Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

гр. Перник, 11.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 31 по описа за 2017 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 57а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на "***" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „***“, бл. 14, вх. Б, ап. 14А, представлявано от И.П.Н.*** срещу заповед № 2680/02.12.2016 г. Издадена от Кмета на Община Перник. С атакуваната заповед е разпоредено в срок от два месеца от датата на влизане в сила на настоящата заповед да бъде премахнат обект: „Павилион”, находящ се в УПИ I, кв. 205, по плана на гр. Перник, ЦГЧ. В жалбата се сочи, че административният акт е незакотосъобразен поради допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли се за отмяна на заповедта. Претендира се деловодни присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Кметът на Община Перник, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че павилионът, чието премахване е разпоредено, е разположен извън определената зона за застрояване, което е основание за прилагане на процедурата по чл. 57а от ЗУТ.

Административен съд гр. Перник, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

С оспорената заповед № 2680/02.12.2016 г. на Кмета на Община Перник на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ е наредено премахване на обект: "Павилион”, находящ се в УПИ I, кв. 205, по плана на гр. Перник - ЦГЧ. Имотът е нанесен в кадастралната карта на гр. Перник, с идентификатор 55871.505.5654. Павилионът е собственост на „***” ЕООД, съгласно нот. акт № 100, том III, рег. № 3787, дело № 444 от 2013 г.

В имота е извършена проверка на 11.10.2016 г., като е констатирано следното: Павилионът се състои от две помещения, които се ползват като тотопункт и магазин за детски стоки. Размерите му са 7.00 м/4.50 м и височина 3.29 м. Покривът е плосък, с едностранен наклон , покрит с ламарина. При проверката е установено, че разположението на обекта е извън определената зона за застрояване, съгласно одобрен ПУП-ПР и ПЗ със заповед №1583/09.10.2014 г. на Кмета на Община Перник.

За проверката са съставени констативен протокол №1-16/ТР-2495/11.10.2016 г. и констативен акт № 2-16/ТР-2495/18.11.2016 г.

Представителят на „***” ЕООД е подал възражение срещу акта с вх. №16/ТР-2495-4/29.11.2016 г., като аргументите му не са възприети от административния орган.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че при огледа на място е констатирано, че конструкцията на обекта е скрита, предполага се , че е метална със стани от леки панели. Облицована е с ламарина, талашитени плоскости, ПВЦ ламперия. В югоизточната част е иззидана тухлена стена върху ивичен фундамент без колони. В югозападната част и северозападната част има бетонни бордюри с мозайка. Констатациите на вещото лице не се различават от тези които е направил и административният орган при проверката на място. Параметрите на павилиона са такива каквито са установени в приложените по преписката протокол и констативен акт. Според вещото лице при опит за отделяне на обекта ще се наложи разрушаване на бордюрите. От тези бордюри продължават стените. Няма възможност да се монтира на друго място павилиона и да се използва със същото предназначение.

Заключението на вещото лице с допълненията му в с.з. съдът намира за обективно и достоверно и компетентно дадено. Представителите на страните не го оспорват.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото, жалбата е допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл. 147, ал.1 от АПК във вр. с чл. 213 от ЗУТ. Правният интерес на дружеството се извежда от обстоятелството, че е адресат на заповедта. В негова отговорност е разпоредено премахването на павилиона. Жалбата е подадена пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ.

В резултат на служебната проверка по чл. 168, ал.1 от АПК съдът намира, че оспорената заповед е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ.

При издаване на заповедта е спазена формата на акта по общото правило на чл. 59, ал.2 от АПК. Налице е връзка между фактическите и правни основания за нейното издаване, с писмените доказателства като нейно приложение, включително Констативния акт по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ като подготвителен документ. Заповедта съдържа ясна разпоредителна част, информация за адресата и органа-издател с негов подпис.

Заповедта е издадена при спазване на специалната процедура по чл. 57а, ал.2 от ЗУТ. Фактическите обстоятелства по чл. 57а, ал.1, т.1 и т.2 са предмет на установяване в съставения по реда на чл. 57а, ал.2 от ЗУТ Констативен акт, отразяващ извършената на място проверка от служителите по чл. 223, ал.2 от ЗУТ. Отсъствието при проверката на представител на засегнатото дружество е нарушение без съществен за производството характер, имайки предвид връчването на КА и подаденото от управителя възражение извън законовия срок, което е обсъдено въпреки това преди издаване на атакуваната заповед. Изложеното обосновава извод, че правото на защита на засегнатия субект е упражнено в пълен обем.

Спазени са и общите правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за служебно събиране на относимите, необходими и достатъчни доказателства по изясняване на спора от фактическа страна.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.

Незаконосъобразен е извода на административния орган, че павилионът може да бъде обект на премахване като преместваем обект. От заключението на вещото лице и обясненията му в с.з. е видно, че по начин на изграждане павилионът не представлява преместваем обект по см. на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, т.к. не притежава характеристиките да може да се отдели от повърхността и да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация, както и да бъде използван на друго място със същото или подобно предназначение.

Установи се, че конструкцията на павилиона е такава, че не позволява преместването на павилиона в цялост, а разглобяването му на отделни преносими части не може да се осъществи, тъй като това би довело до разрушаването му. Този начин на изграждане на павилиона го дефинира като "строеж" по см. на §5, т.38 от ЗУТ, подлежащ на премахване при наличие на основанията за това по чл. 225, ал.2 във вр. с чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Правните изводи относно вида на павилиона се извеждат от изградената на място негова конструкция. Именно видът на павилиона на място е мотивирал органа да разпореди неговото премахване. Изложеното обосновава извод, че по начин на изграждане павилионът не представлява преместваем обект по чл. 56, ал.1 от ЗУТ, поради което не подлежи на премахване по реда и на основанията по чл. 57а от ЗУТ.

Изложеното налага извод за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон.

На основание чл. 143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на деловодни разноски в размер на 160 лв., включващи 50 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. заплатен хонорар за вещо лице. По отношение на претендираното адвокатско възанаграждение в размер общо на 600 лв. не са представени доказателства същото да е заплатено, поради което и не следва да бъде присъдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 2680/02.12.2016 г. на Кмета на Община Перник, с която на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА и чл. 57а, ал.1, т.1, ал.3, ал.6, ал.7 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат обект "Павилион”.

ОСЪЖДА Община Перник да заплати на "***" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „***“, бл. 14, вх. Б, ап. 14А, представлявано от И.П.Н.*** сумата от 160 лв., представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

СЪДИЯ:/п/