Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

гр. Перник, 03.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 71 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник против Решение № 411 от 01.12.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 934 по описа на съда за 2016г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление ((НП) № 9-А-5/07.04.2016г. на Директора на РИОСВ - Перник, с което на „МАЛИНОВ ГОЛД“ ЕООД, ЕИК 203672546, седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл. 6, ет. 6. ап. 18, представлявано от Й.А. М.-управител, за неизпълнение на задължението по чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 4, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (по-нататък Наредбата), на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 162, ал. 1 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).

В жалбата се излагат доводи срещу изводите на районния съд за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения касателно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и конкретно относно датата на извършване на процесното нарушение. Възразява се и срещу броя на „нарушенията“ в процесния случай, както и срещу извода на районния съд за немотивирано определяне размера на наложената в процесния случай санкция. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от гл. ю.к. Генчева. Поддържат жалбата.

Ответникът по жалбата, „МАЛИНОВ ГОЛД“ ЕООД, гр. Кюстендил, редовно призован, не изпраща представител, не депозира възражение и не ангажира становище по повод касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 9-А-5/07.04.2016г. Директорът на РИОСВ - Перник, е наложил на „МАЛИНОВ ГОЛД“ ЕООД, гр. Кюстендил, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 162, ал. 1 от ЗООС, имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева) за това, че към 04.11.2016г., като не е уведомило писмено на най-ранен етап РИОСВ - Перник за свое инвестиционно предложение - изкопни и промивни дейности, извършвани на дълбочина около 5-6 м, чрез използването на тежка техника, в поземлен имот №022032, местност „Мерата“, землище на село Копиловци, община Кюстендил, с площ 1.315 дка, с начин на трайно ползване - „полска култура“, отдаден му под наем с договор от 01.10.2015г. сключен с Д. Й. М.-собственик на имота, не е изпълнило задължението по чл. 95, ал. 1 от ЗООС във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредбата.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник, като в производство по АНД № 934 по описа на съда за 2016г. наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след заключения по фактите на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, при извършена цялостна проверка за законосъобразност, е приел производството по налагане на имуществена санкция за проведено при допуснати съществени процесуални нарушения, довело до ограничаване процесуалните права на наказаното лице, поради липса на посочена в акта и НП дата на неизпълнение на задължението, несъобразяване в производството на принципа, залегнал в чл. 18 на ЗАНН, както и липса на мотиви за определяне конкретния размер на наложената имуществена санкция.

Решението е правилно като краен резултат и ще следва да бъде оставено в сила, но с мотиви, различни от тези изложени от решаващия съд. Съображенията на касационната инстанция за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС (в ред. към 04. 11.2015г.) възложителят на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено.

Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1, изр. 1 от Наредбата (в ред. към 04.11.2015г.) възложителят е длъжен да информира писмено компетентните органи-МОСВ/РИОСВ, в най-ранния етап за своето инвестиционно предложение, като внася уведомление в един екземпляр на хартиен носител и в два екземпляра на електронен носител.

От съдържанието на цитираните материалноправни норми следва, че задължение за писмено уведомяване относно инвестиционно намерение има лице, притежаващо качеството „възложител на инвестиционно предложение“. В тази връзка легална дефиниция на понятието „възложител на инвестиционно предложение“ се съдържа в §1, т. 20 от ДР на ЗООС, съгласно която това е „обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или административен акт, има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение.“ На свой ред т.17 от §1 на ДР на ЗООС дава определение на понятието „инвестиционно предложение“, съгласно която дефиниция това е предложение за извършване на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми или друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми.

Настоящата инстанция приема, че нито в АУАН, нито в хода на производството по налагане на имуществена санкция, приключило с издаване на НП, наказващият орган е обоснонвал извод и е ангажирал доказателства, че именно наказаното в настоящото производство ЮЛ притежава изискваното от ЗООС качество „възложител на инвестиционно предложение“. Нормата на чл. 95, ал.1 от ЗООС предвижда задължение за възложителят на инвестиционното предложение да информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено. Липсват установявания, липсват доказателства, които да сочат и респективно да доказват по безспорен и категоричен начин, че извършването на твърдяното административно нарушение е извършено от ответната страна, т.е твърдяното нарушение не е доказано. В тежест на административният орган е да събере и представи доказателства, които да налагат като единствено възможен, обоснован и логичен извод този, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на конкретното административно нарушение и че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на конкретно посочено лице-нарушител посредством налагане на административно наказание. В процесния случай от данните по делото е видно, че действията, извършвани на мястото на извършената проверка са се състояли в „изкопни и промивни дейности, извършвани на дълбочина около 5-6 м, чрез използването на тежка техника“. Административно наказващия орган е следвало надлежно да установи дали „МАЛИНОВ ГОЛД“ ЕООД, гр. Кюстендил е „легитимирано“ да инициира процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) (чл. 2, ал. 1 от Наредбата), т. е има ли „делегацията“ на специален закон, нормативен или административен акт да инициира или да кандидатства за одобряване на инвестиционно предложение по смисъла на т. 17 от §1 на ДР на ЗООС.

На следващо място и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление единствено е посочено, че дружеството е привлечено към отговорност за това, че не е изпълнило задължението си за уведоми РИОСВ за инвестиционното си намерение-изкопни и промивни дейности на дълбочина около 5-6метра. В приложение № 1 и № 2 на ЗООС са посочени инвестиционните предложения, за които е необходимо уведомяване, а от установеното в АУАН и НП не може да се направи еднозначен извод за какво следва да се подаде уведомяване-дали за извършване на строителни работи, дали за изграждане на инсталации или схеми или за друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми. При липса на установявания, в какво точно се състои „инвестиционно предложение“ е недопустимо, чрез свидетелски показания да се дописват фактически основания. Според настоящия състав така описано нарушението води до нарушаване правото на защита на "Малинов голд" ЕООД, което е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. При това положение от една страна санкционираното лице е поставено в невъзможност да разбере къде точно е предвидено задължението, за неизпълнението на което е санкционирано, а от друга страна съда е поставен в невъзможност да извърши проверка, действително ли лицето има такова задължение.

Към дата на издаване на наказателното постановление е в сила и разпоредбата на §1, т. 4 от Наредбата, указваща кой е „най-ранният етап“ за писмено информиране на компетентния орган по смисъла на чл. 4, ал. 1, а именно: „етапът, в който е налична информация в обхвата и съдържанието по чл. 4, ал. 3 за определяне и провеждане на приложимата процедура по глава шеста от ЗООС“. В акта и НП единствено е посочено, че наказаното дружество не е изпълнило задължение по чл. 95, ал. 1 от ЗООС, но не става ясно какви са съображенията на актосъставителя/наказващия орган да приеме, че подобно задължение за уведомяване е вече възникнало във връзка с екологичното законодателство.

Основателни са възраженията на касатора, отнасящи се до липса на посочена дата на извършване на нарушението, и извод за неспазен принцип по чл. 18 от ЗАНН, но с оглед изведените по-горе изводи свързани с материалната незаконосъобразност на актовете не се променя изхода на спора.

По изложените съображения настоящият съдебен състав, намира, че доколкото от страна на административно-наказващият орган не е доказано по безспорен и несъмнен начин осъществяването на състава на административно нарушение по смисъла на чл. 95, ал.1 от ЗООС във вр. с чл. 4, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда от лицето сочено за нарушител, то решението на районен съд Перник като краен резултат ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 411 от 01.12.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 934 по описа на съда за 2016 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/