Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр. Перник, 28.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д. № 81 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба Д.В.Д., с адрес: ***, срещу решение № 150 от 23.12.2016 г. на Районен съд - Брезник, постановено по н.а.х.д. № 177 по описа на съда за 2016 г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 16-0249-000189 от 14.07.2016 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР) – Перник, срещу касатора за три нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно:

за нарушение по чл.104А от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. ;

за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, административно наказание "глоба" в размер на 150 лв. и

за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 лв.

Недоволен от постановения съдебен акт Д. го обжалва като твърди, че решението на първата съдебна инстанция е постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди, че управлявания от него автомобил е спрян от движение, но заповед за това не му е връчвана и не е уведомяван от органите на МВР.При проверка не е представил контролен талон от свидетелството за управление, тъй като същият му е отнет от контролните органи във връзка със съставен АУАН. На посочените основания касаторът иска отмяна решението на първата съдебна инстанция и на наказателното постановление. Алтернативно се иска делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на РС – Брезник.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Брезник е приел за установено от фактическа страна, че 29.06.2016 г. около 17:30ч в гр. Брезник, на ул.Ангел Коцеянов, Д.В.Д., управлява товарен автомобил М., с рег.№***, като използва мобилен телефон по време на движение без устройство позволяващо ползването му без участие на ръце. При проверката е установено, че товарният автомобил е спрян от движение на 14.02.2015 г., а водачът не носи контролния талон от свидетелството за управление. За така установеното, със съставяне на акт за трите нарушения на ЗДвП на същата дата срещу Д.Д. е образувано административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното НП.

При така установеното по фактите, Районен съд – Брезник, при извършваната цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание и актовете, обективирали го е приел, че същото не страда от съществени процесуални пороци, които да обосноват отмяна на НП на такова основание.

Разгледал спора в неговото същество решаващият първоинстанционен състав след преценка на доказателствата събрани и приобщени по делото е приел за безспорно установени, като съответно доказани, факта на извършване и именно на вменените нарушения на ЗДвП, с посочения автомобил и при вписаните в НП обстоятелства, с наложени наказания в законоустановения вид и размер и на водача на автомобила. С тези мотиви обжалваното НП е потвърдено.

Настоящата инстанция намира наведените в касационната жалбата твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение за частично основателни.

Съгласно чл. 107 от НПК, съдът следва да събира и проверява както доказателства, които разобличават наказания или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които оправдават наказания или смекчават неговата отговорност, като всички доказателства подлежат на внимателна проверка. От друга страна, разпоредбата на чл. 14 от НПК повелява съдът да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, след като /по аргумент от чл. 13, ал. 1 от НПК/ е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истинана. Без значение е дали са налице доказателствени искания на страните. Задължение за съда е и по свои почин да събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и би дало възможност да се отговори на доводите на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление. Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл. 13 и чл .14 от НПК принципи, а и не може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес.

Доказателствено необоснован е обаче направения от съда извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от Д.В.Д. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл. 177, ал.1, т.1, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Не могат да бъдат приети като доказателства, потвърждаващи извършването на нарушение, показанията на разпитаните свидетели: И. В. С.-актосъставител и свидетеля на установяването на нарушението И. Н. И.. От една страна и двамата свидетели заявяват, че не си спомнят за конкретно извършената проверка и констатираното нарушение, а от друга – показанията им се свеждат до принципно разясняване на процедурата за извършване на служебна проверка дали МПС е спряно от движение – „чрез проверка в дежурната част”. Това обаче не е достатъчно за да се приеме за доказано извършването на нарушението. В тежест на наказващия орган е да с надлежни писмени доказателства всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая при конкретната фактическа обстановка това доказване е следвало да бъде извършено чрез представяне на писмени доказателства /вкл. справка от информационните масиви на МВР/, че към момента на проверката управлявания от Д. товарен автомобил е бил спряно от движение. Санкциониращият орган не е представил доказателства в посочения смисъл и съответно не е установил и доказал осъществяването на обективните признаци на административно наказателния състав по чл. 177, ал.1, т.4, предл. първо във вр. с чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП. От друга страна районният съдия не е изискал и не е събрал необходимите доказателства, за да установи въз основа на какво е възприето от АНО за извършено нарушението – управлява спряно от движение МПС.

Същата липса на доказателства се констатира и по отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Пред въззивната инстанция касаторът е твърдял, че не може да представи контролния талон към СУМПС, тъй като той му е отнет във връзка с установено друго нарушение на 18.10.2014 г. от служители на РУП-Етрополе. В тази връзка е пред съда са представени две съдебни решения, които установяват, че действително има съставени и други актове за нарушения и контролният му талон е бил отнет.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд не е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и поради тази причина е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 13 и чл. 14 от НПК и чл. 107 от НПК. Районният съд не е събрал необходимите и относими доказателства, посредством които да стигне до извода, че на касатора е бил върнат контролният талон и той е имал възможност да го представи на контролните органи при проверката на 29.06.2016 г.

Неоснователна се явява касационната жалба по отношение на частта от съдебното решение, с която е потвърдено наложеното основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 50 лв., за нарушение по чл.104А от ЗДвП. От събраните по делото гласни доказателства се потвърждават констатациите описани в АУАН, че при управление на товарния автомобил жалбоподателя е използвал мобилен телефон. За оспорване на тези констатации касатора не е представил никакви доказателства и не ги е оборил. Изложеното в жалбата пред първа инстанция и пред настоящия съд е само твърдение,че контролните органи не са имали възможност от мястото на което са се намирали да възприемат визуално дали говори или не по мобилен телефон. Най-малко в подкрепа на твърдението си, че не е използвал телефон е могъл пред въззивния съд да представи разпечатка от мобилния си оператор, която да удостовери твърдението му. След като не са ангажирани доказателства различни от тези описани в АУАН, то правилно РС Брезник е потвърдил наложеното административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП.

Констатираният по горе пропуск на съда да изиска цялата административно-наказателна преписка от наказващия орган и да събере посочените по-горе доказателства,за нарушенията по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, съставлява съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Допускането му е обусловило неправилност на съдебното решение в тази част при касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При наличието му и на основание чл. 222, ал.2, т. 2 от АПК съдебно решение в частта относно наложените санкции за управление на спряно от движение МПС и непредставяне на контролен талон към СУМПС следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за събиране на доказателства, след което да се извърши проверка и преценка на доказателствата по делото и да се обсъдят оплакванията в жалбата. В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав при Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 150 от 23.12.2016 г., постановено по н.а.х.д № 177/2016 г. по описа на Районен съд гр.Брезник, в частта с която е потвърдено НП № 16-0249-000189/14.07.2016 г. издадено от Началник сектор ПП към ОД на МВР – Перник, по отношение на наложените на Д.В.Д. административни наказания: за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, административно наказание "глоба" в размер на 150 лв. и за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Районен съд гр.Брезник отменената му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150 от 23.12.2016 г., постановено по н.а.х.д № 177/2016 г. по описа на Районен съд гр.Брезник, в частта с която е потвърдено НП № 16-0249-000189/14.07.2016 г. издадено от Началник сектор ПП към ОД на МВР – Перник, по отношение на наложеното на Д.В.Д. административно наказание за нарушение по чл.104А от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/