Р Е Ш E Н И Е

№ 116

Гр. Перник, 02.05.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на трети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло И.

при съдебния – секретар Т.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 554 година по описа за 2016 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на С.Б.И. *** против Решение № РД-05-583 от 31.10.2016 година на кмета на община , с което е отказано да се предостави достъп до изисканите документи по заявление вх. № 302-338 от 19.10.2016 година, тьй като община не съхранява подобна информация, няма законово задължение да изисква информация за образователен ценз на общинските съветници, както и няма законово изискване общинските съветници да притежават определен образователен ценз. Жалбоподателят твърди, че оспорения отказ е незаконосъобразен, поради което моли съда да го отмени.

В проведеното съдебно заседание на 03.04.2017 година жалбоподателя редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат *** от АК Перник, която моли съда да отмени отказа на кмета на община и го задължи да изпрати преписката на съответния компетентен орган. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата кмета на община , чрез своя процесуален представител адвокат М.Г. *** моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 302-338 от 19.10.2016 година С.Б.И. /настоящ жалбоподател/ е поискал от кмета на община да му предостави информация относно образователния статус на членовете на общински съвет , като поименно за всеки завършена специалност и образователна степен, среден успех от следването, номер на дипломата и дата и място на завършване на образователна степен.

С Решение № РД-05-583 от 31.10.2016 година кмета на община е отказал да предостави достъп до изисканите документи по заявление вх. № 302-338 от 19.10.2016 година, тьй като община не съхранява подобна информация, няма законово задължение да изисква информация за образователен ценз на общинските съветници, както и няма законово изискване общинските съветници да притежават определен образователен ценз.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявление за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Член 37 – чл. 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и редът за неговото съобщаване на заявителя, а съгласно чл. 33 от ЗДОИ органът, ако не разполага с поисканата информация и няма данни за нейното местонахождение, уведомява за това заявителя.

Съгласно чл. 3 от ЗДОИ кмета на община е задължен субект и в качеството си на такъв има правомощията, регламентирани със ЗДОИ. Той или изрично определено от него лице дължи произнасяне по всяко направено искане за предоставяне на достъп до обществена информация /чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ/. ЗДОИ не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. В случая до кмета на община е отправено заявление за достъп до информация, съставляваща образователния статус на членовете на общинския съвет на община /завършена специалност и образователна степен, среден успех от следването, номер на диплома и дата и място на завършване на образователната степен/. Безспорно, исканата от заявителя информация не е създадена от кмета но община , нито е съхранявана от него, поради което той е разполагал с възможността да уведоми заявителя по реда на чл. 32 или чл. 33 от ЗДОИ, че не разполага с информацията, съответно да препрати заявлението, като уведоми за това заявителя или да го уведоми, че не разполага с данни за нейното местонахождение. В случая органът не е процедирал съобразно посочените тези разпоредби възможности. Напротив произнесъл се е по същество по така направеното искане и е отказал да предостави исканата информация, като е изложил конкретни мотиви за това. Предвид така с постановеният изричен отказ следва да се приеме, че административният орган е имал на разположение поисканата информация, макар нейният материален носител да е бил създаден от друг орган и той е бил компетентен да се произнесе по същество по отправеното до него заявление. Ето защо когато като задълженият субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ органът не разполага с поисканата информация, той не е задължен да се произнася с нарочен акт по реда на закона, а само да уведоми заявителя съобразно чл. 33 ЗДОИ за невъзможността да я предостави в желания й вид, съответно преписката да бъде изпратена на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ, който съхранява такава информация по реда на чл. 32 от ЗДОИ. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 14077 от 28.10.2013 година, постановено по адм. дело № 705/2013 година, V отделение, Решение № 8335 от 19.06.2014 година, постановено по адм. дело № 717/2014 година, VII отделение и Решение № 13912 от 18.12.2015 година, постановено по адм. дело № 1213/2015 година, V отделение.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски, следва да се уважи частично, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса 500 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 10917 от 03.04.2017 година съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника по жалбата.

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на направените съдебни разноски следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № РД-05-583 от 31.10.2016 година на кмета на община , с което е отказано да се предостави достъп до изисканите документи по заявление вх. № 302-338 от 19.10.2016 година, като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА административната преписка на кмета на община за произнасяне по заявление вх. № 302-338 от 19.10.2016 година на С.Б.И. ***, бл. 2, вх. „В“, ап. 51, съгласно дадените указания.

ОСЪЖДА община да заплати на С.Б.И. *** направените съдебни разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: