Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

Гр. Перник, 04.04.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Е. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 75 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт А. М. срещу съдебно решение № 856 от 27.12.2016 година, постановено по АНД № 1338 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000046 от 19.05.2016 година на Директора на ДИТ – Перник, с което на „Каприз“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Бели брег“ № 3, представлявано от управителя Б. К.Б. в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за неизпълнение на чл. 128, т. 2 от КТ.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд за незаконосъобразност на производството, като се твърди установена, съответно посочена в НП дата на извършване на нарушението, а по същество доказано нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ от обективна страна. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт А. М., който поддържа касационната жалба. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът по касационната жалба „Каприз“ ЕООД, гр. Перник, редовно призован, се представлява от адвокат К.С. ***, който възразява срещу касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С НП № 14-00000046 от 19.05.2016 година Директорът на ДИТ – Перник е наложил на „Каприз“ ЕООД, гр. Перник, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за това, че на 01.03.2016 година, в гр. Перник, не е изплатил в уговорения срок – до 30 число на следващия месец, уговореното трудово възнаграждение за месец януари 2016 година на лицето В. В. Р. за извършената работа на длъжност „Продавач на закуски“ в обект на дружеството, находящ се в гр. П., представляващо неизпълнение на задължението по чл. 128, т. 2 от КТ.

Оспорено пред Районен съд – Перник, наказателното постановление е отменено с мотиви за процесуална незаконосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция поради липса на вписани в акта за установено административно нарушение дата и място на неговото извършване, представляващо съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да бъде извършена проверка относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и по същество е направен извод за недоказаност на извършването на процесното нарушение поради наличие на безспорни насрещни доказателства за извършено плащане, а именно – декларация подписана от В. В. Р., в която последната заявила, че „нищо не й се дължи“, както и свидетелски показания на А.Н. и А.Х., заявили пред първоинстанционния съд „даване“ на Рангелова на парична сума в размер на 350 лева в деня, в който същата напуснала работа.

Решението е неправилно.

Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд за съществено процесуално нарушение липсата на вписване в акта за установено административно нарушение на датата и мястото на неизпълнението на процесното задължение. Действително датата и мястото на процесното нарушение не са изведени конкретно, но обстоятелствената част на АУАН съдържа данни, от които без съмнение е датата на извършване на нарушението (до 30 число на следващия месец…за положения от нея труд през месец януари 2016 година), както без съмнение е и мястото на извършване на нарушението (в обект на „Каприз“ ЕООД, гр. Перник, находящ се в гр. П.. Тези данни, макар и не конкретно посочени, са част от НП, което нарушение е преодоляно в условията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и са напълно достатъчни за приложимия към датата на извършване на нарушението материален закон, съответно не препятстват извършването на преценката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и дават възможност да се прецени териториалната, времева и материална компетентност на актосъставителя.

Неправилни и несъответни на доказателствата са приобщените по повод спора са изводите на решаващия първоинстанционен съд за недоказаност на процесното неизпълнение, респективно неправилно приложен материален закон. При съответни на доказателствата изводи по фактите, съжденията за недоказаност на нарушението не намират опора в приложимия към датата на извършване на нарушението материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да изплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд (чл. 128, т. 1 от КТ). По делото не се спори, че работодателят е бил задължен да изплаща уговореното трудово възнаграждение, включително за месец януари 2016 година по силата сключения писмен трудов договор с В. В. Р. Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка…, а по писмено негово искане - се превежда на влог в посочена от последния банка. Т. е. изплащането на това възнаграждение, що се отнася до изпълнение на задължения към държавата, което неизпълнение е предмет на административнонаказателни производства, се удостоверява посредством подпис на работника или служителя във ведомост, разписка или посредством документ за банков превод. По делото са представени ведомости за заплати на „Каприз“ ЕООД, гр. Перник, за месец януари 2016 година, в която няма подпис на В. В. Р. срещу начислената сума от 277.23 лева, съответно фиш за заплати за месец януари 2016 година на В.В. Р.. Така представените доказателства неправилно са оценени от районния съд при съвкупния им анализ. Когато изпълнението на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомост, а още повече съпроводено с фиш (каквито са фактите по отношение възнаграждението за месец декември 2015 година), който, подписан може да бъде приравнен и на разписка, в обичайния случай не се пораждат съмнения относно факта на плащане и основанието за това плащане (ако тези факти се оспорват, същите подлежат на установяване по надлежния ред, който не е част от настоящото производство). Когато обаче са налице от една страна ведомост за заплати на дружеството за месец януари 2016 година, в която липсва подпис на В. В. Р. срещу сумата от 277.23 лева и фиш за заплати за месец януари 2016 година, също без подпис, а от друга страна се твърди направено плащане, което се сочи да е удостоверено единствено посредством подпис на лицето в „декларация“, което плащане работникът отрича да е получил, така представените доказателства следва да се оценяват с оглед изискванията на закона и в рамките единствено на административнонаказателното производство. От една страна налице са два документа – ведомост за заплати за месец януари 2016 година и фиш за заплата за месец януари 2016 година, изходящи от работодателя, но неподписани от В. В. Р.. Документите, в които съгласно разпоредбите на КТ работодателят може да обоснове, съответно да докаже, изпълнението на задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ що се отнася до контрола по спазване на трудовото законодателство и реализирането на репресия от страна на държавата са посочени изчерпателно в чл. 270, ал. 3 от КТ, указващ императивно начините на обективиране изплащането на трудовото възнаграждение. Работодателят не е свободен да избере друг начин на удостоверяване на плащане на възнаграждение за труд, що се отнася до спазване разпоредбите на трудовото законодателство. Документи извън кръга на посочените не са предмет на административнонаказателното производство, не доказват изпълнение на задължението по чл. 128, т. 2 от КТ и подлежат на обсъждане в производство с различен предмет, данни за каквото в случая не са налице. Отворен, като предмет на друг тип контрол, остава въпросът каква е целта на избран подобен подход от страна на работодателя при уреждане на правоотношенията по сключените от последния трудови договори, удостоверяване на плащания на суми за труд в тетрадки и пр. В тази връзка представената, т.нар. декларация, която се сочи да е подписана „вечерта“ на 13.01.2016 година „в колата му“ (на управителя на ответника), въпреки императива на чл. 270, ал. 1 от КТ, които факти не се оспорват по делото, не съдържа достатъчно данни, за да обоснове извод, че същата се отнася до: 1. плащане 2. на сума в конкретен размер 3. явяваща се трудово възнаграждение на В. В. Р. и 4. за месец януари 2016 година, поради което не може да се приеме за „разписка“ по смисъла на чл. 270, ал. 3 от КТ. На свой ред данните, съдържащи се в обясненията пред районния съд на двете лица, намирали се към онзи момент в трудови правоотношения с настоящия ответник, освен че сочат извършване на някакво плащане на В.В. Р., на неустановена дата, на сума от 350 лева, предадена й на части от две лица и сума от 100 лева, са суми които не покриват сумата по ведомостта за месец януари 2016 година и неправилно, с оглед характера на настоящото административнонаказателно производство са преценени от решаващия съд за установено изплащането на трудово възнаграждение посредством свидетелски показания (чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК), в случай на липса на предпоставки по чл. 164, ал. 2 от ГПК или изключение по смисъла на чл. 165 от ГПК.

Гореизложеното обосновава отмяна на решението на районния съд и предвид това, че не се налага събирането на допълнителни доказателства, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, а районният съд не е допуснал в хода на производството съществени процесуални нарушения, включително при формиране на доказателствената съвкупност, които да налагат събирането на допълнителни доказателства, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата касационна инстанция на основание чл. 222, ал. 1 от АПК.

Налице е материална и времева компетентност на органите, водили производството по налагане на имуществената санкция. АУАН и НП имат необходимото съдържание, съставени са в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и не се установяват допуснати в производството съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното дружество.

По същество е безспорно установено, предвид липса на изискваните от КТ документи, оформени по надлежния ред, че към 01.03.2016 година в гр. Перник, „Каприз“ ЕООД, гр. Перник, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от КТ не е изплатил в уговорения срок – до 30 число на следващия месец, уговореното трудово възнаграждение за месец януари 2016 година на лицето В. В. Р. за извършената работа на длъжност „Продавач на закуски“ в обект на дружеството, находящ се в гр. П. с оглед което не е изпълнено задължението по чл. 128, т. 2 от КТ. Ето защо правилно е наложена имуществената санкция на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ. Наложената имуществена санкция е в справедлив размер с оглед обстоятелствата по извършване на нарушението.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 856 от 27.12.2016 година, постановено по АНД № 1338 по описа за 2016 година на Районен съд – Перник, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 14-0000046 от 19.05.2016 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на „Каприз“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя Б. К. Б., в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за неизпълнение на чл. 128, т. 2 от КТ, като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/