Р Е Ш E Н И Е

№ 138

гр. Перник, 12.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при съдебния – секретар А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 450/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Б.С.Б.*** с ЕГН**********,***, чрез адв.В.Д.*** срещу Администрацията на Министерски съвет на Република България. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. от отменените актове на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /МКВПМС/. Ищецът претендира и присъждане на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба-06.10.2016 г.

Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по исковата молба-Администрацията на Министерски съвет на РБ гр.София, редовно и своевременно призован не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор по исковата молба, с който се твърди, че същата е недопустима, а по същество неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Перник, чрез своя представител дава заключение за основателност на предявения иск, като счита, че обезщетението следва да е по справедливост и съответно на определени подобни обезщетения на пострадали от земетресението в Пернишки регион.

Административен съд - Перник, след като обсъди наведените с исковата молба основания, твърденията на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жилището на ищеца се намира в село Дивотино, общ.Перник, ул. "**", № **. Същото представлява масивна двуетажна къща със застроена площ от 60 кв.м. Къщата се обитава от семейството на Б.С.*** и е тяхно единствено жилище. След земетресението на 22.05.2012 г. на територията на Пернишка област, семейното жилище на ищеца е пострадало. Земетресението предизвиква напукване на носещите тухлени зидове и изместване на покривната конструкция, наред с други многобройни повреди по стените, външна облицовка, вътрешните стени, стълбището, улуците и комините.

Непосредствено след бедствието на територията на Община Перник е приведен в действие планът за защита при бедствия по реда на чл.65, ал.2, т.3 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/. Това дава основание на ищеца да подаде пред Кмета на Община Перник искане за подпомагане с вх. №083/22.05.2012 г. Молбата е с правно основание чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/. При огледа на имота, назначената от Кмета на Община Перник комисия е установила, че сградата се нуждае от укрепване. Според приложеното конструктивно становище укрепването следва да се извърши с външни колони и пояси на две нива /вж. конструктивно становище от инж.Г.Пешевски/.

С Решение № 1/11.02.2013 г. на МКВПМС, по точка 2056 от приложение №1, на ищеца е определена възстановителна помощ в размер на 1028 лева. Това решение е оспорено относно неговата законосъобразност и с решение № 198/18.10.2013 г., постановено по адм. дело № 350 по описа на АС Перник за 2013 г. е отменено. Мотивите на съда, за да постанови отмяна са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липса на мотиви и нарушаване на чл.35 от АПК. Преписката бе върната на органа за ново произнасяне.

След влизане в сила на съдебното решение на 27.06.2014 г. МКВП при МС не се произнася според указанията на съда.

МКВП към МС не отговаря на нито едно от питанията отправени от ищеца, както и на направеното предложение за споразумение.

Липсата на произнасяне продължава до 29 октомври 2015г. На тази дата с Протокол № 5/29.10.2015 г., т. 2.2, приложение №3, точка 167 е определен размер на възстановителна помощ 507 лв. И това решение е обжалвано по съдебен ред пред Административен съд София град, като е образувано адм.дело № 12019/2015 г.

С решение № 1022/22.02.2016 г. по адм. дело № 12019/2015 г. на АССГ, 48-ми състав, съдът обявил за нищожна точка 167 от Приложение № 3 към т. 2.2 от Протокол № 5/29.10.2015 г. и върнал преписката за ново произнасяне. Основание за нищожността е, че повторното решение на МКВП при МС е постановено при пряко противоречие с мотивите на отменителното решение на АС Перник.

С исковата молба предмет на настоящото производство се твърди, че в резултат многогодишните съдебни спорове и отношенията между С.Б.*** и МКВП при МС, у господин Б.*** се натрупва огромно разочарование и раздразнение, провокирани от липсата на своевременна помощ от страна на държавата по отношение на него и семейството му.

Възмущението му е провокирано и от демонстрираната недосегаемост, пренебрежение и „претупване на работата“ при изпълнение на задълженията от страна на МКВП при МС, които са установени със закон от една страна и съдебно санкционирани от друга.

Спор по фактите между страните няма. В писмения отговор представен по делото с вх.№824/11.04.2017 г. е заявено, че не е налице акт, действие или бездействие на ответника, нито на МКВП при МС, от които да са настъпили вреди за Б.С.. Твърдените от ищеца „разочарование и раздразнение“ , както и „обида, малоценност и незначителност като гражданин“ не са в пряка причинна връзка с актове или действия на служители на отвентика, поради което не могат да бъдат основани за ангажиране на отговорността му.

Настоящият състав намира, че следва да обсъди и направените от ответника възражения, макар писмения отговор по исковата молба да не е постъпил в срока по чл.131 от ГПК. Настоящето производството се развива по АПК и съгласно трайно установената съдебна практика на ВАС не се прилагат преклузивните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ГПК, вр. ал. 2.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Участието на държавата в гражданските правоотношения предполага гражданска правосубектност, а такава, съгласно чл. 131 от Закона за лицата и семейството притежават юридическите лица. Законът за администрацията (ЗА) не признава качеството юридическо лице, съответно не признава гражданска правосубектност на изброените в него административни органи. Законът признава такова качество, правосубектност на техните администрации. В чл. 40, ал.3 от ЗА администрацията на Министерския съвет е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. В този смисъл исковата претенция е насочена срещу юридическото лице, към чиято структура принадлежи органът, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковата молба е предявена срещу легитимиран ответник.

Не се споделя твърдението на ответника за недопустимост на исковата претенция, тъй като не били налице акт, действие или бездействие, от които да са произтекли вреди за ищеца. От представените по делото доказателства е видно, че са налице два акта на МКВП при МС, които са отменени по надлежния ред като незаконосъобразни. Това е достатъчно основание исковата молба да е процесуално допустима, поради което по нея се дължи произнасяне.

Разгледана по същество е частично основателена.

Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно - обезпечителна, в какъвто смисъл е т. 6 от ТР № 3/2004 година на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите /ЗДД/.

Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността.

Безспорно от събраните в хода на съдебното дирене доказателства е налице произнасяне на МКВП при МС, както следва: с решение № 1/11.02.2013 г. на МКВПМС, по точка 2056 от приложение №1 и след това с Протокол № 5/29.10.2015 г., т. 2.2, приложение №3, точка 167. И двата акта са отменеи по съдебен ред като незаконосъобразни. Ето защо в случая е налице първата от посочените по - горе кумулативни предпоставки- отменен по надлежния ред административен акт.

Неимуществен вреди са нематериални блага като накърнен обществен престиж, пропусната възможност за професионална реализация, страдания, незачитане на човешко достойнство, право на свобода на личността и други. В производството по обезщетение за вреди по ЗОДОВ, както и в общия исков процес, ищецът носи тежестта да докаже иска си по основание и размер. Доказването на основанието на иска се свежда до установяването на фактите, от които ищецът черпи съществуването на спорното право на обезщетение. Установената в чл. 154, ал. 1 от ГПК тежест на доказване изисква провеждане на главно и пълно доказване от страна на ищеца на релевантните за правото на обезщетение факти. В настоящия случай ищецът проведе пълно и главно доказване на претърпените неимуществени вреди, като ангажира безспорни доказателства в тази насока. Психическото състояние на ищеца се установи в хода на съдебното дирене и чрез гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Георги Иванов Иванов. Пред съда свидетелят заяви, че познава Б.С. от детските си години. Знае къде се намира къщата му и лично е помагал за възстановяване на същата след земетресението. По негови лични впечатления ищецът, за периода след земетресението и до настоящия момент е притеснен от факта, че за да получи обезщетение трябва да води дела и да доказва правото си по съдебен ред. Според свидетеля т-н Б. му е споделял лично недоволството си от работата на МКВП при МС и забавянето на произнасянето по негови искания. От свидетелските показания, които съдът кредитира като достоверни и основаващи се на лично възприятие е видно, че настоящият ищец бил силно притеснен на първо място от природното бедствие, а впоследствие и от невъзможността да получи адекватна и очаквана помощ от компетентната държавна институция-МКВП при МС. Едновременно с това е бил принуден да живее при свои роднини, което допълнително му коствало неудобства и притеснения. С оглед на събраните по делото доказателства са налице настъпили неимуществени вреди за ищеца, т.е. установена е и втората кумулативна предпоставка от отменения като незаконосъобразен административен акт.

Настоящата искова претенция касае само неимуществени вреди изразяващи се в притеснение, разочарование, безполезно очакване на помощ и съдействие, както и адекватна реакция от компетентните държавни органи.Поради което изложеното в отговора по чл.131 от ГПК относно заплащането на обезщетение и неспазване изискванията на Закона за устройство на територията са неотносими към заявената пред съда претенция.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по чл. 52 от ЗЗД, т.е. от съда по справедливост. Във всички случаи вредите трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства, като следва да се отбележи, че преживяните болки и страдания не са единствените морални вреди.

Съдът трябва да изхожда не от субективното си схващане за справедливост, а от общоприетото обществено становище за справедливост. Понятието "Справедливост" като морално-етично понятие включва "Съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване". Неимуществените вреди по общото правило както се посочи се определят от съда по справедливост, но това не освобождава ищеца от събиране и представяне на всички доказателства, за да установи, че е претърпял такива вреди. Както се посочи по - горе ищецът проведе пълно и главно доказване на претърпените неимуществени вреди със допустимите и относими доказателства и доказателствени средства.

По делото се установи, че причинените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с издадени незаконосъобразни административни актове на МКВП при МС /отменени/, поради което е налице и третата посочена по - горе кумулативна предпоставка за реализиране на отговорността на ответника. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения, като в случая няма опосредена връзка между вредата и отменения административен акт.

По отношение на претендирания размер от 10 000 лева, представляващ претърпени неимуществени вреди за периода от 22.05.2012 г. до 06.10.2016 г. настоящият съдебен състав в синхрон с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД намира, че размерът на обезщетението следва да съответства на обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото, на установената съдебна практика и да бъде съобразено с икономическата конюнктура в страната. Каквото е и становището на представителя на Окръжна прокуратура гр.Перник изразено в съдебно заседание проведено на 13.04.2017 г., след даване ход на делото по същество.

Решаващият състав намира, че в пряка и причинна връзка с актовете на администрацията са притесненията на ищеца, които са свързани с водене на множество съдебни производства с цел да защити правата си. Не се споделят в този смисъл изложените от ответника твърдения, че притесненията на Б.С.*** са причинени от неговите лични действия свързани с оспорване актовете на МКВП при МС. Безспорно е, че ищецът като гражданин на РБ има право на добра администрация, изразяваща се в бързо и адекватно произнасяне по заявено пред нея искане. Освен това произнасянето следва да е при спазване на установените правила в Конституцията, АПК, законите и подзаконовите нормативни актове. Когато това очакване не се оправдае, то за ищеца като гражданин се натрупват негативни преживявания свързани с разочарование, раздразнение и обезверяване.

С оглед горното, настоящият съдебен състав счита, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди от настоящия ищец определено по реда на чл.52 от ЗЗД, следва да се присъди в размер на 5000 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 10000 лева се отхвърли, като недоказан. Основателна се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на исковата претенция – 06.10.2016 г. С това обезщетение се репарират търпените от ищеца неимуществени вреди от издадените незаконосъобразни административни актове на МКВП при МС. Преживените от ищеца притеснения и тревоги са свързани не само с действията на администрацията, но и непосредствено от преживяното природно бедствие и преодоляване на последиците от него.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважение изцяло в частта за платена държавна такса в размер на 10 лева. По отношение на платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева по договор за правна защита и съдействие от 03.10.2016 г., следва да се уважи на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съразмерно с уважената част от иска, поради което ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1000 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет, с адрес: гр.София, бул.Дондуков, №1 да заплати на Б.С.Б.***, с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди за периода от 22.05.2012 г. до 06.10.2016 г., както и законната лихва върху тази сума считано от 06.10.2016 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет, с адрес: гр.София, бул.Дондуков, №1 да заплати на Б.С.Б.***, с ЕГН ********** и адрес: *** разноските в настоящото производство общо в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/