава, че не е налице една от кумулативно
изискуемите се в чл. 107, ал.1, т.7, вр. с чл. 7 от ЗДСл предпоставки за
издаване на акт на това основание - държавният служител да е назначен при неспазване на условията по чл.
7 от ЗДСл.
С
възстановяване на служителя на длъжност след отмяна
на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, не
възниква ново правоотношение за друга длъжност, а съществуващото се счита за
непрекъснато. Следователно, в случая не е
налице ново правоотношение за различна длъжност. Последващите промени в структурата на агенцията и утвърждаването на различни изисквания за заемане на
длъжността са ирелевантни в обсъжданата хипотеза, тъй като не променят факта,
че при назначаването си служителят отговаря и на специфичните изисквания за
заемана на длъжността, което изключва прилагане на нормата на чл. 107, ал. 1,
т. 7 от ЗДСл като основание за прекратяване на служебното правоотношение.
Ето защо заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение на К.Т.*** се явява незаконосъобразна и следва да се отмени, като издадена
при допуснато поради нарушение на материалния закон. Отменително
основание по чл. 146, т.4 от АПК.
При разглеждане на делото не са правени
искания за присъждане на направените разноски от жалбоподателя, поради което и
произнасяне в този смисъл не се дължи.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № ЧР-СП-22 от 14.02.2017 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура”, с която е прекратено служебното правоотношение на К.Т.М.*** на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от датата на уведомяването на страните.
СЪДИЯ:/п/