Р Е Ш E Н И Е

 

160

 

гр. Перник, 26.05.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                       Съдия: Емилия Иванова

 

при участието на секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията административно дело №563 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 226, ал. 1 от АПК.

 

Производството по делото е образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Х.Н.Х.***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 изх. №02-140-2600/3211 от 28.09.2015 година на Заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в частта, с която е отказано оторизиране на суми по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 15 144.23 лева и по мярка „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ (НР1) в размер на 12 756.51 лева.

С жалбата се иска отмяна на оспорения индивидуален административен акт като незаконосъобразен, неправилен и недопустим поради издаването му при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В обстоятелствената част на жалбата са изложени подробни съображения по основанията за обжалване. От съда се иска да постанови решение, с което да отмени оспорения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата, Зам.- изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител поддържа твърдение, че уведомителното писмо е законосъобразен административен акт, издаден при спазване на законовите разпоредби. Моли жалбата да бъде  отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на направените в производството по делото разноски.   

Административен съд - Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок, от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решение № 12672 от 23.11.2016 г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по адм. дело №9838 по описа на съда за 2016 г., на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, е отменено решение №238 от 20.06.2016 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 648 по описа на съда за 2015 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

По фактите:

От писмените доказателства по приложената административна преписка се установява, че жалбоподателят ***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Х.Н.Х.***, е кандидатствал за подпомагане за кампания 2014 с УИН ************ пред ДФ „Земеделие“.

Поискано е подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по схемата за преразпределително плащане (СПП) и по мярка „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ (НР1). На подаденото от дружеството общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2014 г. са извършени всички регламентирани в чл. 24, ал. 3 от Наредба №105 от 22.08.2006 година за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК (Наредба №105 от 22.08.2006 г.) проверки. В резултат на кръстосаните проверки и проверка на място чрез дистанционно проучване, проведена на 11.09.2014 г., видно от контролен лист (лист 30 – лист 54 по дело № 11227/2015 година на АС София град – изпратено по подсъдност на АС Перник) е установено, че в заявлението на бенефициента са посочени площи на 23 БЗС-та, заявени от повече от един земеделски производител. Общият размер на недопустимите за подпомагане площи е 9.98 ха, от заявените общо площи в размер на 50.32 ха.

На дружеството заявител е изпратено уведомително писмо с изх. № 02-140-2600/2316, от което е видно, че част от площите му са заявени и от друг земеделски производител. Към писмото е приложена таблица. Писмото е на 09.09.2014 г. от представител на дружеството - жалбопадател (разписка, л. 136). С писмото до „***“ЕООД е отправена покана в срок от 20 работни дни, да представи документи, доказващи правното основание за ползване на определените като застъпени площи. В уведомителното писмо подробно са разяснени последиците от потвърждаването, отказването или частичното потвърждаване на ползването на застъпената площ,  както и последиците при евентуално бездействие от страна на заявителя. Дружеството-жалбоподател е потвърдило ползването на общо 70 индивидуализирани имоти, които са признати в полза на последния, като по отношение на останалите 15 имота е отказал потвърждаване ползването на цялата застъпена площ (л. 137).

Административният орган е уведомил и останалите кандидати за установеното застъпване, на декларираните БЗС. От тях е заявено желание за ползването на част от застъпените имоти, като са представили писмени доказателства за установаване на  правото си на ползване върху площите.

С оспореното уведомително писмо, административният орган е определил като краен размер наддекларирана (недопустима) по СЕПП и по НР 1 площи в размер на 9.98 ха, като е отказано оторизиране на суми по схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 15 144.23 лева и по мярка „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР 1) в размер на 12 756.51 лева. По СЕПП и по НР1 площите са в размер на по 9.98 ха или в процент изчислен съобразно чл. 58 от Регламент №1122 от 2009 г. по СЕПП и НР1 - 24.74 %. Тези изчисления са дали основание да бъде отказано изплащането на финансово подпомагане в общ размер на 27 900.74 лева, от които по СЕПП в размер на 15 144.23 лева на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП и по мярка НР 1 в размер на 12 756.51 лева на основание чл. 12 от Наредба №11/03.04.2008 г.

Видно от таблиците към уведомителното писмо, ДФЗ отказва финансово подпомагане по СЕПП и мярка НР1 със следните допълнителни мотиви и правни основания, както следва:

В колона 3 - вписана е площта на всяко от процесните 23-те БЗС след разрешаването на двойно заявени площи, като е посочено, че същата е установена в процедура по чл. 17, ал. 7 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5/27.02.2009 г.), за която площ кандидатът е доказал правното основание за ползването й, въз основа на представени документи по чл. 2а, ал. 2 от същата наредба. Посочено е още, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и е налице застъпване на площи, което не е отстранено/спорът между кандидатите не е разрешен, относимо и към СЕПП и към мярка НР1. Посочено е допълнено нормативно основание в чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП (СЕПП), съответно в чл. 12,  т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г (НР1).

В колона 4 - вписана е площта на всяко от 23 - те БЗС, установена чрез проверка на място, извършена от Технически инспекторат към РА, за която е извършено уведомяване с писмо. Посочено за установено е, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва (по отношение плащането по СЕПП), с нормативно основание в чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, както и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него (по отношение плащането по мярка НР1) с нормативно основание по чл. 12, т. 1 от Наредба №11/03.04.2008 г.;

В колона 5 - вписана е площта на всеки от 23-те БЗС, установена след извършването на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба №5/27.02.2009 г. Посочено е още, че във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) №1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. са извършени и административните проверки, посочени в чл. 20 на Регламент (ЕО) №73/2009 г. от 19 януари, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Посочено за установено е, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г. по отношение плащането по СЕПП - с нормативно основание в чл. 16а, ал. 6 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. във вр. с чл. 43, ал. 3. т. 4 и 6 от ЗПЗП, както и че кандидатът е заявил по-големи площи, в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г. - с нормативно основание в чл. 16а, ал. 6 от Наредба №105 от 22.08.2006 г. и чл. 12, т. 1 от Наредба №11/03.04.2008 г.

С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна, при първоначалното му разглеждане по адм. дело № 648 по описа на Административен съд - Перник за 2015 г.  е прието основно и допълнително заключение по извършена съдебно – техническа експертиза от вещото лице инж. И. Н. Д.***,  неоспорено от страните. Вещото лице е изработило своето заключение въз основа на приложените по делото доказателства и при извършена проверка в Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и ДФЗ. Заключението на вещото лице потвърждава констатациите на административния орган изцяло, като общият размер на заявените площи за подпомагане е 50.32 ха по посочени БЗС-та, недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и по НР 1 са общо 23 на брой БЗС-та за всяка схема/мярка, установени от административния орган и потвърдени от експертизата, като всички са с обща площ от 9.98 ха, а съответно процентът им е 24.74 %. В заключението конкретно е посочено и кои от заявените БЗС-та за подпомагане са двойно заявени. В заключението си вещото лице е приело, че правилно са определени за всеки един от БЗС-та недопустимите площи, както и че същите са коректно отразени в уведомителното писмо.

По настоящото дело, съобразено с указанията, дадени с решение №12672 от 23.11.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело №9838 по описа на съда за 2016 г., е допусната, изслушана и приета съдебно- техническа експертиза с цел изясняване в пълнота на въпроса дали административният орган, приложил процедурата по чл. 17, ал. 1 и чл. 18 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5 от 27.02.2009 г.), в приложимата й към датата на издаване на оспорения административен акт редакция (ДВ, бр. 38 от 26.05.2016 г.). Вещото лице, въз основа на приложените по делото доказателства и при извършена проверка в МЗХ и ДФЗ е изработило своето заключение, като е отговорило на поставените от страните въпроси. Заключенията на експерта, като обективни, безпристрастни и компетентно дадени се ценят от съдебния състав заедно с останалите писмени доказателства по делото, както първоначално изслушаната експертиза.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган – Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно представената по делото Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 година на Изпълнителният директор на фонда, с която са делегирани правомощия на лицето, издало акта. В тази връзка следва да се има предвид, че Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС (чл. 11а от ЗПЗП), като съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Липсват основания за отмяна на Уведомителното писмо по чл. 146, т. 1 от АПК.

Настоящият съдебен състав приема, че оспорения акт е постановен и в предписаната от закона форма, доколкото във включените в него таблици изчерпателно са изброени всички парцели, по отношение на които са установени недопустими за подпомагане площи, а в поясненията към тях се съдържат фактическите и правни основания за постановяването на уведомителното писмо. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че оспореният административен акт е немотивиран. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Към таблицата има допълнение, в което подробно е описано съдържанието на съответните колони. Така изложените в уведомителното писмо данни са достатъчни адресатът му да разбере съображенията на административния орган, мотивирали го да постанови крайния резултат. От изложеното следва, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и не са налице основания за отмяната му по реда на чл.146, т.2 от АПК.

При постановяване на акта не са допуснати нарушения на административно – производствените правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и които да мотивират неговата отмяна. Съдебната практика и теорията са константни, че процесуалните нарушения в административното производство са съществени само, ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Преценката за това е свързана и с изследване на материално – правните предпоставки за получаване на финансовото подпомагане по схемите и мерките за директни плащания.

Тези изводи се отнасят и до процедурата във вр. с приложението на чл. 18 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания в приложимата й редакция към датата на издаване на оспорваното УП, в каквато насока са основанията на ВАС за връщане на делото за ново разглеждане. В колони 5 на таблиците, относими съответно към плащането по СЕПП/мярката по НР1, са посочени съответно площите на всяко от 23-те БЗС, както и в текстовото обяснение към съответната колона е посочено е, че тези площи са установени след извършването на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане разпоредбите на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба №5/27.02.2009 г. От доказателствата по делото се установява, че цялата процедура по изясняване на т. нар. „двойно заявени“ площи, регламентирана в чл. 17 и чл. 18 от Наредба №5/27.02.2009 г., е изпълнена - изпратено е уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат относно плащанията по СЕПП и по мярка НР1, с приложени към него таблици на установените застъпвания; подадена е декларация за изясняване принадлежността на застъпените площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, събрани са съответните документи, установяващи правото на ползване, приложени към административната преписка.

Процесният спор се отнася до подпомагане по СЕПП (схема за директно плащане съгласно чл. 38а, ал. 1 от ЗПЗП) и подпомагане по мярка  НР1 („Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба №11 от 3.04.2008 г). Заявленията за подпомагане по плащането/мярката се подават съгласно изискванията на Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на РА заявление за подпомагане по образец.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП, РА извършва директни плащания по подадени заявления, ако след извършена проверка се установи изпълнението на изискванията на закона по отношение на земеделските производители, кандидатстващи за помощ. РА намалява или отказва плащания по различни причини, заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане, измежду които и подадени две или повече заявления за една и съща площ и застъпването на площи не е отстранено, заявени за подпомагане площи, които не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП за съответната година, както и заявени площи, които кандидатът не стопанисва.

За изпълнение на функциите си (чл. 30 от ЗПЗП) РА поддържа и използва ИСАК на основание Регламент (ЕО) №796/2004 година на Комисията и чл. 30 и следващите от ЗПЗП. По тази система се извършва автоматичен контрол на подадените от земеделският стопанин данни и се определят крайните данни, спрямо които се изчисляват преките плащания от ЕС. Тази автоматизирана система се състои от 1. система за  регистрация кандидатите, заявленията за подпомагане и заявките за плащане, 2. система за идентификация на земеделските парцели, 3. система за идентификация и регистрация на животните, както включва и 4. интегрирана система за контрол, данните от която се ползват при извършване на контрол на кандидатите и подадените заявления, при изчисляване на финансовите помощи за кандидатите, при осчетоводяване на плащанията и за изготвяне на справки и отчети и 5. интегрирана информационна система , която обединява данните от системите 1 до 3. 

Съгласно чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 година за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и използване на ИСАК, системата включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място. РА извършва задължителните административни проверки на заявленията, като съпоставя включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на подадените заявления за подпомагане. Административните проверки включват: проверки за допустимост на кандидата; проверки за допустимост на земеделските площи; кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Проверките на място се извършват чрез инспекция на ЗС и методи за дистанционно наблюдение, съгласно чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗПЗП посредством ежегодна проверка на място от страна на РА на контролна извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. т. е. проверките на място се извършват не на всички заявления.

В конкретният случай на подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане на площ, касаещо схеми и мерки за подпомагане, а именно СЕПП и НР1 за кампания 2014 г., са извършени административни проверки и проверка на място, чрез дистанционно проучване, обективирана в контролен лист и връчена на жалбоподателя.

По отношение на заявлението за плащане по СЕПП,  и по отношение заявлението за плащане по мярка НР1, за конкретно посочените 23 на брой БЗС-та, са подадени повече от едно заявление и застъпването на площите не е отстранено. Застъпването е установени и от двете експертизи изслушани по делото /при първоначалното му разглеждане и в настоящото производство/.

 Съобразно препращащата норма на чл. 43 ал. 4 от ЗПЗП РА намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Така изплащането на финансова помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено (СЕПП), площите са по-големи от реално ползваните от заявителя (НР1), ако са попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“. За процесните  23 БЗС-та, административният орган е отказал подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, съответно чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., както и на основание 16а, ал. 6 от Наредба №105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП (СЕПП), съответно във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба №11/03.04.2008 г. (НР1).  Всички цитирани разпоредби са относими към мерки по СЕПП и НР1 и съдържат именно посочените основания за отказ от оторизиране на суми.

Приетите по делото заключения на вещите лица и по двете изслушани експертизи изцяло подкрепят констатациите на административния орган относно посочените 23 БЗС-та, като такива недопустими за подпомагане. Установяват се фактическите констатации на административния орган, които са дали основание да се издаде оспореното уведомително писмо. Установената като недопустима за подпомагане площ, не само според административния орган, но и според вещите лица е в общ размер на 9.98 ха за СЕПП и НР1 за кампания 2014, отнася се именно до посочените в уведомителното писмо БЗС-та, като включва неотстранени различия в застъпени площи с други парцели, заявени площи, които не се стопанисват или по-големи от реално ползваните от кандидата, както и площи, попадащи извън специализирани слой площи в добро земеделско състояние.

Проверката вещите лица е базирана на същите документи, които е взел предвид и административният орган при отказа му да предостави субсидията, като не се установяват различни факти от тези установени в хода на административното производство. Процентното съотношение на наддекларираната площ към установената надвишава 20%, а именно 24.74 %. Така констатациите на административния орган не са опровергани.  

Изложеното води до извод за липса основания за отмяна на оспорваното уведомителното писмо по чл. 146, т. 4 от АПК.

В обобщение следва да се посочи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма, без извършени съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, като е съответен и на целта на закона. Предвид това настоящият състав намира, че процесното уведомително писмо е законосъобразен административен акт и не подлежи на отмяна, а поради изложеното жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените съдебни разноски, съставляващи платен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1, т. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Жалбоподателят следва да заплати на ответника сума в общ размер на 600 лв., представляващи: 400 лева платено възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. определен  по реда на чл. 78, ал. 1, т. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Х.Н.Х.***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 изх. № 02-140-2600/3211 от 28.09.2015 г. на Заместник – изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е отказано оторизиране на суми по схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 15 144.23 лева и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони (НР 1) в размер на 12 756.51 лева, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „Арес – 87“ ЕООД, със седалище и адрес на управление    гр. Перник, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Х.Н.Х.*** да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сума в размер на 600 лева, представляваща разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия:/п/