Р Е Ш Е Н И Е

№ 82

гр. Перник, 03.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 54 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.С.В. *** против Решение № 814 от 16.12.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №1888 по описа на съда за 2016 г.

С обжалвания съдебен акт наказателно постановление (НП) №16-1158-001262 от 04.07.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник, издадено срещу А.С.В. ***, е:

• ПОТВЪРДЕНО в частта, с която за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 във вр. с чл. 183, ал.5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева);

• ИЗМЕНЕНО в частта, с която за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева), като за същото нарушение размерът на глобата е намален на 30 лв. (тридесет лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е неправилен, като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснован. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата-началник секотор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник редовно призован, пред съда не изпраща представител и не депозира възражение или становище във връзка с обжалването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество и във връзка с наведените в жалбата доводи за наличие на основания за отмяна на решението жалбата е неоснователна.

С № 16-1158-001262 от 04.07.2016г. Началникът на сектор ПП към ОДМВР-Перник, е наложил на А.С.В. ***. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) за това, че на 09.06.2016 г. в 00:20 часа на територията на област Перник, път Първи клас № Е-79, с. Драгичево, като водач на товарен автомобил с рег. № РА7718ВК, движещ се в посока от гр. София към кв. Даскалово, на кръстовището с ул. Кракра не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, тъй като е преминал на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, с което осъществил състав на административно нарушение по чл. 6, т. 1 във вр. с чл. 183, ал.5, т. 1 от Закона за движението по пътищата ЗДвП и 2. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева) за това, че 09.06.2016 г. в 00:20 часа на територията на област Перник, път Първи клас №Е-79, с. Драгичево, като водач на товарен автомобил с рег. №РА7718ВК, движещ се в посока от гр. София към кв. Даскалово, на кръстовището с ул. Кракра, е управлявал технически неизправно ППС поради несветеща габаритна къса светлина на ляв фар на управлявания автомобил, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. В производството АНД №1888 по описа на съда за 2016г. наказателното постановление е потвърдено в частта по отношение на първото нарушение и изменено в частта, относно второто нарушение, като за същото нарушение размера на глобата е намален на 30 (тридесет лева). За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след анализ на събраните по делото доказателства е приел за безспорно установено, като съответно доказано, че на посочените в НП дата, място и час и при вписаните обстоятелства, наказаният водач е нарушил именно посочените две разпоредби на ЗДвП, за което правилно е административно наказан - коректно с абсолютния размер на предвиденото по отношение на първото нарушение наказание и неправилно по отношение размера на глобата за второто нарушение, предвид което размерът й е намален.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати в хода на производството пред районния съд съществени процесуални нарушения, касателно анализа и оценката на събраните по делото доказателства, що се отнася до нарушението по чл. 6, т. 1 във вр. с чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП. При извършваната касационна проверка не се установи грешка при формирането на вътрешното убеждение на районния съдия от обективна страна предвид събраните по повод спора доказателства. Решаващият първоинстанционен състав, с оглед задължението си да издири обективната истина (чл. 13, ал. 1 от НПК) е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства, касателно нарушението по т. 1 от НП и без да придава, на което и да е от тях предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 от НПК). Взел е решението си по вътрешно убеждение, основано в закона (чл. 14, ал. 1 от НПК). Без основание е оплакването на касатора за едностранчиво ценене единствено на данните, изведени от обясненията на актосъставителя и свидетеля по съставения за процесните нарушения акт. Районният съд е независим в правото си да обоснове фактическите си заключения в показанията на определени свидетели, както и да отхвърли възраженията на наказаното лице, като единствено е задължен да мотивира своите съображения за това, каквото с решението е и сторено с частта от мотивите, отнасяща се до обясненията на свидетелите Пл. С. и Д. Колев, отнесени и към съдържанието на съставения по надлежния ред акт за установяване на това нарушение. Касационният състав напълно споделя изводите за безспорна доказаност от обективна и субективна страна на факта на извършване на процесното нарушение и при сочените обстоятелства.

Във връзка с горното, установил правилно релевантните към нарушението по т. 1 факти, районният съд е достигнал до правилни изводи по правото, приемайки, че деянието съставлява от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 6, т. 1 във вр. с чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП, за което е наложено съответно по вид, справедливо и в минимален законов размер административно наказание.

По отношение нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП и решението на районния съд да измени наказателното постановление в тази му част, като редуцира единствено размера на наложеното наказание в жалбата липсват доводи. С оглед искането на касатора обаче за отмяна на НП в цялост, касационният съд, при липса на сочени касационни основания и доводи във връзка с тях за отмяна на решението на Районен съд - Перник в тази му част, дължи единствено проверка относно правилното приложение на материалния закон от първата съдебна инстанция. В тази връзка при правилно, като съответна на доказателствата, установена фактическа обстановка, решаващият първоинстанционен състав е приложил правилно материалния закон, като за същото нарушение, е намалил размера на глобата в стойност на абсолютния предвиден от законодателя размер. Безспорно се установява по делото, че по път, отворен за обществено ползване, от гр. София към пътен възел Даскалово касаторът е управлявал МПС с неизправно МПС, с което е нарушил чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП. В случая водачът не е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗДвП задължение за управление на технически изправно МПС, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП. Като е изменил размера на административното наказание и го е привел в законоустановения такъв, районният съд е постановил правилно решение.

С оглед гореизложеното съдът намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Изводите на въззивния съд са правилни, поради което решението му като постановено в съответствие с материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 814 от 16.12.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1888 по описа на съда за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/ 2./П/