О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 130

гр.Перник, 31 май, 2017 год.

Административен съд – Перник, в закрито заседание проведено на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Съдия: Емилия Иванова

при участието на секретаря А. М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №233/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 160 във връзка с чл. 159, т.1 от АПК.

Делото е образувано по жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.*** срещу обективирано в писмо изх.№ 70-00-243 от 03.04.2017 г. на Кмета на община Брезник, задължение за премахване на сграда, собственост на дружеството в срок до месец август на 2017 г.

Въпросното предписание е направено във връзка с предприемане на действия за реализация на проект за централния градски площад в гр.Брезник въз основа на утвърден ПУП – ПЗР за изменение на ЦГЧ.

В случая е необходимо да се констатира, че материалния обхват на компетентността на кмета на общината или упълномощено от него лице, да издава властнически волеизявления по отношение на строежите четвърта, пета и шеста категория, /какъвто е случая с навеса-VІ категория/, е очертана в разпоредбите на чл. 223 от ЗУТ. Но всяко от тези волеизявления се предхожда от извършване на проверки на място и по документи, което в конкретния случай не е направено. Ето защо настоящият състав приема, че се касае за предписание по отношение на жалбоподателя. Единствената хипотеза, при която властническото волеизявление на кмета на общината, по отношение на строеж е предвидено да бъде обективирано във формата на задължително за изпълнение "предписание" е тази по чл. 223, ал.1, т. 9 от ЗУТ, според която административния орган, може да – "...предписва изпълнение на укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии, щети и други на строежи и на части от тях, за които е спряно строителството, действието на строителните книжа или е забранено ползването им....".Доколкото в случая, очевидно не става реч за строеж, по отношение на който е постановено спиране на строителството или на действието на строителните книжа или пък е забранено ползването му, то явно процесното "предписание", няма задължителния за изпълнение характер на това, предвидено в чл. 223, ал.1, т. 9 от ЗУТ.

Писмото не може да бъде възприето и като властническо волеизявление за премахване на преместваем обект по чл.57а от ЗУТ, тъй като от приложената от административния орган преписка е видно, че проверки не са извършвани, не е установяван вида на обекта, а писмото съдържа едно указание, което не е санкционирано по никакъв начин със задължително поведение от страна на дружеството жалбоподател.

Казано с други думи, обективираното в писмо изх.№ 70-00-243/03.04.2017 г. на Кмета на община Брезник, предписание, съставлява една покана до неговия адресат, да предприеме поведение, което според административния орган, доброволно ще възстанови правния ред. Само по себе си, това предписание, не поражда пряко задължение за осъществяване на разпредено, дължимо поведение, чието осъществяване би било сторено, включително посредством принудително изпълнение, по установения в процесуалния закон ред. Следователно, обективираното в процесното писмо волеизявление, не е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, респективно не е акт от категорията на тези, изброени в чл. 214 от ЗУТ. Това волеизявление не създава права и/или задължения, нито засяга права, свободи или законни интереси на своя адресат и не подлежи на обжалване нито по административен, нито по съдебен ред.

За да бъде разпоредено премахване на обект, сграда или преместваемо съоръжение специалният закон – ЗУТ, предвижда конкретни процедури за извършване на проверки по документи и на място и едва след това издаване на административен акт по смисъла на чл.214 от ЗУТ, който подлежи на съдебен контрол и евентуално на изпълнение след влизането му в сила. Въз основа на оспореното писмо не могат да се предприемат действия за премахване на обекта нито доброволно от жалбоподателя, нито принудително от административния орган.

При това положение жалбата се явява недопустима, поради липса на предмет - основание по чл. 159, т.1 от АПК, при което следва да се остави без разглеждане, а производството следва да се прекрати.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.*** срещу обективирано в писмо изх.№ 70-00-243 от 03.04.2017 г. на Кмета на община Брезник, задължение за премахване на сграда собственост на дружеството в срок до месец август на 2017 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 233/2017 г. по описа на Административен съд-Перник .

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/