Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 123
гр. Перник, 09.05.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова
Слава Георгиева
при съдебния секретар Е.В. и с участието
на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.
№ 102 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба от "РОБ ДИС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от С.Б.Т.-управител, срещу
решение № 346 от 02.12.2016 г. на Районен съд-Перник, постановено по а.н.д. №642 по описа на
съда за 2016 г.
С атакуваното решение е потвърдено наказателно
постановление №5-А-22 от 01.03.2016 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Перник, с което на "РОБ ДИС" ООД, гр. Перник, за нарушение по
чл. 136, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 71, ал. 2 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева).
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е
незаконосъобразно, поради
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му и неправилно
приложение на материалния закон. Излагат
се и
доводи срещу изводите на районния съд за процесуална
законосъобразност на акта и НП. Сочи се, че АНО
преди налагане на санкцията не е изяснил пълно и всестранно относимата
фактическа обстановка. Касаторът
възразява и срещу преценката на районния съд за липса на предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
като излага доводи в подкрепа на това свое твърдение. От настоящата
инстанция се иска да се отмени решението на Районен съд-Перник, като се
постанови друго с което да бъде отменено процесното наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба, РИОСВ - Перник, надлежно уведомен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че районен съд правилно е
потвърдил наложената санкция, поради което моли въззивното решение да бъде
оставено в сила.
Окръжна
прокуратура–Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на
първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Административен съд – Перник, след извършена касационна проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК
на оспореното решение, като обсъди доводите изложени от страните и събраните по
делото доказателства намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
С НП № 5-А-22 от 01.03.2016 г. Директорът на РИОСВ - Перник, е наложил на
"РОБ
ДИС" ООД, гр. Перник административно наказание „имуществена санкция” в размер на 7 000 лв. за това, че на 11.08.2015 г. не
изпълнява условията, определени в Решение № 16-ДО-162-01/07.10.2014 г., издадено
от Директора на РИОСВ за извършване на дейности по третиране на отпадъци на
площадка
находяща се гр.Перник, ул.Юрий Гагарин, №1.
Не са спазени
според установеното пред РС условие 3, абзац
3:за
разделно съхранение на отпадъците; условие 3.1.1. абзац 1: земната повърхност на частта
от площадката за съхраняване на отпадъци от ИУМПС не е с непропусклива
повърхност - бетонирана или асфалтирана; и условие 6, предл. 1: не води отчетните книги съгласно изискванията на
Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри. Установеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 71, ал. 2
от ЗУО.
За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд
е приел, че производството по налагане на административно наказание за протекло
съобразно процесуалните правила, без ограничаване правото на защита на
наказаното лице. По същество, след преценка на събираните и приобщени по повод
спора доказателства, решаващият състав е приел за безспорно установено и доказано, че на посочената дата и при вписаните
обстоятелства санкциониранато дружество не е изпълнило условията, определени му в
Решение № 16-ДО-162-01/07.10.2014 г., издадено
от Директора на РИОСВ за извършване на дейности по третиране на отпадъци. Наложеното наказание районният съд е приел за
законосъобразно и в справедлив размер.
Решението е правилно.
При извършената
касационна проверка не се установи неправилност на изводите на районния съд. Както
актът, така и НП, съдържат описание на установените факти, които са основание
за ангажиране на отговорността на дружеството. Коректно са посочени нарушените законови разпоредби, каквото е
императивното изискване на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като детайлно
са вписани и условията на разрешителното които не са спазени от касатора. Не се констатират и твърдените нарушения от
процесуален характер в хода на административно наказателното производство, изразяващи се в
нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като съставянето на АУАН е в присъствието само на един свидетел. Дори това да е
нарушение същото няма характер на съществено такова довело до ограничаване правото на защита на санкционираното
дружество.
Споделя се и преценката на решаващия първоинстанционен състав относно
правилното приложение на материалния закон към установените фактите. Изведената в акта и НП правна квалификация на административно
нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 във
вр. с чл. 71, ал. 2 от ЗУО е напълно съответна на констатираното неспазване от страна на ЮЛ, на условията, определени
в разрешението
издадено му от АНО.
Неоснователни са релевираните в жалбата доводи
досежно нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН от страна на АНО поради това, че не
е разпоредил допълнителни действия по разследване. Съгласно разпоредбата на чл.
52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства. Нормата не е императивна, а дава само
възможност на наказващия орган, ако има неизясненост на фактите или
възраженията ги разколебават, да извърши допълнителна проверка.
Правилно също така първоинстанционният съд е приел,
че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, като изложените мотиви в този смисъл изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав. В допълнение следва да се има предвид, че със самия закон е
определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на неговите
норми, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения и това е
видно от относително високия минимален размер на предвидената имуществена
санкция от 7 000 лева.
По изложените съображения настоящата инстанция
намира, че не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което
проверяваното решение, с което е потвърдено наказателно постановление като
валидно, допустимо и материално законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №346 от 02.12.2016 г. на Районен съд-Перник, постановено по а.н.д. № 642 по описа на
съда за 2016 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/