Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

гр. Перник, 04.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 106 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на управителя на „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ЕООД против Решение №29 от 26.01.2017 г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №1504 по описа на съда за 2016 г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-0000247 от 04.07.2016г. на Директора на Д“ИТ“-Перник, с което на „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Д., представлявано от Р. А. В., управител, за неизпълнение в качество работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда (КТ) на задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева)

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Доводите в жалбата се преценяват от касационния съд като основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, Директора на Д“ИТ“-Перник редовно призован за представител изпраща ст. ю.к. М.. Оспорва жалбата и пледира същата да се остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С НП № 14-0000247 от 04.07.2016г. Директорът на Д“ИТ“-Перник, на основание съставен от гл. инспектор при Д“ИТ“-Перник акт за нарушение (АУАН) с №14-0000247/18.05.2016г., е наложил на „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ЕООД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление: с. Д., представлявано от Р. А. В., управител, в качеството му на работодател по §1, т. 1 от ДР на КТ, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 12.05.2016г., в обект-„цех за метални услуги“, находящ се в с. Д.о, в който дружеството извършвало дейност, като е допуснал до работа като „общ работник“ лицето Б. И. С. преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен с лицето трудов договор, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), не е изпълнил задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник. В производството АНД № 1504 по описа на съда за 2016г., като наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на имуществена санкция за протекло съобразно с процесуалните правила и при правилно приложен материален закон към безспорно установено неизпълнение на конкретното задължение към държавата от страна на наказаното юридическо лице и в посоченото му качество, а именно - недопускане до работа на работник преди да му бъде връчено копие от уведомлението до НАП за сключен с работника трудов договор, с наложена санкция в законов размер.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът намира доводите на касатора, преценени като такива за неправилно приложен от страна на районния съд, а преди това и от административния наказващ орган, материален закон за основателни по следните съображения:

Според нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят/упълномощено от него лице, е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП.

Според правилото на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ работодателят е задължен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от трудовия договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ.

Пред районния съд, видно от цялостната преценка на мотивите на решението и доказателствата, на които се е позовал районният съд, измежду които и трудов договор с № 24/11.05.2016г., от фактическа страна, е прието за установено, че към датата на извършване на проверката на място факт е трудов договор с № 24/11.05.2016 г., сключен между „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ЕООД, с. Д. и Б. И. С., по силата на който С. е нает по трудово правоотношение да полага труд като „общ работник“ с месторабота с. Д..

Изводите както на наказващия орган, така и на районния съд не съответстват на доказателствата, като включително пред районния съд е заявено (свидетеля Д. С.), че към момента на проверката на място в обекта, на 12.05.2016г., която дата е и дата на извършване на нарушението, трудовият договор не е бил представен на контролните органи, като същият е предоставен при проверката по документи, извършена на 18.05.2016 г. Така неналичен на 12.05.2016г. в 13:30 часа, включително непредставен от работника, комуто екземпляр от договора също е следвало също да бъде връчен, без данни към момента на проверката относно този договор да е изпратено изискващото се уведомление до компетентната ТД на НАП, което и да се е върнало заверено от НАП, т. е. същия да е регистриран, при факт на уведомление до ТД на НАП, върнало се заверено с изх. №14388163007103/12.05.2016 г./14:29:09 часа, по разбиране на настоящия съд не е следвало да се цени и приеме от актосъставителя, респективно от наказващия орган, а в случая и от съда, за документ, обективирал писмено трудовото правоотношение. Вероятността, с оглед дадената възможност за по-късното му представяне, договорът да бъде антидатиран, но сключен постфактум на проверката на място единствено с цел препятстване на реализирането на административнонаказателна отговорност, е изключително висока. С други думи, след като трудовият договор не е бил представен при проверката на място на датата, посочена в акта и НП-12.05.2016г. към 13:30 часа, то следва да се приеме, че датата и конкретно момента на сключване на този договор, т. е. и самия договор, не могат да бъдат противопоставени на контролните органи към момента на проверката на място по спазване на трудовото законодателство. Приложеният, регистриран в по-късен момент договор, като частен документ, няма достоверна дата, по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и следва да се възприема за съставен/сключен най-рано на датата и към часа, в който е подадено уведомлението до ТД на НАП за неговото сключване, или в който е представен пред контролните органи и възпроизведен в официален документ, или е заверен и пр. Последващите действия на работодателя, прекратил регистрирания на 12.05.2016 г. трудов договор, сключен с Б. С. още на следващия ден-13.05.2016 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, засилват убеждението на съда относно момента и целите на сключването на обсъждания договор.

При тези факти и деянието се явява несъставомерно по посочените за нарушени законови разпоредби, тъй като липсват доказателства за сключен писмен трудов договор на 12.05.2016г. към 13:30 часа между „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ЕООД, с. Д. и Б. И. С., за който уведомление е подадено, но работникът допуснат без да му е връчено заверено копие. Към този момент, с оглед доказателствата по преписката и делото е безспорно, че Серафимов е престирал работна сила в обект на „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ЕООД, с. Д., без отношенията му с дружеството да са били уредени като трудови посредством сключването на писмен трудов договор (чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ).

Гореизложеното обосновава извод за неправилно приложен към установеното по фактите материален закон както в производството по налагане на имуществена санкция, така и в решението на районния съд, поради което е налице основание за отмяна на постановения съдебен акт. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което ще се реши по същество посредством отмяна на НП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 29 от 26.01.2017г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1504 по описа на съда за 2016г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0000247 от 04.07.2016г. на Директора на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - ПЕРНИК, с което на „МЕТАЛ ДИЗАЙН 2011“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Д., представлявано от Р. А. В., управител, за неизпълнение в качество работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда (КТ) на задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева)

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/