гр.
Перник,03.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в
публично съдебно заседание проведено на четвърти април през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Съдия: Емилия Иванова
при
съдебния секретар А. М.***, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 80 по описа за 2017 г. на
Административен съд-Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на „***” КД, със седалище и
адрес на управление: с.***, общ.***, ул.***, №1,
представлявано от управителите Л. М. Х.*** и М. Е. Д.*** срещу протокол за извършена проверка рег. № ПР1643290
от 16.11.2016 г. на Дирекция "Инспекция по труда"-Перник, потвърден с решение №16
231 788/09.12.2016 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда"
- София. В жалбата се сочат пороци на решението на по-горния
административен орган, като се твърди на първо място, че същото е нищожно.
Алтернативно се поддържа наличие на основания за незаконосъобразността му, тъй
като е издадено в противоречие с материалния закон. Не се сочат основания за
незаконосъбразност на даденото предписание.
В петитума на
жалбата се иска да бъде отменено предписание по протокол рег. №ПР1643290 от 16.11.2016 г. на Дирекция "Инспекция по труда"-Перник, потвърден с решение №16 231
788/09.12.2016 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда"
- София. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Дирекция "Инспекция по труда" Перник, чрез
процесуалният си представител, оспорва жалбата. Според изложеното по същество
на спора наложената принудителна административна мярка е законосъобразна и определена
при спазване на административно производствените правила. По тези причини моли
жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира
присъждане на разноски.
Административен
съд - Перник като взе предвид събраните по делото доказателства и ги
обсъди заедно с твърденията на страните, след като съобрази приложимите
законови разпоредби прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, след оспорване на предписанията по
административен ред, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
По фактите съдът
установи, че на 16.11.2016 г., от служители на Дирекция "Инспекция по
труда"-Перник, е извършена проверка на „***” КД, в обект магазин "***" Перник 104, находящ се в
гр. Перник, ул. „****“ №2.
В хода на проверката е констатирано, че в дневника за
издаване на трудови книжки не се отбелязва срещу подпис дата на предаване на
трудовата книжка от работодателя на работника при прекратяване на трудовото
правоотношение - нарушение на чл. 6, ал.2 от
Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж.
За
предотвратяване на констатираното нарушение на работодателя е предписано да
предприеме необходимите мерки, така че в дневника за издаване на трудови книжки
да се отбелязва срещу подпис дата на предаване
на трудовата книжка на работника при прекратяване на трудовото
правоотношение. Срокът за изпълнение на това предписание е 17.11.2016 г.
Съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва служебно да извърши проверка дали оспорваният
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуално
правните изисквания за това, и в съответната форма. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 405 от КТ
предписанията на контролните органи на Инспекцията по труда подлежат на
обжалване по реда на АПК. Видно от приложените по делото писмени доказателства,
„***”
КД е обжалвало по административен ред
дадените задължителни предписания. Жалбата е отхвърлена от компетентния
по-горестоящ административен орган – Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" – София. Възможността
за обжалване на предписанията пред по-горе стоящият административен орган е предвидена
в КТ. Органът, който е компетентен да осъществи контрол по административен ред
е Изпълнителният директор на ГИТ. В настоящия случай е извършен контрол от по-горестоящият
административен орган и жалбата на работодателя е отхвърлена. На основание чл. 98,
ал. 2 от АПК, когато жалбата е отхвърлена, на съдебен контрол подлежи първоначалният
акт, т.е. предписанието на инспекторите дадено по протокол за извършена проверка № ПР1643290/16.11.2016
г.
С разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 9 от Кодекса
на труда (КТ) контролните органи на инспекцията по труда са овластени да
прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни
предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. Настоящата инстанция намира, че с оглед
местонахождението на проверявания обект Предписанията са издадени от компетентен административен орган - дирекция
"Инспекция по труда" Перник, чрез
инспекторите Е.А.Т.***
и Б. С. М.***, които имат качеството на контролни органи по смисъла на гл.12, раздел
І от Кодекса на труда. В техните задължения влизат и такива по извършване на
контрол по спазването на контролираното законодателство и налагане на
принудителни административни мерки за отстраняване на нарушенията.
С разпоредбата на чл. 399 от КТ контролът за спазване
на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" (ИАГИТ). Дирекциите "Инспекция по труда",
като поделения в системата на ИАГИТ, са органи на изпълнителната власт и
дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица,
работещи по трудово правоотношение (арг. чл. 12, ал.1 от Закона за
администрацията). Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ,
инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително
тези по чл. 404, ал. 1 - да дава задължителни предписания на работодателя,
касаещи преустановяване на нарушения от проверяваното дружество на трудовото
законодателство за в бъдеще. Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по
труда" при установяване на нарушение на законодателството инспекторът
прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове,
по които Агенцията осъществява контролна дейност. Безспорно предписанието е вид
принудителна административна мярка, насочена към отстраняване на констатирани
нарушения на трудовото законодателство. Издаването на такава е изцяло в
правомощията (права, но и задължения) на инспекторите при ДИТ.
Актовете, с
които се прилагат ПАМ по правило са индивидуални административни актове и за
издаването им важат правилата на АПК включително и по отношение на предвидената
форма и реквизити по чл. 59 от АПК. В този смисъл като осъществи проверка
относно законосъобразността на ПАМ инкорпориран в протокол за извършена
проверка № ПР 1643290 от 16.11.2016 г. на основанията по чл. 146 от АПК констатира
следното:
Не се установяват нарушения на материалния и
процесуалния закон при издаване на оспорените предписания. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да
представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни
и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на
предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя се
отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки по приложение № 1. От приложения по делото, като писмено доказателство, дневник на трудовите книжки безспорно се установява,
че при прекратяването на трудовото правоотношение на лицето В. А. Б.*** не е удостоверена датата на предаването на трудовата книжка на в
дневника
по чл.6, ал. 2 от НТКТС.
По делото са представени 2 бр. разписки подписани от В. А. Б.*** и представител на
жалбоподателя. В първата разписка е
посочено, на „***” КД е предадена трудова книжка №*******, за
извърши необходимите вписвания. Втората разписка
удостоверява, че лицето е
получило трудовата си книжка. Съдът намира, че въпросните разписки по никакъв начин не оборват констатираното
невписване на предаването на трудовата книжка в дневника. Дори и да приемем, че
лицето е декларирало получаването на трудовата си книжка чрез въпросните разписки, работодателят е бил длъжен да отрази това
обстоятелство и
в дневника за издадените трудови книжки. Било е възможно също така в нарочната графа да се отбележат разписките попълнената декларация или да се приложат към дневника. По този начин контролните органи ще установят, че работодателя е извършил вменените му по закон действия.
От събраните по делото доказателства се установи, че
към момента на проверката на място и извършената такава по документи от
ДИТ – Перник /вж. показанията на свидетелката Т.***/, дневник
за издаване на трудови книжки, оформен според чл. 6, ал. 2 от НТКТС по приложение № 1, не е бил
представен, поради което даденото предписание се явява законосъобразна.
Не се споделят
изложените в жалбата твърдения, че проверяваният обект не е работодател по
смисъла на § 1 от ДР на КТ, а такъв е „***” КД. Предписанието е адресирано правилно до работодателя, а не до
обекта в гр. Перник, който е бил предмет на проверка. По този начин е оформена
призовката и от работодателя са изискани необходимите за проверката документи.
Задължението според чл.6, ал. 2 от НТСТК е вменено на работодателя и негово
задължение е да води дневник за издаване на трудови книжки. В този смисъл не е
налице незаконосъобразност на предписанието, тъй като то е отправено до
надлежния адресат.
Пред
проверяващите е представено копие от начална страница на дневник за издаване на
трудови книжки от 01.02.2007 г. и ксерокопие на лист 34, който не е ясно от
какъв документ е. В съдебно заседание се представи оригинал на дневник за изпратени
трудови книжки започнат на 09.05.2012 г. и се констатира, че на страница 34 е
вписано името на работника В. А.***, но не е положен подпис от същата, че е
получила трудовата си книжка. Фактът, че е подписана разписка не санира
допуснатото нарушение, тъй като изискването на Наредбата за трудовия стаж и трудовата
книжка е да се води дневник по образец с изрично указани реквизити. След като
не е оформен по надлежния ред дневникът за трудовите книжки, то и е налице нарушение
от страна на работодателя, което следва да бъде отстранено, така както е
предписал контролният орган.
Предвид
така направените констатации от съда и изложените правни съждения по съществото
на спора се налага извода за отсъствие на основанията за отмяна на
административния акт по чл. 146 от АПК, поради което жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода
на спора следва да се уважи и искането за присъждането на разноски в
производството в полза на ответника. Същото е своевременно направено, поради което следва да бъде уважено. В тежест на жалбоподателя се възлагат разноските
в производството, представляващи юрисконсултско
възнаграждение,
като размерът им се определя на 200 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***”
КД със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. ***,
ул. „***“ №1, представлявано от управителите Л. М. Х.*** и М. Е. Д.*** срещу протокол за извършена проверка рег.№ПР1643290
от 16.11.2016 г. на Дирекция "Инспекция по труда"-Перник, потвърден с решение №16
231 788/09.12.2016 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда"
- София.
ОСЪЖДА „***” КД със седалище и
адрес на управление: с. ***, общ. ***, ул. „***“ №1, представлявано от
управителите Л. М. Х.*** и М. Е. Д.*** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” – Перник, сумата от 200 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи
на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд на РБ.
СЪДИЯ:/п/