Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

гр. Перник, 09.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 51 по описа за 2017 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на И.М.С.,*** срещу заповед с рег. № 313з-2712/19.12.2016 г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Перник, с която на основание чл.194, ал.2, т.1; чл. 197, ал.1, т.2 във връзка с чл.199, ал.1, т.5 и чл. 204, т.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение", за срок от три месеца.

Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт е издаден при липса на съответната компетентност, неспазване на предвидената в закона форма, съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби. Твърди, че не било изпълнено изискването на чл. 210, ал.1 ЗМВР и не е посочено в заповeдта къде, кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението на служебната дисциплина. Посочени са и други подробни съображения, които обосновават направеното искане за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Претендира и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Областна дирекция на МВР гр. Перник, редовно призован за насроченото съдебно заседание, не изразява становище по оспорването.

Административен съд-Перник, като обсъди изложените в жалбата доводи, приложените в административната преписка писмени доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Обжалването е насочено срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Със заповед рег. № 313з-2712/19.12.2016 г., издадена от Директора на ОД МВР гр. Перник, на И.М.С.*** – старши разследващ полицай към отдел „Разследване“ при ОД на МВР Перник на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за неизпълнение на разпоредби във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл.199, ал.1,т. 5 от ЗМВР е наложено администативно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца.

Служителят е наказан за това, че за времето от 13.05.2016 г. до 02.06.2016 г. при осъществяване на разследването по ДП № 57/2015 г. по описа на РУ-Трън не е предоставил за регистриране в деловодството на РУ-Трън документи по ДП № 57/2016 г. (Постановление от 14.05.2016 г. на прокурор М.*** при РП-Трън), съгласно разпоредбата на чл. 205 от Инструкция Iз-223/13.02.2009 г. и Инструкция Iз-1979/29.07.2011 г. за изменение и допълнение на Инструкция Iз-223/13.02.2009 г., с което не е приложил разпоредба, регламентираща дейност за организацията на деловодната дейност и защита на класифицирана информация при работа с документи в МВР.

Нарушаването на изискването за условията и реда, при които следва да се осъществи организацията на деловодната дейност и защита на класифицирана информация при работа с документи в МВР е квалифицирано като „нарушаване на служебната дисциплина“, тъй като предварителното наказателно производство е възложено именно на оспорващата. Дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал деянието по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР и съобразно разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР е определил дисциплинарното наказание.

По аргумент за противното от чл. 207, ал. 1 ЗМВР, в случаи като настоящия, дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено нарушение, а в дискреционната власт на дисциплинарно наказващия орган е оставена преценката за извършване или не на предварителна проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, каквато в случая има проведена. Според чл. 208 ЗМВР ответникът не е бил длъжен да образува дисциплинарно производство с издаване на нарочна заповед и определяне на дисциплинарно разследващ орган. В този случай производството се счита, че започва с първото действие за установяването му, разпоредено или извършено от дисциплинарно наказващия орган.

Дисциплинарното производство е започнало по повод извършена проверка в ОД на МВР Перник, въз основа на Заповед № 8121з-750 от 22.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Въз основа на проверката е изготвена справка 4575р-845 от 12.08.2016 г. Според описаните факти в справката са проверявани действията на служители от ОД на МВР Перник и РУ гр.Трън във връзка с работата по досъдебно производство ЗМ№ 57/2015 г. по описа на РУ Трън, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, предложение второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. В нея е констатирано, че разследващ полицай И.С.*** е върнал досъдебното производство с постановление на Б. М.*** – прокурор в Районна прокуратура-Трън от 14.05.2016 г., без да е регистрирано в деловодството на управлението и без да съдържа резолюция, от която да е видно на кого е възложено ДП за работа, нарушение на чл. 205 от Инструкция № Iз-223/13.02.2009 г. В същата справка е предложено от комисията, извършила проверката на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за нарушение по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“.

Съобразявайки се с констатациите и предложението на комисията Директорът на ОД на МВР издава заповед №313з-2712/19.12.2016 г., с която налага дисциплинарно наказание на разследващия полицай, като посочва същите правни основания и възприема направената от комисията квалификация на деянието.

Главният съставомерен факт за налагане на дисциплинарно наказание, който е посочен и от комисията в цитираната по-горе справка и в атакуваната заповед е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредби“, произтичащо от непредставянето на прокурорското постановление за регистрация в деловодството на РУ-Трън. Настоящият състав приема, че предвид установения обем работа по конкретното наказателно производство, която не е била забавена, смутена или преустановена, поради пропуска на наказания служител нарушението има формален характер и са били налице всички предпоставки за преценката му като "маловажно", съгласно дефиницията от чл. 198, ал.2 ЗМВР. Като не е формирал извод в горния смисъл, дисциплинарно наказващия орган е приложил неправилно закона, още повече, че няма данни за допуснати каквито и да е други нарушения на служебната дисциплина от жалбоподателя. Ето защо, процесният случай се явява изолиран такъв в служебната му практика, а отклонението от установените в ОД на МВР респективно РУП Трън правила за администриране на преписките е незначително.

Действително полицейският служител не е изпълнил прецизно служебните си задължения относно администриране на преписката, но настоящият състав приема, че наложеното му наказание е материално незаконосъобразно. Случаят не е преценен съобразно дефиницията от чл. 198, ал.2 ЗМВР, макар да е притежавал всички характеристики на маловажен, което е резултат от неизвършената или неправилно извършената преценка, съгласно изискванията от чл. 206, ал.2 ЗМВР, за каквато липсват и мотиви, в нарушение на чл.210 ЗМВР, относно задължителния реквизит "обстоятелствата, при които е извършено нарушението". Неспазвайки императивните разпоредби на чл. 206, ал.2 и чл.210 ЗМВР ответният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до компрометиране на изводите за фактите, с оглед конкретно постановения резултат.

Съгласно чл. 194, ал.4 ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, което на още по-голямо основание задължава наказващия орган, преди налагане на наказанието, да извърши задълбочено преценката по чл. 206, ал.2 ЗМВР. Както не веднъж е имал възможност да отбележи настоящият състав в съдебните актове преценката относно факти и обстоятелства при извършване на нарушението и неговата тежест заедно с преценката на цялостното поведение на държавния служител следва ясно да личат от мотивите на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Не е достатъчно само да бъде вписано, че е „взета предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител и т.н.“, а да е видно, че преценката е извършена. В конкретния случай това не е направено. Дисциплинарно наказващия орган не е съобразил липсата на настъпили последици от нарушението, не е съобразил обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното поведение на служителя, както и дадените писмени обяснения, отразени в сведение рег. №313р-11346 от 10.08.2016 г. (л. 18 от делото) и това е довело до неправилно прилагане на материалния закон.

В обобщение настоящият състав приема, че дисциплинарно-наказващият орган вярно е установил фактическата обстановка по случая. Неправилна обаче е преценката му и извършената квалификация на нарушението по чл. 199, ал.1, т.5, "небрежност в служебната дейност" от ЗМВР, за което приложил чл. 197, ал.1, т.2 ЗМВР, налагайки на жалбоподателя оспореното дисциплинарно наказание, след като са били налице предпоставките от чл. 198, ал.2 ЗМВР,случаят да бъде преценен като "маловажно нарушение", с оглед незначителното отклонение от изискванията и неговото саниране с последващите процесуални действия. Не е отчетена и липса на настъпили вредни последици за разследването или за институцията.

Следователно, обжалваната заповед противоречи на закона и фактите по делото, а издаването й е свързано и с частично нарушение на изискването за форма от чл. 210 ЗМВР /липса на мотиви за обстоятелствата, при които е извършено нарушението-спешност на действията, множество неотложни процесуално следствени действия, извършени за кратък период от време и др/.

Ето защо следва да се приеме, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати нарушения на административно-производствените правила, от категорията на съществените, които са довели до неправилно приложение на материалния закон.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените в хода на производството разноски общо в размер на 510 лв., от които 10 лв. държавна такса за образуване на производството и 500 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр. Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед с рег.№ 313з-2712/19.12.2016 г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Перник, с която на основание чл.194, ал.2, т.1; чл. 197, ал.1, т.2 във връзка с чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, на И.М.С.*** - старши разследващ полицай към отдел „Разследване“ при ОД на МВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение", за срок от три месеца.

.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Перник, с административен адрес: гр. Перник, ул. "Самоков" № 1, да заплати на И.М.С.***, с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 510 лв., разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/