Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 122

гр. Перник, 02.05.2017 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                     СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 103 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.С.В.,*** против Решение № 7 от 18.01.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 2420 по описа на съда за 2016г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 34-0000224 от 06.12.2016г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА)-Перник, с което на А.С.В.,***, за нарушение по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС във вр. с чл. 94, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. (седемстотин лева).       

Касаторът твърди твърди незаконосъобразност на решението на районния съд поради необсъждане на събраните по делото доказателства. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с адв. В. Л.. Поддържа жалбата. Пълномощникът пледира жалбата да се уважи.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП №34-0000224 от 06.12.2016г. Началникът на Областен отдел ОО“АА“-Перник, а наложил на А.С.В.,*** административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. (седемстотин лева) за това, че на 09.11.2016г. около 08:40 часа в гр. Перник, спирка ТЕЦ Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий, при извършване на обществен превоз на пътници по градска допълнителна линия № 7 кв. „Могиличе“ - кв. „Калкас“ към „ДУМ СПИРО СПЕРО - ПЕТЪР МИНКОВ“ ЕТ, притежаващ лиценз № 00239, валиден до 24.04.2025г., с автобус „***“ с рег. № *** от категория М2, собственост на „***“ ЕТ, по маршрут кв. „***“ - кв. „***“, видно от пътен лист № 746456/09.11.2016г. и маршрутно разписание на градска допълнителна автолиния №7, като в качеството си „водач на автомобил за обществен превоз на пътници“ не е издал документ за платена превозна цена (билет) на един пътник - Т. М. П.. С това е извършил административно нарушение по чл. 37а, т. 7 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси във вр. с чл. 94, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). 

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. В производството АНД №2420 по описа на съда за 2016 г. наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след събиране и анализ на относимите към спора доказателства, при извършената проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание, е достигнал до извод за валидност и процесуална законосъобразност на същото, а по същество за установеност и доказаност на авторството и на извършването на процесното нарушение от обективна и субективна страна при правилно приложен спрямо същото материален закон и наложено административно наказание в справедлив и законов размер. 

Решението е правилно. Правилен е извода на районния съд, че вмененото нарушение се доказва по безспорен начин от приетите по делото доказателства. Нарушението е установено по време, място и от лица, които са разполагали с това право.

По доводите в касационната жалбата:

Касаторът бланкетно сочи неправилна оценка на доказателствата, събрани по повод спора. Това се възприема от касационния съд като основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Неоснователно е това оплакване на касатора. Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по повод спора, която е съответна на приобщената по делото доказателствена съвкупност, без да се установява при анализа и оценката на доказателствата районният съд да е допуснал грешка при формиране на своето вътрешно убеждение от обективна страна. В изпълнение на задължението си да издири обективната истина (чл. 13, ал. 1 от НПК) решаващия първоинстанционен състав е събрал необходимите му за изясняване на всички обстоятелства по делото доказателства, като без да придава на което и да било от тях предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 от НПК) след анализа и оценката им, е взел решението си по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона (чл. 14, ал. 1 от НПК).

По приложението на материалния закон:

По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на 09.11.2016 г. около 08:40 часа в гр. Перник, спирка ТЕЦ Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий, при извършване на обществен превоз на пътници по градска допълнителна линия №7 кв. „***“-кв. „***“, А.С.В. ***,  в качеството си „водач на автомобил за обществен превоз на пътници“  не е издал документ за платена превозна цена (билет) на един пътник - Т. М. П., с посочено в актовете ЕГН. От свидетелските показания и на П. и на А. се установява, че П.е заплатила стойността на билета, което изключва пътничката да е разполагала с предварително снабдени документи за платена превозна цена. С това А.В. е осъществил в посоченото му качество, от обективна и субективна страна състав на административно нарушение именно по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси във вр. с чл. 94, ал. 1 от ЗАвтП., предвид, което материалният закон е приложен правилно. Нарушението е формално поради което не е необходимо от него да настъпят вредни последици, поради което е и неприложим чл. 28 от ЗАНН, определящ случая като "маловажен".

Въз основа на изложеното и доколко именно в задължение на водача на автобуса е било да издаде такъв документ  на пътника, който не е бил предварително снабден с документ за платена превозна цена, то и санкционираното нарушение се явява установено по безспорен начин.

С оглед гореизложеното, съставът намира касационната жалба за неоснователна. Изводите на въззивния съд са правилни, поради което решението му като постановено в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с материалния закон ще  бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7 от 18.01.2017г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 2420 по описа на съда за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

                                                                           

                                                           2./П/