№ 120
гр. Перник, 02.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е.В. и в присъствието на
представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Ц.***, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 99 по описа на съда за 2017 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“-Перник против Решение № 864 от 30.12.2016г. на
Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1655 по описа на съда за 2016г..
С обжалвания съдебен акт е отменено
наказателно постановление (НП) № 14-0000294 от 07.07.2016 г. на Директора на
ДИТ - Перник, с което на „АЙ ВИ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.***, представлявано от В. Д. И., управител, за неизпълнение в
качество работодател по смисъла на §1,
т. 1 от ДР на Кодекса на труда (КТ) на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с
чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и
петстотин лева)
Касаторът, твърди, че решението на
районния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Счита, че е безспорно установено и доказано извършено и от наказаното
лице нарушение на трудовото законодателство. От касационния съд се иска да
отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото
на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, за представител изпраща ст.
ю.к. М.. Поддържа жалбата. Пледира, че с оглед вида и характера на извършваната
дейност, същата не може да се квалифицира като такава извършвана по повод
граждански договор. По същество е престиран труд, за който е следвало да се
сключи трудов договор. Въз основа на
това пледира жалбата да се уважи, като се отмени съдебното решение и се
потвърди наказателното постановление.
Ответникът по жалбата, „АЙ ВИ ГРУП“
ЕООД, гр. София, редвовно призован, не изпраща представител. В депозирана по
делото молба се прави искане за отхвърляне на касационната жалба без да се
излагат аргументи в тази насока.
Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция.
Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред
първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С НП № 14-0000294 от 07.07.2016 г.
Директорът на ДИТ - Перник е наложил на основание чл. 83, ал. 1 във вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ на „АЙ ВИ ГРУП“ ЕООД, гр. София, в качество работодател по
смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ,
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за това,
че на 09.05.2016 г. в с. Кладница, обект на контрол „полагане на павета на ул.
„Брезовица“ от дружеството, като е допуснал до работа лицето Т. Я. да престира
труда си като общ работник на обекта, а именно да полага павета, без сключен с
работника писмен трудов договор. С това
не е изпълнил задължението си към държавата, вменено му с нормите на чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд - Перник. В производството АНД № 1655 по описа на съда за
2016г. наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания
съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след събиране и анализ на
относимите към спора доказателства, при извършената проверка за
законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, е
достигнал до извод процесуална незаконосъобразност на същото поради
несъобразяване на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН касателно
съдържанието на акта и НП, конкретно относно некоректно посочена дата на
извършване на процесното нарушение, както и за материална незаконосъобразност
на производството поради приет от районния съд за установен, като доказан, факт
на наличие на граждански правоотношения между наказаното дружество и лицето,
заварено да работи на обекта, съответно липса на правоотношения по предоставяне
на работна сила, които да не са уредени като трудови посредством сключването на
писмен трудов договор.
Решението е неправилно.
По доводите в жалбата:
Основателно е възражението на касатора
срещу изводите на районния съд, касателност същественост за дата на извършване
на нарушението. В обстоятелствените части на акта и НП липсва обосновка защо
датата 09.05.2016г. е възприета за дата на извършване на процесното нарушение.
В процесния случай този порок на производството, като преодолим (тъй като по
преписката са налице достатъчно данни за първия момент на престиране на работна
сила, а именно 09.05.2016г.) и нерефлектирал нито върху правото на защита на
наказаното лице, нито върху проверката относно компетентност на органите,
водили производството, спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и приложимия към
този момент материален закон, не обосновава отмяна на НП единствено на това
основание. Дори и да има процесуално нарушение, същото се приема за
несъществено.
Изводите на районния съд за недоказаност
в производството на вмененото на наказаното дружество нарушение са несъответни
на доказателствата по делото.
Изводите довели до отмяна на наказателното
постановление, изразяващи се в това, че административно наказващия орган не е
изяснил в пълен обем конкретното правоотношение с оглед представен граждански договор, и допълнително
споразумение от 30.05.2016г., сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от
ЗДДФЛ, разходен касов ордер от 29.07.2016г. и декларация не се споделят. Като цяло такива заключения органът не е
могъл и да направи, тъй като част от тези доказателства носят дата след
издаване на АУАН и след издаване на НП. След като ги е кредитирал и въз основа
на тях е постановил своя акт е следвало да ги анализира и обсъди заедно и
поотделно и да ги съпостави с целия доказателствен материал. Това нещо не е
сторено. Декларацията, на която е отделено единствено внимание в проверявания
акт сама по себе си не е предпоставка за съставяне на АУАН-а. Не е анализирано
съдържанието на гражданския договор и няма изведени никакви правни изводи
обуславящи наличие на гражданско правоотношение. Останалите доказателства, на които се е
позовал районният съд, а именно сметката за изплатени суми и разходният касов
ордер, не кореспондират по между си касателно парична равностойност, не
установяват пряко характера на даденото правоотношение като гражданско, както и
не кореспондират с уговорките в представения т. нар. граждански договор, както
по отношение размера на уговореното възнаграждение (1 500 лв)., така и с
оглед използваното наименование за това възнаграждение, а именно „брутно“. В
тази връзка в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ работникът не е вписал
сума, срещу която е поел задължение да „изработи“ уговореното в гражданския
договор. Същият този договор, непредставен към момента на проверката на място,
т.е. нямащ достоверна дата за наказващия орган относно неговото наличие към
датата на проверката на място, не съдържа уговорка и относно количество или
обем на възложеното „редене на павета“, т. е. целения с договора резултат.
Едностранно са кредитирани отделни
доказателства по делото, а други въобще не са анализирани. Извън анализа са
останали договор от 20.04.2016г., по силата на който „Ай Ви груп“ЕООД е поел
изпълнението на строителни работи на обект „Изграждане на улица „Берковица“, с.
К., както и допълнителното споразумение към този договор. По силата на тези
договори възложителят и изпълнителят са се задължили да осигурят безопасни и
здравословни условия на труд на работниците и служителите. С оглед предмета на
дейност на основния договор-строително-монтажни дейности, волята на страните по тях е насочена към
безопасността на работниците, които по силата на чл. 16 от договора е да са
наети с временен или постоянен трудов договор. Въз основа на тях се приема, че
осъществяването на предмета на дейност на този договор следва да се извършва от
лица наети с временен или постоянен трудов договор. От своя страна проверяващите при извършената
на 18.05.2016г. проверка са възприели непосредствено осъществяваната от Я. дейност и са я определили като престиране на
работна сила. Към този момент Я. не е имал сключен трудов договор. Дадените
свидетелски показания по делото са последователни и убедително защитават тезата
на органа, че в случая се касае за трудово правоотношение с основните негови
елементи. Същите кореспондират и с голяма част от уговорките, направени с
договорите от 20.04.2017г., поради което ще бъдат кредитирани. От данните, внесени по делото
посредством свидетелските показания на лицето Й. Г. в съдебно заседание от
08.11.2016 г., следва и извод за установено работно време на проверения обект,
тъй като „Ай Ви Груп“ са „преценявали“ „работното време на работниците“ (все
наименования характерни за трудови правоотношения). Същият свидетел, във връзка
със споменатата преценка на работното време,
говори за своего рода график на работа на работещите на обекта лица
(работеха по три дни, по четири дни почиваха), което освен до извод за работно
време, води и до извод за наличие на отношения на власт и подчинение,
йерархичност, и трудова дисциплина, характерни за правоотношенията по
предоставяне на работна сила.
Въз основа на
изложеното, настоящия състав приема, че при правилно установена фактическа обстановка
са изведени изводи, които не съответстват на събрания доказателствен материал. От събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност е безспорно установено, че дружеството е извършило нарушение
по чл.
62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 КТ,
поради което и правилно с издаденото НП и е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност по чл. 414, ал.3 КТ.
Дружеството-работодател в противоречие с визираните правни норми е допуснало до
работа работник без сключен трудов договор в писмена форма и без да са уредени
правоотношенията между страните като трудови. Анализът на писмените и гласни
доказателства по делото сочи на извършване на трудова дейност от лицето Т. А. Я.
към момента на проверката на 18.05.2016г. в 11.40ч, а именно полагане на паваж
на ул. „Брезовица“, с. К.. Касаторът е бил с лицето Я. в правоотношения по
предоставяне на работна сила, без да е изпълнил задължението по чл. 62,
ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Кодексът на
труда в чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 регламентира, че такъв тип
правоотношения се уреждат само като трудови и единствено посредством
сключването на трудов договор в писмена форма. За несъобразяване с това
предписание на закона е предвидено административно наказание в съответен вид и
с размери в определени граници. В настоящия случай безспорно е установено и във
връзка с доказателствата, събрани и приобщени по делото пред първата съдебна
инстанция е, че именно наказаното дружество, в качеството му на работодател в
смисъла на КТ, към момента на извършената проверка не е уредило
като трудови, посредством сключен писмен трудов договор, правоотношенията си с
Я., предоставял към онзи момент работна сила. С това деяние е реализиран състав
на нарушение именно на посочените разпоредби на КТ, за които е предвидено
съответно по вид и в определени граници административно наказание, налагано по
административен ред, поради което правилно, съответно и справедливо дружеството
е административно наказано.
С оглед гореизложеното съдът намира
касационната жалба за изцяло основателна. Налице са касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Делото е изяснено от фактическа и правна страна,
поради което ще бъде решено по същество посредством отмяна на съдебния акт и
потвърждаване на наказателното постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №864 от 30.12.2016г. на
Районен съд-Перник, постановено по АНД №1655 по описа на съда за 2016г. и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление (НП) № 14-0000294 от 07.07.2016 г. на Директора на
ДИТ - Перник, с което на „АЙ ВИ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.***, представлявано от В.Д. И., управител, за неизпълнение в
качество работодател по смисъла на §1,
т. 1 от ДР на Кодекса на труда (КТ) на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с
чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин
лева).
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/