Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 123

гр. Перник, 09.05.2017 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                      

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

                                                                              Слава Георгиева

 

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д. № 102 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 Образувано е по касационна жалба от "РОБ ДИС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от С.Б.Т.-управител, срещу решение № 346 от 02.12.2016 г. на Районен съд-Перник, постановено по а.н.д.642 по описа на съда за 2016 г.

С атакуваното решение е потвърдено наказателно постановление №5-А-22 от 01.03.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Перник, с което на "РОБ ДИС" ООД, гр. Перник, за нарушение по  чл. 136, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 71, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева).

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се и доводи срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на акта и НП. Сочи се, че АНО преди налагане на санкцията не е изяснил пълно и всестранно относимата фактическа обстановка. Касаторът възразява и срещу преценката на районния съд за липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като излага доводи в подкрепа на това свое твърдение. От настоящата инстанция се иска да се отмени решението на Районен съд-Перник, като се постанови друго с което да бъде отменено процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, РИОСВ - Перник, надлежно уведомен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че районен съд правилно е потвърдил наложената санкция, поради което моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура–Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, след извършена касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК на оспореното решение, като обсъди доводите изложени от страните и събраните по делото доказателства намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С НП № 5-А-22 от 01.03.2016 г. Директорът на РИОСВ - Перник, е наложил на "РОБ ДИС" ООД, гр. Перник административно наказаниеимуществена санкция в размер на 7 000 лв. за това, че на 11.08.2015 г. не изпълнява условията, определени в Решение № 16-ДО-162-01/07.10.2014 г., издадено от Директора на РИОСВ за извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадка находяща се гр.Перник, ул.Юрий Гагарин, №1.

Не са спазени според установеното пред РС условие 3, абзац 3:за разделно съхранение на отпадъците; условие 3.1.1. абзац 1: земната повърхност на частта от площадката за съхраняване на отпадъци от ИУМПС не е с непропусклива повърхност - бетонирана или асфалтирана; и условие 6, предл. 1: не води отчетните книги съгласно изискванията на Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Установеното е квалифицирано като административно нарушение по  чл. 136, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 71, ал. 2 от ЗУО.

За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че производството по налагане на административно наказание за протекло съобразно процесуалните правила, без ограничаване правото на защита на наказаното лице. По същество, след преценка на събираните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият състав е приел за безспорно установено и доказано, че на посочената дата и при вписаните обстоятелства санкциониранато дружество не е изпълнило условията, определени му в Решение № 16-ДО-162-01/07.10.2014 г., издадено от Директора на РИОСВ за извършване на дейности по третиране на отпадъци. Наложеното наказание районният съд е приел за законосъобразно и в справедлив размер.

Решението е правилно.

При извършената касационна проверка не се установи неправилност на изводите на районния съд. Както актът, така и НП, съдържат описание на установените факти, които са основание за ангажиране на отговорността на дружеството. Коректно са посочени нарушените законови разпоредби, каквото е императивното изискване на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като детайлно са вписани и условията на разрешителното които не са спазени от касатора. Не се констатират и твърдените нарушения от процесуален характер в хода на административно наказателното производство, изразяващи  се в нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като съставянето на АУАН е в присъствието само на един свидетел. Дори това да е нарушение същото няма характер на съществено такова довело до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество.

Споделя се и преценката на решаващия първоинстанционен състав относно правилното приложение на материалния закон към установените фактите. Изведената в акта и НП правна квалификация на административно нарушение по  чл. 136, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 71, ал. 2 от ЗУО е напълно съответна на констатираното неспазване от страна на ЮЛ, на условията, определени в разрешението издадено му от АНО.

Неоснователни са релевираните в жалбата доводи досежно нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН от страна на АНО поради това, че не е разпоредил допълнителни действия по разследване. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Нормата не е императивна, а дава само възможност на наказващия орган, ако има неизясненост на фактите или възраженията ги разколебават, да извърши допълнителна проверка.

Правилно също така първоинстанционният съд е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като изложените мотиви в този смисъл изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В допълнение следва да се има предвид, че със самия закон е определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на неговите норми, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения и това е видно от относително високия минимален размер на предвидената имуществена санкция от 7 000 лева.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което проверяваното решение, с което е потвърдено наказателно постановление като валидно, допустимо и материално законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение №346 от 02.12.2016 г. на Районен съд-Перник, постановено по а.н.д.642 по описа на съда за 2016 г.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ: /п/       /п/