Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 141

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 19.05.2017 г.

 

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                                     СЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 580 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК 113012360, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино против Решение № 658 от 01.11.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1591 по описа на съда за 2016г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №23-А-11 от 28.07.2016г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)-Перник, с което на „Топлофикация - Перник“ АД, гр. Перник, в качеството му на оператор на инсталация, за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и водите (ЗООС) във вр. с  Условие 16.9.1. от Комплексно разрешително (КР) № 297-Н0/2008г. за експлоатация на инсталация и съоръжения за сгуроотвал „Кудин дол“, издадено от Министъра на околната среда и водите на „Топлофикация - Перник“ АД,  на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. В жалбата се излагат доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като се сочат допуснати процесуални нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН поради съставяне на акта за установяване на нарушението в присъствието на само един свидетел, както и поради неспазване на изискванията за индивидуализация на наказанието, като доводите се обосновават в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща ю.к. С.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, РИОСВ - Перник, пред съда се представлява от гл. ю.к. Г.. Възразява срещу жалбата, излага доводи срещу наведените касационни основания, като конкретно по отношение размера на наложената имуществена санкция пледира законосъобразност и съразмерност на същата с оглед наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба и при правилно приложен материален закон.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП №23-А-11 от 28.07.2016г. Директорът на РИОСВ - Перник е наложил на „Топлофикация - Перник“ АД, гр. Перник, в качество оператор на инсталация, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗООС имуществена санкция в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) за това, че на 16.03.2016 г. в гр. Перник, кв. Калкас, сгуроотвал „Кудин дол“, експлоатиран от дружеството на основание КР №297-Н0/2008г. за експлоатация на инсталация и съоръжения за сгуроотвал „Кудин дол“, издадено от Министъра на околната среда и водите на „Топлофикация - Перник“ АД, като не е изпълнило Условие 16.9.1. от КР, а именно: „Техническа рекултивация на сгуроотвал „Кудин дол“ да се извърши в срок до 31.12.2015 г.“, дружеството не е изпълнило задължението по чл. 125, ал. 1 от ЗООС във вр. с Условие 16.9.1. от КР.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник, като в производството по АНД № 1591 по описа на съда за 2016г., наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на имуществена санкция за проведено съобразно процесуалните правила и при правилно приложен материален закон към безспорно установено, като доказано, неизпълнение именно на посоченото задължение от страна на настоящия ответник и в посоченото му качество, с наложена в справедлив и законов размер санкция, съответно и на целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът намира доводите на касатора за неустановени от районния съд, но допуснати в производството по налагане на санкция съществени процесуални нарушения неоснователни, по следните съображения:

Споделя се преценката на решаващия първоинстанционен състав за производство, проведено и приключило съобразно процесуалните правила без допуснати нарушения, с които правото на защита на наказаното дружество да е било ограничено.

Неоснователно се възразява за допуснато в производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не сочи изрично броя на свидетелите, допуска същите да са повече от един и акцентира върху необходимостта от тяхното присъствие при съставянето на акта, когато такива свидетели има. Този извод кореспондира и с правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно което липсата на свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством свидетелството на други лица, тук вече изрично двама, по съставянето на АУАН. Актът за установено нарушение се съставя в присъствието на свидетелите (когато са повече от един), присъствали при извършване или установяване на нарушението (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН), но актът се подписва поне от един от свидетелите (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН), от което следва, че актът в тази хипотеза може да бъде съставен в присъствието и на един свидетел по извършване или установяване на нарушението. Това следва също и от използвания от законодателя неконкретен по отношение броя на свидетелите израз в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тълкуван ведно с направеното изрично уточнение в нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, сочеща двама свидетели. Актът за процесното нарушение, съставляващо неизпълнение на задължение към държавата, е редовно съставен при присъствието на А. С. - посочена в акта като свидетел по установяване на нарушението, което е видно и от КП №95 - КОС - ГВ - 9/16.03.2016г..

Неоснователно е и следващото оплакване на касатора за несъобразяване от страна на наказващия орган на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне размера на наложената в процесния случай имуществена санкция. Районният съд мотивирано е отхвърлил това оплакване. Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното решение за законосъобразност и съразмерност на наложената в процесния случай санкция, с оглед наличие на приключили с влезли в сила наказателни постановления за неизпълнение на условия по издадени на дружеството КР, включително и по КР №297-Н0/2008 г. за експлоатация на инсталация и съоръжения за сгуроотвал „Кудин дол“, издадено от Министъра на околната среда и водите на „Топлофикация - Перник“ АД, гр. Перник. Споделя се и преценката, че размерът на имуществената санкция при тези безспорни данни за неизпълнения на условия по КР, имащи отношение към опазването на околната среда и здравето на населението - категория значими обществени отношения, в по-голяма степен е адекватен на целите на административнонаказателната репресия, заложени в чл. 12 на ЗАНН.  

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 658 от 01.11.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1591 по описа на съда за 2016г.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

                                                            2./П/