Р Е Ш Е Н И Е

№ 139

гр. Перник, 17 май 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд–Перник, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при участието на секретар протоколист И.И. като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело номер 584 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на ГПК”Наркооп”, представлявано от председателя й В.Б.Г. против Заповед № 1975 от 14.09.2016г. на Кмета на община Перник, с която е разпоредено да бъде премахнат преместваем обект: павилион тип „Берковица“, поставен в УПИ VІІ-634, кв. 31, по плана на с. Дивотино, общ. Перник.

В жалбата и в уточнителна молба се твърди, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Излагат се съображения, че в случая не е налице преместваем обект, който да може да се премахне по реда на чл. 57 от ЗУТ. С оглед на това се прави искане за отмяна на заповедта.

В откритите съдебни заседания жалбата се поддържа от адв. Г.. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта и пледира жалбата да се уважи и да се отмени заповедта. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата–кмет на Община–Перник оспорва жалбата. Юк. Л...., пълномощник на ответника пледира жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Пледира и за присъждане на разноски. В писмени бележки излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Административно производствените правила са спазени и акта съответства на материално правните разпоредби даващи право на кмета да издаде акт за премахване на обекта. С тези доводи пледира за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Перник, като прецени доказателствата по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

На 31.08.2016г. е извършена проверка от служители при община Перник на имот, представляващ УПИ VІІ-634, кв. 3 по плана на с. Дивотино, общ. Перник. На място проверяващите констатирали, че в имота е разположен преместваем обект павилион тип „Берковица“, от неизвестен извършител, с размери: дължина 11.00м., широчина 5.50м. и височина от около 4.00м., който е изграден върху бетонова основа с височина 0.60м. от прилежащия терен. За обекта нямало издавано разрешение за поставяне и схема за поставяне. Проверяващите приели, че е налице нарушение на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 на ЗУТ. Констативния акт е залепен на входната врата на обекта на 08.09.2016г..

Със заповед № 1975 от 14.09.2016г. Кмета на Община Перник е наредил премахването на описания в констативния акт обект, като е приел, че е изграден в нарушение на чл. 57а, ал. 1, ал. 2 и ал. 2 от ЗУТ. Със заповедта е разпоредено премахване на процесния имот.

С акт № 110 от 02.11.1992г. за общинска собственост на недвижим имот е бил актуван магазин „Шадов мост“, с. Дивотино, с площ 67кв.м..

Със заповед № 1494 от 04.08.2000г. кмета на община Перник е отписал от актовите книги за общинска собственост и разпоредил да се предаде на ПК“Стримонци“ магазин „Шадов мост“, с. Дивотино, актуван с акт № 110 от 02.11.1992г..

Имот пл. № 634, кв. 31, парцел VІІ по плана на с. Дивотино, общ. Перник е актуван като частна общинска собственост, видно от акт за частна общинска собственост № 6692 от 06.07.2011г..

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя се ангажираха писмени доказателства.

Представиха се съдебни решения, за настъпили промени в актуалното състояние на ПК“Стримонци“. От тях се установява, че с решение 1406 от 28.07.2000г. по ФД № 157 т 1989г. при ПОС е вписано ново наименование на кооперацията, а именно ГПК“Наркооп“. ГПК“Наркооп“ е правоприемник на ПК“Стримонци“, а последната е правоприемник на ГПК“Наркооп-Перник“.

С протокол от 14.03.1979г. комисия при ОКС-Перник, е взела решение, с което е приела изградения от ГПК“Наркооп-Перник“ обект: павилион хранителни стоки, тип „Универсал“, с. Дивотино, махала „Шадов мост“, окр. Пернишки и е решила същия да се пусне в редовна експлоатация.

Представени са извадки от инвентарни книги, от които е видно, че обекта е заприходен в група сгради по сметка 203 водена от жалбоподателя.

Представя се удостоверение за търпимост по пар. 16 от ПР на ЗУТ, по отношение на процесния обект, изходящо от ответната страна с изх. № 04.СЛУ-1034 от 03.05.2004г.

По делото е представена вписана искова молба с вх. № 27878/29.12.2016г., с която е предявен иск по чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Претенцията е, че ГПК“Наркооп“ е собственик на обекта и на прилежащия терен към обект „Магазин хранителни стоки“, находящ се в УПИ VІІ-634, кв. 31 по плана на с. Дивотино, м. „Шадов мост“, обл. Перник.

В хода на съдебното дирене се допусна съдебно-техническа експертиза. Заключенията й като неоспорени се ценят и ще се разгледат по-долу.

Горните обстоятелства се установяват от приетите писмени доказателства представляващи цялата административна преписка, както и от представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. Същите не се оспорват от страните и въз основа на тях се възприема тази фактическа обстановка.

По правото:

Процесната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Съдът намира, че макар и издадена от компетентен орган, процесната заповед е незаконосъобразна поради допуснати при издаването й съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, така и неправилно приложение на материалния закон.

Нарушени са основни принципи на административното производство, установени в чл. 7 и в чл. 9, ал. 2 от АПК-принципът на истинност и принципът на служебното начало, съобразно които административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства, дори и когато няма изрично искане от участниците в производството.

В нарушение на задължението си по чл. 35 от АПК, административният орган не е събрал и обсъдил всички относими доказателства по случая. Изпълнението на предвидените в АПК задължения от страна на административният орган и спазването на специфичната, предвидена в ЗУТ процедурата по констатиране на незаконно поставения преместваем обект, представлява и гаранция за законосъобразността на самата заповед за премахване. Административното производство е протекло без участието на настоящия жалбоподател и без да са налице предпоставките на пар. 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Това е така, защото доколкото е налице заповед № 1494 от 04.08.2000г. на кмета на община Перник, с която е отписал от актовите книги за общинска собственост и е разпоредил да се предаде на ПК“Стримонци“ магазин „Шадов мост“, с. Дивотино, актуван с акт № 110 от 02.11.1992г., както и това, че е издал удостоверение за търпимост по пар. 16 от ПР на ЗУТ, по отношение на процесния обект, изходящо от ответната страна с изх. № 04.СЛУ-1034 от 03.05.2004г. и то е издадено на настоящия жалбоподател мотивират състав да приеме, че същият неправилно и в нарушение на всички принципи е започнал производството срещу неизвестен извършител. В хода на административното производство не е изследван въпроса относно собственика на преместваемия обект, предвид изискванията на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, което води до извод за незаконосъобразност на заповедта, тъй като съгласно нормата на чл. 57а от ЗУТ, задължението за премахване е за "собственика на обект по ал. 1". По изложените съображения, съдът приема, че актът е бил издаден в нарушение на закона, и на процедурата предвид неучастие в нея на заинтересованите лица, в противоречие на чл. 26 от АПК, чл. 35 от АПК и чл. 57а, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, като административният орган преди издаването му не е изпълнил задължението си да установи всички факти от значение за решаване на въпроса и съответно да проведе и приключи производството спрямо действителния извършител на обекта, който се нарежда да бъде премахнат. В тази връзка се приема, че административния орган не е положил минимални предписани му законни усилия да установи извършителя на разпоредения за премахване обект, при положение, че същият е разполагал с необходимите документи и е имал знание за това, че извършителят не е неизвестен. Тези задължения не са спазени, в резултат на което и заповедта е издадена в нарушение на административно производствените правила, което е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

На следващо място, предвид доказателствата по делото и като се разгледа заключението на вещото лице се приема, че процесния обект е вбетониран в бетонна площадка с височина 0.60м. над нивото на терена и не е възможно същият да се премахне в цялост ведно с бетоновата основа под него. Това допълнително заключение се цени, тъй като същото е изготвено след като на вещото лице е предоставен достъп и вътре в обекта, от които оглед е констатирал, че павилиона е вбетониран, замонолитен в бетоновата основа. Вещото лице счита, че принципно може да се разглоби на части, тъй като е изграден от сглобяеми елементи като се срежат заварките, и да се сглоби посредством заваряване на елементите на друго място, но на практика е невъзможно премахването му в цялост ведно с бетоновата основа под него. Обекта е трайно закрепен към земята. Обекта е нанесен в действащия план на селото, одобрен със заповед № 675/25.04.2007г. на кмета на община Перник. Деклариран е по ЗМДТ. Въз основа на изложеното се приема, че извода на административния орган, че павилионът може да бъде обект на премахване като преместваем обект е незаконосъобразен. От заключението на вещото лице и обясненията му в с.з. се приема, че с оглед начина на изграждане, павилионът не представлява преместваем обект по см. на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.к. не притежава характеристиките да може да се отдели от повърхността и да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация. Установи се, че конструкцията на павилиона е такава, че същият се състои от отделни елементи, които са заварени и вбетонирани в бетонова основа. Според състава този начин на изграждане на павилиона го дефинира като "строеж" по см. на §5, т. 38 от ЗУТ, подлежащ на премахване при наличие на основанията за това по чл. 225, ал. 2 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Изложеното обосновава извод, че по начин на изграждане павилионът не представлява преместваем обект по чл. 56, ал.1 от ЗУТ, поради което не подлежи на премахване по реда и на основанията по чл. 57а от ЗУТ. В подкрепа на това и като се вземе предвид факта, че обекта е приет по установения ред и е пуснат в редовна експлоатация, видно от протокол от 14.03.1979г. на комисия при ОКС-Перник, факта, че същият е нанесен в кадастралния план на селото, както и това, че същият е деклариран по реда на ЗМДТ /обяснения на вещото лице/ и се съпоставят с това, че за този обект никога не е издавано разрешение за поставяне, мотивират състава да приеме, че до момента на образуване на административното производство този обект е бил третиран от ответната страна като строеж, но незаконните строежи не се премахват по реда на чл. 57а от ЗУТ. С оглед на изложеното заповедта на кмета на Община Перник е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като касае обект, който няма характеристиките на преместваем и същата ще бъде отменена като незаконосъобразна и в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед ще следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Същата е издадена от компетентен орган, но при неспазване на административно производствените правила и в несъответствие с материалноправните предпоставки, регламентиращи премахването на строежи по реда на ЗУТ.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно. Същото не е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК ответника по жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя направени по делото разноски. Същите са в размер на 500лв. и представляват договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие № 648074 от 16.12.2016г. в размер на 300лева, депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза в размер на 150лева и държавна такса в размер на 50 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на ГПК”Наркооп” Заповед № 1975 от 14.09.2016г. на Кмета на община Перник.

ОСЪЖДА Община Перник да заплати на ГПК”Наркооп”, представлявано от председателя й В.Б.Г. разноски по делото в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

СЪДИЯ: /п/