О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101

Гр. Перник, 28.042017 година.

Административен съд – Перник, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов ЧКАНД № 199 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по частна касационна жалба на Н.К.Н., в качеството му на главен архитект на Община Земен, с административен адрес гр. З.***, област Перник срещу Определение № 76 от 15.03.2017 година, постановено по АНД № 611 по описа за 2016 година на Районен съд Радомир.

С атакувания съдебен акт е оставена без уважение молба на Н.К.Н. за възстановяване на срока за обжалване на наказателно постановление (НП) № ПК-21-ЮЗР-37 от 13.09.2016 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Югозападен район (ЮЗР), с което му е наложена „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл. 144, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 142, ал. 6, т. 1, във връзка с чл. 232, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо поради подадена жалба извън рамките на 7-дневния преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Касаторът твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради нередовност на връчването на процесното наказателно постановление, съответно липса на начало и край на срок за обжалване на постановения правораздавателен акт. Моли съда да отмени определението на първоинстанционния съд и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна – РДНСК - ЮЗР уведомена по реда на чл. 232 от АПК не е депозирала отговор по частната жалба.

Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от лице, за което постановеният съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение преграждащо пътя на съдебното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Настоящият касационен състав, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, намира определението за правилно по следните съображения:

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд за надлежно извършени процесуалните действия на наказващия орган по връчване на АУАН и процесното НП. Доводите на касатора, състоящи се в несъгласие на същия с мястото, на което му е предявено за запознаване и връчване НП е неоснователно и е единствено в подкрепа на защитната му теза от една страна, а от друга опит за незаконосъобразно удължаване на сроковете за обжалване на НП предвидени по реда на ЗАНН при субсидиарното приложение на НПК.

При извършената служебна проверка не се установиха допуснати при водене на процесното административнонаказателно производство съществени процесуални нарушения, които да се явяват пороци на същото, включително да са рефлектирали върху сроковете за неговото развитие и приключване и начините на призоваване и съобщаване, които да обосновават удължаване на срока за обжалване на постановения правораздавателен акт. В тази връзка същите не са повлияли върху законосъобразността на изводите на районния съд, включително по допустимостта на производството, проверка на които се извършва по настоящото дело.

От преписката е видно процесното нарушение, извършено на 29.06.2016 година и установено на 18.07.2016 година с оглед данните в КП № РС-4/18.07.2016 година, във връзка с Разрешение за строеж № 4 от 29.06.2016 година. Актът за установяване на административното нарушение (АУАН) е съставен на 24.08.2016 година в присъствието на касатора, в рамките на тримесечния срок по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, след отправена писмена покана (писмо изх. №РО-3-284-16-00-443/02.08.2016 година – непотърсено от касатора), както и след отправена по телефона покана (КП №2/18.08.2016 година) да се яви за съставяне, предявяване и подписване на АУАН. На 24.08.2016 година Н.К.Н. се е запознал със съдържанието на АУАН, за което по делото са налице достатъчно доказателства, като е отказал да подпише съставения АУАН, който факт е надлежно удостоверен съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН посредством подписа на един свидетел. Н.К.Н. е отказал да получи и препис от съставения АУАН, който факт също е безспорно установен по делото. Обстоятелството, че АУАН е бил предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, разпитани в качеството им на свидетели по делото, се установява по безспорен начин, че АУАН е бил предявен на нарушителя и той се е запознал със съдържанието му, след което е отказал да го подпише, както и е отказал да получи препис от него. Следователно правото му на защита не е било нарушено, поради което не е налице процесуално нарушение в това отношение, от което и следва, че за настоящия частен жалбоподател е налице знание за образуваното срещу него административнонаказателно производство и характера на предявеното административнонаказателно обвинение.

Напълно идентични са и фактите по отношение на предявяването и връчването на издаденото НП. Районният съд е направил съответните правни изводи, които настоящият касационен състав напълно споделя. Настоящият случай не попада в приложното поле на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, както правилно е посочено в прекратителното определение на районния съд, поради което молбата за удължаване на срока за обжалване на издаденото НП е неоснователна. Безспорно в НП е налице удостоверяване на отказа на Н.К.Н. да му бъде връчено последното, който факт се подкрепя и от показанията на разпитаните свидетели по делото. Решението на Н.К.Н. да откаже да извърши посоченото по – горе процесуално действие не рефлектира върху законосъобразността на връчването, а единствено води до извод за опит от негова страна да шиканира производството. Процесуалният закон осигурява на лицата, срещу които се водят административнонаказателни производства, достатъчно процесуални гаранции и способи за адекватно реализиране на правото им на защита. Но не дава възможност на същите да „водят“ производството. Това е правомощие на надлежните органи, които следва да се ръководят единствено и само от закона. При съобразяване в случая с процесуалните разпоредби, на нарушителя е осигурена в пълнота възможност да организира своята защита, от която последният не се е възползвал в рамките на предоставения му от закона преклузивен процесуален срок.

Предвид горното определението на районния съд е правилно, поради което същото ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 76 от 15.03.2017 година, постановено по АНД № 611 по описа за 2016 година на Районен съд Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/