Р Е Ш Е Н И Е

№ 136

гр. Перник, 05.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Емилия Иванова

при съдебния секретар А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 52 по описа за 2017 г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Р.Г.А.***, чрез адвокат В.Б. ***, със съдебен адрес:***, офис 6, против заповед рег. № 313з–2395 от 31.10.2016 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 /една/ година.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административно – производствените правила, при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата, Директорът на ОД на МВР - Перник, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, адресат на акта. Индивидуалният административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество се явява и основателна.

Жалбоподателят Р.А.*** заема длъжността „Младши автоконтрольор I степен“ в група „Контрол на пътното движение по главните пътища и автомагистрали“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Перник.

Съгласно ежедневна ведомост за 9-и срещу 10-и 12.2015 г. жалбоподателя е бил дежурен в нощна смяна от 20:00 ч. на 09.12.2015 г. до 08:00 ч. на 10.12.2015 г., заедно с Д. К.***. Нарядът е осъществяван със служебен автомобил Опел „Астра“ с рег. № РК **** АР по маршрут автомагистрала „Люлин“.

С писмо рег. № 7855р-10390/23.12.2015 г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР е уведомила Директора на ОД на МВР Перник, че при извършен преглед на видеофайлове, съдържащи информация от АИС „ВПК“ са установени данни за пет директории, съдържащи информация за спане на служители. Упоменато е в писмото, че камера, монтирана в служебен автомобил с № РК **** АР е неправилно насочена и се губи възможността за пълно проследяване на извършваните дейности на полицейските служители.

Със Заповед № 313з-24/06.01.2016 г. Директорът на ОД на МВР Перник е назначил поименна комисия от служители на дирекцията, със задача извършване на проверка по писмо рег. № 7855р-10390/23.12.2015 година от Дирекция „Вътрешна сигурност“, със срок на проверката до 02.02.2016 г. По искане на комисията с рег. № 1158р-924 от 03.02.2016 г. е поискано удължаване на срока, като върху искането е поставена резолюция „Да“ без да е указан нов срок.

В изпълнение на заповедта, назначената комисия е извършила проверка. Резултатите от същата са обективирани в Справка рег. № 1158р-7511 от 12.10.2016 г., видно от която, комисията е прегледала видеофайловете, предоставени от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР и е приела, че „служителите спят с прекъсвания на предните седалки на служебния автомобил“. Изводът на комисията е, че служителите с прекъсвания не изпълняват служебните си задължения, с което са нарушили чл. 51, ал.1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията на осъществяване на дейностите по контрол на платното за движение, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Комисията предлага за неизпълнение на служебните задължения да се наложи наказание порицание, съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР. На справката е положена резолюция на директора на ОД на МВР от 11.10.2016 година „ г-н В. В.*** за организация и контрол“.

По делото няма данни кога, как и по какъв начин се е запознал настоящият жалбоподател с посочената по-горе справка на комисията. Има депозирано сведение рег. № 1158р-7738 от 25.10.2016 г. от жалбоподателя, в което сочи, че е изпълнявал служебните си задължения и не е извършвал никакви нарушения на служебната дисциплина.

Със Заповед № 313з-2395 от 31.10.2016 г. Директорът на ОД на МВР Перник за виновно нарушаване на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията № 8121з-749/20.10.2014 г., на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година. Заповедта е връчена на служителя на 02.11.2016 г.

В хода на съдебното производство по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснато събиране на гласни доказателства. Като свидетел е разпитан Д. Е. К.***. Той заявява, че при нарядите се спазват часовите графици, правят се обходи със служебния автомобил по магистралата, по време на нощните смени след 03:30 до 07:00 часа на 2-и и 3-и тунел от АМ „Люлин“ се осъществява превантивна дейност по контрол на пътното движение. Счита, че са осъществили всички изисквания и разпореждания в плана мероприятия. Свидетелските показания се кредитират изцяло, тъй като се базират на лични, преки и непосредствени впечатления на свидетеля, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, последователни и непротиворечиви са.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, съобразно критериите визирани в чл. 146 АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

В случая дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Не е спорно, че при Директора на ОД на МВР Перник е постъпила справка с рег. № 1158р-7511 от 12.10.2016 година за осъществени нарушения на служебните задължения и заповедта, с която е наказан служителя е издадена в законоустановения срок. Постановеният акт е издаден в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, но това не е достатъчно да се приеме, че акта е законосъобразен.

Оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила и при неспазване на установената форма. Едни от задължителните реквизити на писмената заповед, с която се налага дисциплинарно наказание са посочване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и точното посочване на разпоредбите, които са нарушени, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Законовата разпоредба определя по императивен начин съдържанието на заповедта. Заповедта за дисциплинарно наказание, въпреки че е издадена в писмена форма, не отговаря на изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В нея не е посочено място на извършване на нарушението. От преписката се установява, че жалбоподателят е бил нощна смяна на АМ „Люлин“, но това е маршрута на патрула със определени постове.

Наред с липсата на коректно посочване на мястото на извършване на нарушението, не е вписано еднозначно и кое е лицето извършило същото. Жалбоподателят Р.Г.А.*** е адресат на заповедта, но в мотивите на същата е вписано, че нарушението е извършено първо от Р.Г.***, а в следващият абзац от Д. К.***. Объркване създава и обстоятелството, че не е изяснен въпроса с кой е осъществявал наряда, застъпен на 09.12.2015 г. в 20:00 часа, с А. З. А.***, както е посочено в справка рег. № 1158р-7511 от 12.10.2016 г. /л. 6 от делото/ или с Д. К., както е описано в ежедневната ведомост /л. 14 от делото/. Не на последно място следва да се отбележи, че е установено безпротиворечиво на коя дата е извършено нарушението. В заповедта е вписана дата 10.12.2015 г. и времеви период от 03:55 ч. до 06:58 ч., а депозираното от жалбоподателя сведение рег. № 1158р-7738/25.10.2016 г. е с коригирана дата 12.12.2016 г., неизвестно кое е наложило корекцията и по каква причина това сведение е било кредитирано от административнонаказващия орган. За нарушение извършено на 12.12.2015 година няма фактически установявания, няма проверка, няма мотиви в преписката и в заповедта. Това налага да се приеме, че дисциплинарно нарушение извършено на 10.12.2015 година не е доказано по категоричен начин. На следващо място освен коя точно норма наказващият орган счита, че е нарушена с действията му следва да конкретизира какво точно не е направил. Такова уточняване не е направено. Непосочването на конкретните фактически основания, които да съответстват на определената квалификация на дисциплинарното нарушение не може да бъде заместено само от цитирането на правно основание. В случая дисциплинарно наказващия орган не е посочил конкретните правила за служебно поведение, които служителят не е спазил и на които поведението му противоречи, т.е. не е изложил фактически съображения, от които да е видна волята му. Дисциплинарната отговорност е лична, съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР и всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно и в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при които фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, на която се е позовал дисциплинарно наказващия орган не може да квалифицира нарушението от правна страна, тъй като не е конкретизирано какви са тези задължения и по какъв начин са вменени на жалбоподателя. От заповедта и от справката, която е послужила за издаване на заповедта не става ясно какво конкретно поведение същият дължи в определения часови период, какво му е било разпоредено да изпълни и какво не е изпълнил. Дисциплинарно наказващия орган е приел, че служителят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г., които разпоредби касаят реда за организацията за осъществяване на дейности по контрол по пътното движение. Изписването на текстовете в пълен обем не може да бъде прието като описание на извършеното нарушение, доколкото липсва описание на конкретните действия и бездействия, които служителят не е извършил и които ангажират неговата дисциплинарна отговорност. Разпоредбата на ал. 1, на чл. 51 от инструкцията сочи, че полицейският наряд осъществява превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия. Текстът на чл. 51, ал. 2 от инструкцията, е свързан с изискването осъществяването на пътния контрол да става извън служебните помещения и МПС, както и извършването на обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение. В същото време такива фактически установявания, касаещи чл. 51 от инструкцията в изготвената справка, а и в заповедта за дисциплинарно наказание не са изложени и посочените текстове не кореспондират с тезата на органа за неизпълнение на служебни задължения. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореният акт е немотивиран и постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорената заповед следва да бъде отменена в условията на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В случая е назначена такава проверка без определен краен срок и без служителят, срещу когото се извършва проверката да е запознат със заповедта. С тези си действия ответникът още на най-ранния етап на дисциплинарното производство е допуснал съществени процесуални нарушения.

Дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил и задълженията си разписани в чл. 206 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или приеме писмените му обяснения. Целта на разпоредбата е служителят да се защити пред дисциплинарно наказващия орган като даде обяснения по вменените му нарушения. Няма данни служителят запознат ли е с констатациите на проверяващите и имал ли е възможността на участва в дисциплинарното производство. Напълно неясно остава сведението с рег. № 1158р-7738/2016 г., дадено от жалбоподателя, което ответникът го е приравнил на обяснение до кого е дадено, във връзка с какво е дадено, кое е наложило корекцията на изписаната от Р.А.*** дата и кой го е приел. След като сведението се отнася за дата 12.12.2015 г., то тогава за посочената като дата на нарушението – 10.12.2015 г., наказаното лице не е давал обяснение.Не са представени доказателства да е спазена разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР.

Не се представят и доказателства, от които да е видно на коя дата е запознат служителя със справката, въпреки изрично изисканите с разпореждания и определения по делото доказателства в тази връзка. От данните по делото се приема, че в казуса нито са искани обяснения, нито е изслушван служителя по регламентирания в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 година за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания. Това е достатъчно основание да се приеме, че ответникът по жалбата е допуснал съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на издадената заповед за дисциплинарно наказание в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Дисциплинарно наказващия орган не е спазил и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като е приложил същия само формално. Съгласно сочената законова разпоредба при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат пред вид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Дисциплинарно наказващия орган се е задоволил само да посочи, че е съобразил всички събрани в хода на проверката доказателства и определя служителя да бъде наказан с „Порицание“ за срок от една година. Какво точно е съобразил дисциплинарно наказващия орган, за да стигне до това заключение, още повече, че е наложил трето по тежест дисциплинарно наказание и то в максимално определения размер по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР не е ясно. Липсата на мотиви защо се налага дисциплинарното наказание „Порицание“ в случая представлява съществено административно – производствено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, регламентиращ кои обстоятелства следва да бъдат отчетени при определяне на дисциплинарното наказание на държавните служители в МВР. Това нарушение е съществено и съставлява основание за отмяна на издадената заповед за дисциплинарно наказание. В този смисъл и е константната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 1136 от 03.02.2016 година, постановено по адм. дело № 8032/2015 година.

Оспореният акт е постановен и в нарушение на принципа за съразмерност и не съответства и на целта на закона. Същият подлежи на отмяна и в условията на чл. 146, т. 5 от АПК.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък е основателно, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 01406 от 08.11.2016 година.

Мотивиран така съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 313з-2395 от 31.10.2016 година на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на Р.Г.А. *** е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“, № 1 да заплати на Р.Г.А. *** съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/