Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 126
гр.
Перник, 11.05.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април
през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при
съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Цветков от Окръжна
прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№ 107 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗАНН.
С решение №589 от 02.12.2016 г., постановено по а.н.д. №1152/2016 г., Районен съд
гр.Перник, е отменил наказателно постановление №4051/18.05.2016 г. на
Главен инспектор "Мониторинг" в Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр.
София, с което на А.Д.Б.
с ЕГН**********, за
извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 б."а" от Закон за пътищата
/ЗП/ е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал.1 от ЗП –
глоба в размер на 1000 лева.
Срещу така
постановеното решение е подадена касационна жалба от АПИ гр.София с твърдения, че оспореното съдебно решение е неправилно
и незаконосъобразно. Доводите са, че наказаното лице е субект на наказателната
отговорност за нарушаване на чл. 26, ал.2, т.1 б."а" от ЗП,
нарушението е безспорно доказано и съставомерно по цитираната разпоредба, а
изводите на районния съд противоречат на приложимите материалноправни
разпоредби. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и
потвърждаване на НП.
Ответникът по касационната жалба А.Д.Б., чрез процесуалният си представител изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.Намира решението
на РС Перник за правилно и законосъобразно, като моли да бъде оставено в сила.
Окръжна
прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като обоснован и
законосъобразен.
Административен съд - Перник, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и
като извърши, служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, от
надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, съгласно чл. 210, ал.1
от АПК.
Обжалването е насочено срещу акт на съда, който подлежи на касационен контрол, поради което е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество касационната жалба, се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред РС – Перник е било издаденото от касатора въз основа на АУАН №
0004830/25.04.2016 г., наказателно постановление /НП/ № 4051/18.05.2016 г., с което на ответника в настоящото производство е наложено на
основание чл. 53, ал.1 от Закон за пътищата /ЗП/ административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1
б."а" от ЗП.
Административнонаказателната отговорност е била
ангажирана за това, че на посочената дата и място ответникът е управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС с три оси – марка ***, модел 2646, с рег.№*** и ремарке с две оси с регистрационен №***, което при извършеното от контролните органи замерване било
установено, че е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Първоинстанционният съд е проявил процесуална
активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора
доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата
обстановка. При осъществения контрол за законосъобразност РС е констатирал, че
процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и
НП съдържат изискуемите реквизити, като в административната фаза на
производство са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН. Въз основа на
събраните доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление е приел, че
задължението за снабдяване с разрешително за движение на тежкотоварното МПС е
вменено на превозвача. Сакционираното лице е водач на МПС-то, поради което не е
задължен да се снабдява с необходимите разрешителни. РС е приел, че след като
не му е вменено задължение, то не може и да му се търси отговорност за
неизпълнение на това задължение. Това е дало основание да бъде отменена
наложената санкция.
Решението е неправилно.
Не се споделят от настоящата инстанция изводите в оспореното
решение, че административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на А.Д.Б. за деяние, което не може да му бъде вменено във вина, тъй като той
не е превозвач или собственик на тежкотоварния автомобил. Безспорно е установено по делото, че водача на ППС
се е движел по републиканската пътна мрежа без разрешително за движение на
извънгабаритно ППС/по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата/ и, че са били
надвишени нормите на цитираната по горе Наредба по отношение натоварването на
осите и максимално допустимите такива
по Наредбата.
Аргументите на
съда, че водачът не може да бъде субект на
административното нарушение, изразяващо се в липса на разрешение от собственика
на пътя за движение на тежко превозно средство са неоснователни. Действително,
задължението да се снабди с посоченото разрешение е на превозвача, в случая
работодател на Б.. Административно наказателната разпоредба на чл. 53
от ЗП предвижда налагане на наказание глоба на физическите лица, които
нарушават разпоредбата на чл. 26, ал.2 или които извършват или наредят да бъде
извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Следователно, административно наказателна отговорност носи както лицето, което
извършва превоза /водач/, така и лицето, което е наредило извършването на
превоза. В конкретния случай административно наказващия орган ангажира
отговорността именно на водача. Още повече, че като професионален водач,
притежаващ съответната професионална компетентност, Б. следва да е запознат с разпоредбите на Закона за
пътищата и наредбите, определящи допустимите максимални маси на превозните
средства и да е наясно, че автомобилите са натоварени над максимално
допустимото.
Въззивната инстанция не се е произнесла по съществото
на спора, както задължава разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Не са изложени съображения извършено ли е
нарушението, осъществен ли е и кой състав на административно нарушение /от
обективна и субективна страна/, доказана ли е вината на нарушителя. Съдът е
изложил
мотиви само относно възможността да бъде
ангажирана отогвораността на водача по реда на чл.53, ал.1 от ЗП. В постановеното съдебно решение липсват мотиви относно
това налице ли е осъществен състав на описаното
нарушение. Липсата на мотиви в атакуваният акт препятства възможността да се
реализира касационен контрол по отношение на него.
По изложените
съображения касационната жалба следва да се уважи, като обжалваното решение,
бъде отменено и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане по
същество от друг състав.
Мотивиран така касационен състав на Административен
съд – Перник,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №589 от 02.12.2016 г., постановено по а.н.дело №1152 по описа за 2016 г. на Районен съд гр.Перник.
ВРЪЩА делото
за ново произнасяне от друг състав на РС Перник.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/