Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

гр. Перник, 03.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 94 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ)-Кюстендил против Решение № 868 на Районен съд - Перник, постановено по АНД №2135 по описа на съда за 2016 г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление ((НП) № 88 от 03.10.2016г. на Директора на РДГ - Кюстендил, издадено срещу „НИК и КАР ФОРЕСТ“ ЕООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“, бл. 32, вх. В, ет. 7, ап. 67, представлявано от К. А. Л., управител, с което: за неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите (по-нататък Наредба № 8 от 05.08.2011г.) във вр. с технологичен план по позволително за сеч № 0250774/02.07.2015г., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 270 от Закона за горите (ЗГ), на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 100 лв. (сто лева) и за неизпълнение на задължението по чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. във вр. с технологичен план по позволително за сеч № 0277128/02.01.2016г., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 270 от ЗГ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 100 лв. (сто лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно. Жалбата съдържа доводи срещу изводите на първоинстанционния съд за допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения свързани с изискванията на ЗАНН в чл. 40, ал. 1 във вр. с ал. 3, чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от с.з., ограничили правото на защита на наказаното дружество. Пледира процесуална законосъобразност на производството. От касационния съд се иска да се отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като наказателното постановление се потвърди.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, „НИК и КАР ФОРЕСТ“ ЕООД, гр. Перник, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В депозирана по делото „писмена молба“ се излага доводи по същество на спора и се прави искане решението на Районен съд - Перник да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 88 от 03.10.2016г. Директорът на РДГ-Кюстендил е наложил на „НИК и КАР ФОРЕСТ“ ЕООД, гр. Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 270 от ЗГ: имуществена санкция в размер на 100 лв. (сто лева), за това, че в периода от 02.07.2015г. до 02.01.2016г., като е извършил добив на дървесина в имот № 069001, частна собственост, подотдел 98“Б“ по действащия ЛУП, находящ се в землището на с. Боснек, община Перник, в териториалния обхват на ТП ДГС „Витошко-Студена“, без да спази одобрения и регистриран в system.iag.bg. технологичен план за добив на дървесина в същия имот съгласно позволително за сеч (ПС) №0250774/02.07.2015г., не е изпълнил задължението по чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. и имуществена санкция в размер на 100 лв. (сто лева), за това, че в периода от 02.01.2016г. до 23.02.2016г., като е извършил добив на дървесина в имот № 069001, частна собственост, подотдел 98“Б“ по действащия ЛУП, находящ се в землището на с. Боснек, община Перник, в териториалния обхват на ТП ДГС „Витошко-Студена“, без да спази одобрения и регистриран в system.iag.bg. технологичен план за добив на дървесина в същия имот съгласно ПС №0277128/02.01.2016г., не е изпълнил задължението по чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба №8 от 05.08.2011г.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник, като в производство по АНД № 2135 по описа на съда за 2016г. наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след заключения по фактите на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, при извършена цялостна проверка за законосъобразност, е приел производството по налагане на имуществена санкция за проведено при допуснати съществени процесуални нарушения, довело до ограничаване процесуалните права на наказаното лице, поради съставяне на акта за установено нарушение в присъствието единствено на свидетел, но само един, по съставянето му, в условието на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, без наличие на предпоставки за това, поради неясно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, каквито са изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и поради неправилно приложен материален закон по отношение правната квалификация на процесните нарушения в частта, съдържаща налагане на имуществена санкция, поради приложена неотносима към нарушенията санкционна разпоредба на чл. 270 от ЗГ вместо тази по чл. 266 от ЗГ.

Решението е правилно без касационният съд да споделя всички мотиви на решаващия първоинстанционен състав за отмяна на наказателното постановление.

На първо място е допуснат съществен порок в процедурата по установяване на административно нарушение от контролните органи, които правилно е отчетен от районния съд. От свидетелските показания на св. З. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а по документи. Вписания като свидетел по акта-св. С., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели-очевидци, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице липса на свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание. В касационната жалба се сочи, че АУАН бил съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Настоящия състав не открива в кориците на делото официален документ по смисъла на чл. 93. т. 5 от НК във вр. с чл. 85 от ЗАНН. Представеното писмо, с характер на уведомително такова и то подписано със запетая не се възприема и не може да послужи за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Към това писмо липсват приложени съответни протоколи или други документи, обективирали конкретно сочената за извършена на 23.02.2016г. проверка. Съдържащите се в писмото данни е трябвало да се проверят по съответния ред и да бъдат установени по законоустановения ред и да се обективират в АУАН.

На следващо място по делото, освен данните в акта, потвърдени пред първа съдебна инстанция от страна на свидетеля присъствал при съставяне на акта за установяване на нарушението, липсват събрани и приложени каквито и да било други преки доказателства, относно обстоятелствата по извършване на нарушението, неговото авторство и вината на наказаното лице. С оглед спецификата на настоящия казус, потвърждаването пред съда на съдържанието на акта от страна на вписания в същия свидетел, който не е очевидец, не е достатъчно да обоснове извод за доказателствената му сила и достатъчност. Предвид характера на нарушението, изводи относно съставомерност на деянието, респективно правилно приложение на материалния закон, не могат да се основат само и единствено в съдържанието на акт, потвърден в съдебно заседание от свидетеля по съставяне на акта за установяване на нарушението. Такъв вид нарушение е недопустимо да се установи и докаже пред съда единствено посредством показания на лице, невъзприело освен това и лично действията на други „органи“. От страна на административнонаказващия орган, у когото именно е тежестта на доказване при съдебно обжалване, както и предвид твърденията на наказаното лице, невиновен до доказване на противното, по делото не са представяни доказателства за извършвани други процесуални действия с оглед безспорно установяване на обстоятелствата по извършване на нарушението и неговото доказване от обективна и субективна страна. Колкото до производството по налагане на административно наказание недопустимо е и административнонаказателно обвинение да се опре единствено в съдържанието на акт, съставен от длъжностно лице, което не е присъствало при извършване на нарушението. Така в производството и преди, и при издаване на НП, са останали неустановени, като недоказани, обстоятелствата по извършване на нарушението.

По отношение на изискванията по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав намира, че правилно районния съд е акцентирал върху тях. Без съмнение обстоятелствените части на акта и НП съдържат хаотично, и непоследователно обстоятелствено предявено административнонаказателно обвинение. При издаването им са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, непреодолими с издаването на НП и в съдебното производство, доколкото АУАН противоречи на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, не са описани в достатъчна конкретика обстоятелствата, при които е извършено самото деяние.

С оглед гореизложеното решението на районен съд Перник е правилно като същото е постановено при отчетени съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 868 на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 2135 по описа на съда за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/