Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

гр.Перник, 25 май 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито заседание проведено на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

Членове: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при секретаря Е.В. и с участието на представител на Окръжна прокуратура – Перник-прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№97 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Община Ковачевци, подадена от В. С.-Кмет, против решение №250 от 06.01.2017 г. постановено по н.а.х.д. № 284 по описа за 2016 г. на Районен съд гр.Радомир. Счита решението за неправилно и моли да бъде отменено. Възразява, срещу изводите на съда за неустановено авторство на нарушението и забавяне при установяване на щетите определени с НП.

Иска се отмяна на съдебния акт, като бъде постановен друг с който да се потвърди процесното наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба М.К.К., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна. В представена по делото молба заявява становище са законосъобразност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила.

Заинтересованата страна Л.Е.С., редовно призована за насроченото съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба и моли решението на РС Радомир да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде потвърдено издаденото от Кмета на Община Ковачевци наказателно постановление.

Окръжна прокуратура гр.Перник, дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на съдебното решение.

Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Радомир е отменил наказателно постановление № 1/17.05.2016 г. издадено от Кмета на Община Ковачевци, с което за нарушение на чл. 40, ал.1, т.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) на М.К.К., на основание чл. 44, във връзка с чл. 8 и чл. 40, ал.1, т.2 от ЗОСИ, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева и е постановено да заплати на Л.Е.С. сумата от 624.75 лева за причинените й вреди. При постановяване на решението си, съдът е установил допуснати от административнонаказващия орган съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на нарушителя. По същество е обосновал извод за неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е установено безспорно, че санкционираното лице е извършило нарушението. Това е дало основание НП да бъде отменено, както и определеното с него обезщетение за пострадалото лице.

Решението е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че РС - Радомир обстойно е изследвал относимите към делото обстоятелства, задълбочено е анализирал наличните доказателства и въз основа на същите е изградил обоснована фактическа обстановка, подробно изложена в атакуваното решение, която настоящата касационна инстанция споделя изцяло.

Въз основа на установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че в хода на административно - наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на административно наказаното лице. РС е посочил, че нее безспорно установен извършителя на нарушението и повдигнатото административно обвинение се основава само на предположения.

Касационната инстанция споделя правните изводи на районния съд, а възраженията наведени в касационната жалба намира за неоснователни.

Наложеното административни наказание е за извършване на нарушение съгласно чл. 40, т.2, във връзка с чл. 8, ал.1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Съгласно цитираната разпоредба на наказание подлежи лицето, което влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество. От обстоятелствената част на АУАН е видно, че при проверката кравите на М.К. са намерени да пасат в описаната местност.

Освен изложените мотиви за незаконосъобразност на НП, настоящият състав на касационната инстанция намира, че описаното в нарушение, за което се твърди, че е извършено от К., не осъществява състава на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ. От съдържанието на административнонаказателната преписка и от показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели не се установява категорично нарушителя сам да е пуснал животните в селскостопанските имоти на пострадалото лице. Напълно възможно, поради проявено бездействие от страна на М.К., животните сами да са навлезли в чуждите земи и дворове, но в такъв случай деянието би могло да се квалифицира като такова по чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗОСИ, според който текст подлежи на наказание, този, който с неправомерни действия или бездействия причини или допусне причиняване на вреди на селскостопанска продукция при нейното прибиране, превоз, манипулиране, съхраняване и използване или допусне нейното изоставяне и повреждане на място.

В процесния случай липсва коректно установяване и на друг елемент на нарушението от обективна страна – дали действително животните са се намирали в селскостопански земи с посеви по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 или ал. 3 от ЗОСИ, или трайни и цветни насаждения по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 или ал. 3 от с.з., попадащи под по-общото понятие "селскостопанско имущество" по чл. 2, ал. 1 от закона.

Наведените доводи в касационната жалба не намират основание в приложените по делото писмени доказателства и събраните такива гласни пред въззивния съд.

Предвид горното, настоящия състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила като правилно, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Мотивиран от, Административен съд – Перник

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №250 от 06.01.2017 г. постановено по н.а.х.д. № 284 по описа за 2016 г. на Районен съд-Радомир.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/