Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

гр. Перник, 28.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Г. А. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д. № 93 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Тодор Александров, №42, представлявано от В. З. – управител, срещу решение № 151 от 23.12.2016 г., постановено по а.н.д. № 117 по описа на съда за 2016 г. на Районен съд гр.Брезник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно № КГ-1801 от 25.05.2016 г. издадено от Председателя на ДАМТН. С наказателното постановление е санкциониран касаторът, в качеството му на краен разпространител по §1, т. 20 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), като му е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда лева) за нарушение по чл. 18б, ал. 4, т. 2, във връзка с чл. 34в, ал. 1 от ЗЧАВ.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалните правила, касационно основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касаторът моли от съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с което да отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - София, редовно призована за насроченото съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по оспорването.

Окръжна прокуратура Перник, чрез своя представител предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Районен съд гр.Брезник, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства правилно е установил фактическата страна на спора. Приел е, че при извършена от контролни органи към ДАМТН проверка на 13.10.2015 г. в обект – бензиностанция 0758, находяща се в гр.Б.****, е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво за дизелови двигатели. Според проверяващите горивото се разпространява на пазара с Декларация за съответствие с №0234/25.09.2015 г. Установено, че в обекта липса поставена на видно място информация относно: изискванията за качество на разпространяваната партида течно гориво – гориво за дизелови двигатели. За констатираното на 27.11.2015 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 18б, ал. 4, т. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 34в от с.з.

Въз основа на така съставения АУАН, с наказателно постановление № КГ-1801 от 25.05.2016 г., председателят на ДАМТН е наложил на касатора имуществена санкция в размер на 1 000 лева за вмененото с АУАН нарушение по чл. 18б, ал. 4, т.2, във връзка с чл. 34в, ал. 1 от ЗЧАВ, състоящо се в липса на поставена на видно място информация за изискванията за качеството на партидата течно гориво – гориво за дизелови двигатели, определени в чл. 6, т. 2, Приложение №1 от НИКТГУРНТК.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че производството по налагане на административно наказание е образувано без да са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на наложеното наказание. Според мотивите на решението както в акта, така и в НП нарушението е описано в пълнота, като са посочени и обстоятелствата по неговото извършване, съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Направен е извод, че след като изобщо не е имало на разположение необходимата информация, то не следва да се обсъжда въпроса дали е била поставена на видно място или не. Тези констатации са мотивирали районния съд да потвърди наложеното административно наказание, като е приел освен това че не се касае за маловажен случай.

Производството пред настоящата инстанция е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Извършвайки проверка в този смисъл на съдебния акт настоящият касационен състав намира, че районният съд неправилно е приел, че в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на административното наказание. Не се споделя изложените мотиви за законосъобразност на административно наказателната процедура и обоснованост на наложената санкция. Решението е неправилно по следните съображения:

С писмо изх.№ 84-00-390/29.10.2015 г. до управителя на Лукойл-България“ ЕООД е изпратена покана за съставяне и връчване на АУАН. В административно наказателната преписка липсват доказателства поканата да е връчена надлежно на дружеството. В приложените обратни разписки не е вписан изходящият номер на поканата, т.е. те се отнасят до друга кореспонденция.

На датата която е вписана в поканата контролните органи са съставили срещу дружеството АУАН №А 1 -1025/ 27.11.2015 г., в който е посочено, че с деянието си е извършило нарушение по чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ. В АУАН е вписано, че е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, т.е. без участие на представител на нарушителя. Не е отчетен фактът, че поканата не е стигнала до адресата си.

Към АУАН е прикрепена отделна разписка, на която е отразено, че АУАН А1-1025/27.11.2015 г., е получен от Г. Г. – юрисконсулт, чрез длъжностно лице на Столична община район Възраждане на 21.12.2015 г. В разписката не е отбелязано дали юрисконсулта има надлежно оформено пълномощно да получава АУАН и НП от името и за сметка на дружеството.

Въпреки това, отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП е наложил имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 34в, ал.1 от ЗЧАВ. Издаването на НП е станало въпреки нередовността на процедурата по съставяне на АУАН.

В хода на съдебното производство, решаващият състав не е отчел горните нарушения и дефинитивно е записал в мотивите си "при съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила посочени в чл.36-46 и чл.52-58 от ЗАНН“. Този извод не се споделя от касационната инстанция. Съдията докладчик е изградил своите фактически и правни изводи при допуснато съществено процесуално нарушение. Безспорно съдът е длъжен да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, но при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. В случая тези правила не са спазени. От събраните в производството доказателства не може да се направи безспорен извод за изпълнена процедура по връчване на поканата за съставяне на АУАН, в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Горното налага извод, че актът за установяване на административно нарушение не е съставен в съответствие със законовите изисквания, което е довело до съществено нарушение на административно производствените правила. Нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН гарантира правото на нарушителя да възприеме действията по съставяне на акта, като АУАН може да бъде съставен и в негово отсъствие, но при наличие на конкретни обстоятелства, които в случая не са налице.

Нарушаването на тези изисквания води до незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като е ограничено правото на нарушителя да се защити още в хода на самата административнонаказателната процедура. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя при липса на предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН не е от нарушенията, които могат да бъдат санирани по реда на чл. 53 от ЗАНН.

Процесният казус е за неизпълнение на задължение за поставяне на видно място в бензиностанцията на информация за изискванията за качество на горивото, определени в наредбата по чл. 8, ал.1, както буквално гласи чл. 18б ал.4, т.2 ЗЧАВ, посочен в АУАН. Тази наредба е НИКТГУРНТК, чиито чл. 6, т.1, приложение № 2 посочва конкретните показатели и техните оптимални стойности /min-max/ за дизелово гориво. Използваната законодателна техника, с двукратно препращане, е налагала конкретното изписване на всички релевирани разпоредби. Въпреки това в акта за установяване на административно нарушение в частта за правната квалификация на констатациите не е посочена релевантната разпоредба от Наредбата, към която препраща изрично визирания в АУАН текст на чл. 18б, ал.4, т.2 ЗЧАВ.

Едва в НП с посочване на чл. 6, т.1, Приложение 2 от НИКТГУРНТК е допълнена квалификацията, но по този начин не може да бъде преодолян началния процесуален порок, защото деецът е бил лишен от възможността да се защитава пълноценно, предвид и факта на продажба на различни течни горива, за качеството на които има различни изисквания. Допуснатите съществени процесуални нарушения опорочават изначално образуваното административно - наказателното производство и представляват формална предпоставка за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно.

Не се споделя и изводът на РС, за безспорност на вмененото на „Лукойл България“ ЕООД нарушение. От материалите по делото е безспорно установено, че в деня на проверката дружеството в качеството на "краен разпространител" по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, стопанисващо бензиностанция /място по чл. 3, ал.1, т.5 от закона/ е имало задължение да постави на видно място информацията по чл. 18б, ал.4 от закона, включваща по т.2 изискванията за качество, определени в Наредбата по чл. 8, ал.1.

От гласните доказателства, събрани посредством разпита на служителите от ДАМТН и протоколът от проверката не се изяснява релевантния за нарушението факт дали в обекта се е намирала информацията по чл. 18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ и била ли е същата на видно място. Свидетелите говорят за вземането на пробите от горивото и къде е извършена проверката – извън обекта, като не установяват изобщо липсата на информация /св.А. – спомням си, че не съм гледал вътре в обекта какво точно има, защото не е мое задължение. И св. Ц.- в обекта имаха табло и други работи, които не сме ги констатирали на място/. Изводът от изложеното е, че АНО не е доказал извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.

С оглед изложените съображения, касационният състав счита атакуваното решение за неправилно и като такова следва да бъде отменено. Пороците му съставляват нарушение на закона, които не могат да бъдат поправени пред касационната инстанция или чрез връщане за ново разглеждане от друг състав, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Поради това, решението следва да бъде отменено изцяло, поради нарушение на закона и постановено друго, с което се реши делото по същество с отмяна на издаденото наказателно постановление.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение 151 от 23.12.2016 г., постановено по а.н.д.№ 117/2016 г. по описа на Районен съд гр. Брезник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №КГ-1801 от 25.05.2016 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на разпоредбата на чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ на „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/

Членове: /п/ /п/