Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

гр. Перник, 03.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 63 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА (ДИТ) - ПЕРНИК против Решение № 231 от 14.12.2016г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 393 по описа на съда за 2016г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000248 от 05.07.2016 г. на Директор на ДИТ - Перник, с което на „ЕКСПАНЖЪН“ ООД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 39, вх. Д, ап. 107, представлявано от А. С. С.-управител, за неизпълнение в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. от Кодекса на труда (КТ) на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Жалбата съдържа доводи срещу изводите на районния съд за незаконосъобразно ангажирана отговорност на наказаното дружество поради липса на извършване на вмененото с НП нарушение на трудовото законодателство предвид наличие между страните на гражданско, а не трудово правоотношение. Пледира се доказаност на процесното нарушение и неговото авторство и законосъобразност и справедливост на наложената имуществена санкция. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди изцяло процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ст. ю.к. Михайлов. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, „ЕКСПАНЖЪН“ ООД, гр. Перник, пред съда се представлява от адв. С.. Възразява срещу жалбата, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С НП № 14-0000248 от 05.07.2016г. Директорът на ДИТ-Перник, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложил на „ЕКСПАНЖЪН“ ООД, гр. Перник, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 11.05.2016 г., като не е уредил като трудови правоотношенията по предоставяне на работна сила посредством сключването на трудов договор в писмена форма с лицето К. М., заварена на 11.05.2016г. да работи в обект-бърза закуска „Диабло“ в гр. Радомир като „работник кухня“, в който обект дружеството осъществявало дейност, не е изпълнил задължението си по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Радомир. В производството АНД № 393 по описа на съда за 2016г. наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след събиране и анализ на събраните по делото доказателства, при извършена проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, е достигнал до извод по същество за неизвършване от страна на наказаното дружество на вмененото му нарушение на трудовото законодателство поради липса на установено наличие на елементи на трудово правоотношение по повод извършваната от Кр. Маринова дейност в обект, стопанисван от ответника по жалбата.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Основателно е оплакването на касатора за неправилно приложен от страна на районния съд материален закон.

От фактическа страна районният съд е приел за безспорно установено, отразеното по фактите в акта и НП, а именно: че на 11.05.2016г. Кр. Маринова е заварена от контролни органи на ДИТ да работи в обект-бърза закуска „Диабло“ в гр. Радомир като „работник кухня“, в който обект настоящият ответник осъществявал дейност, за което е съставен акт за нарушение на КТ. Решаващият съд е приел, че в акта и НП липсват вписани съществени елементи на трудово правоотношение, поради липса на данни за работно място, продължителност на работния ден и седмица, уговорено трудово възнаграждение и конкретни действия, които М. е извършвала. Прието е още, че за наличие на елементите на трудово правоотношение не могат да се използват данните от декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, която К. М. е попълнила в хода на проверката на място. Направен е още извод, че М. се била явила да се обучава с цел да може да изпълни задълженията си по сключения граждански договор, с което е дадена пълна вяра на част от безспорно противоречивите й и непоследователни показания, но без обосновка защо същите се ценят като основен доказателствен източник само в едната тяхна част.

На основание тези си изводи по фактите, районният съд е заключил по правото, че по своя характер правоотношението между настоящия ответник и М. не било трудово и разкрива белезите на облигационно такова, като това си съждение е обосновал с неизчерпателен анализ на трудов договор и договор за „услуги“, без заключения във връзка с конкретиката на казуса. Така районният съд е направил несъответен на доказателствата извод от обективна страна за липса на установени към датата на извършване на процесната проверка елементи на трудово правоотношение между лицето К. М. и настоящия ответник. Съображенията са следните:

К. М. е попълнила в хода на проверката на място декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която е отбелязала, че се „обучава, както и че работи от 11.05.2016 г., с работно време от 13:00 часа до 15:00 часа, срещу възнаграждение от 20.00 лв., без да е посочила, че има сключен към този момент граждански договор.

На етап проверка по документи, последващ проверката на място, пред ДИТ - Перник е представен граждански договор № 1 от 01.05.2016г., сключен между настоящия ответник и М., с който същата се е задължила да изпълни „заявка за кетъринг услуга по договор, в подразделение на предприятието, независимо от основния работен процес“, като насрещно „ЕКСПАНЖЪН“ ООД, гр. Перник се е задължило да изплати на изпълнителя сумата (6% от продажната цена на реализираната продукция, но не по-малко от 100 лв.) в срок до 31.05.2016г. В договора е отбелязано още, че „конкретната сума се установява с протокол, след издаване на фактура от фирмата заявител.“ Така представения договор не съдържа съществени уговорки, присъщи за този вид договори.

Пред съда М. в хода на съдебното следствие заявява: „в заведението бях с договор“, „фирмата кандидатстваше за назначаване на безработни лица“, „аз чаках, за да мога да започна“, „трябваше да се запозная с процеса на работа, какво ще се изисква от мен“, „назначена“ бях на граждански договор“, „беше малко преди да напусна работното място“, „точно в този диапазон (от 13:00 до 15:00 часа) аз трябваше да бъда там“, „най-вероятно по моя инициатива е сключен гражданския договор, по обяви вероятно съм разбрала за свободните работни позиции“, „мисля, че сключих гражданския договор в офиса, но не съм сигурна“, „гражданския договор беше сключен за конкретни задачи - фирмата определя какви задачи могат да бъдат дадени, като кандидатстваща за главен готвач, те идват от страна на работодателя“.

Свидетелят Д. С., гл. инспектор в ДИТ - Перник, актосъставител, пред съда потвърждава заключенията си в акта, както и заявява, че към момента на проверката на място К. М. е работила на скарата, както и че към този момент М. не е споменавала да е страна по граждански договор с ответника (каквото обстоятелство същата не е и вписала в декларацията).

Горното не е спорно в производството пред районния съд, но всички тези факти неправилно са преценени от районния съд като недостатъчни за извод относно наличие на трудово правоотношение. Анализът на т.нар. граждански договор, част от съдържанието на декларацията и показанията на разпитаните по делото свидетели налагат извод, че сключеният договор няма характер нито на договор по чл. 258 - чл. 262 от ЗЗД, нито на такъв по чл. 280 - чл. 292 от ЗЗД, като същевременно преобладаваща част от уговорките по същия, частично даже необективирани в него, декларацията и свидетелството на М., сочат на правоотношение по предоставяне на работна сила и целен трудов резултат, тъй като:

-с гражданския договор не е уговорено престиране на конкретен трудов резултат (извършването на работата/предоставяне на резултата), еднократен в повечето случаи, с постигането на който договорът се прекратява. Договорено е общо и неопределено, но със срок (възможно е всеки ден?) „изпълнение на заявка за кетъринг услуга“, без да са налице данни М. да извършва или да се занимава с подобен вид дейност (същата има данни да е регистрирана като безработно лице). М. свидетелства, че била „назначена“ съгласно договора, за изпълнение на конкретни задачи, които „фирмата“, „работодателят“ определя. Свидетелството на М. е и за работно място, което същата е следвало да напусне след определено време, т. е. не е свободна от контрола на наелото я лице, което сочи и за неин работодател.

-предметът на договора се припокрива с основната дейност на наказаното дружество в проверения обект, а Маринова сочи още, че е разбрала за свободни работни позиции в обекта на работодателя, във връзка с които се намира в заведението;

-причината, която М. изтъква за присъствие в обекта е, освен на основание гражданския договор, също и обучение, което като непоследователно и без връзка с последвалите обяснения за наличие на граждански договор, за който обаче не е знаела към момента на проверката на място, и за който не си спомня нито къде, нито по чия инициатива е сключила, което във връзка и с липсата на подобно вписване в декларацията, е следвало да не бъде ценено като основание за извод по фактите, респективно по правото. По разбиране на настоящия съд този договор не е и съществувал към датата на проверката, нито в писмен, нито в неформален вид.

-по делото не са налице доказателства относно факт на приемане на „целения“ с гражданския договор неясен резултат, съответно не са и налице данни за овъзмездяване.

От изложеното следва, че лицето определено е било подведено със сключването на т. нар. граждански договор, сключен с единствена цел заобикаляне разпоредбите на трудовото законодателство, респективно лишаване от съответни трудови, социални и здравни права. Към момента на проверката факт е било правоотношение по предоставянето на работна сила, неуредено като трудово, съобразно изискванията на КТ.

Гореизложеното обосновава отмяна на решението на районния съд, като предвид яснота на спора от фактическа страна (не е налице необходимост от събиране на нови доказателства), делото ще бъде решено по същество от настоящата инстанция.

Липсата на мотиви и изводи относно процесуална законосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция, налага извършването на проверка от настоящия съд. Актът за установяване на процесното неизпълнение и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, съдържат изискваните съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити, като в производството са съобразени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Производството е протекло без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното дружество.

В акта и НП административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект. Наведените фактически основания във връзка с обстоятелствата, при които е извършено нарушението и датата на извършването му, настоящият съдебен състав намира за достатъчни и относими към дадената правилна правна квалификация на деянието. Същите се доказват и от събрания включително в хода на съдебното следствие пред районния съд доказателствен материал.

На основание изложеното следва извод, че първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Доколкото административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна наказателното постановление, издадено в процесуално законосъобразно производство, при правилно приложен материален закон и с наложена санкция в справедлив минимален законов размер, следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 231 от 14.12.2016г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 393 по описа на съда за 2016г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0000248 от 05.07.2016г. на Директор на ДИТ-Перник, с което на „ЕКСПАНЖЪН“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от А. С. С.-управител, за неизпълнение в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. от Кодекса на труда (КТ) на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/